Решение № 2932 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2932 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100510926 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А 1 България“ ЕАД срещу решение № 9314/21.05.2025г., постановено по гр. д. № 62193/2023г. на СРС, 159 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която СРС е отхвърлил предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1 срещу „ПИРИНСКА ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК 101051319, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Буная“ № 8, ет. 4, ап.

11, искове за месечни такси и потребление за използване на услуги за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 753,86 лв. и за периода от 28.12.2020 г. до 31.12.2020г. и от 11.06.2021 г. до 27.12.2022 г. , иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 125,55 лв., иска за неустойка за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1422,00 лв. и иска за сумата от 294,09 лева, представляваща обезщетение за забава.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че СРС е следвало да приложи нормата на чл. 301 от ТЗ, дори и договорите и приложенията да не са били подписани от управителя. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. Претендира разноски.

1

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Предмет на въззивна проверка е и подадена въззивна жалба срещу решението от „ПИРИНСКА ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ АД, в частта, в която е признато за установено по отношение на „ПИРИНСКА ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК 101051319, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Буная“ № 8, ет. 4, ап.

11, представлявано от Г.И.Г., че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М., сумата от 64,00 лева (шестдесет и четири лева), представляваща задължение за месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор 502328404, партида 102328504, за периода от 01.01.2021г.- 10.06.2021 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.06.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 12,94 лева (дванадесет лева и 94 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.04.2021 г. до 25.06.2023 г., сумата от 94,19 лева (деветдесет и четири лева и 19 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.06.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, за които суми е издадена Заповед №23957/12.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 35292/2023 г. на СРС, 159 с-в.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото е останало недоказана облигационната връзка между страните, тъй като договорът и приложенията не са подписани от управителя.

Излага доводи за неоснователност на иска, поради това, че не е използвал мобилни услуги за процесния период. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми: сумата от 753,86 лева 2

(седемстотин петдесет и три лева и 86 стотинки), представляваща задължение за месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор 502328404, партида 102328504, ID на Договор П1719505 от 14.04.2010г., за периода от 28.12.2020 г. до 27.12.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.06.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 125,55 лева (сто двадесет и пет лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.04.2021 г. до 25.06.2023 г., сумата от 1422,00лева (хиляда четиристотин двадесет и два лева), представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва от 26.06.2023 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.06.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 294,09 лева (двеста деветдесет и четири лева и 09 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.06.2021 г. до 25.06.2023 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че са налице облигационни отношения между страните по цитираните по - горе договор и приложения, както и че е предоставил достъп до мобилните услуги, съгласно договора. Ответникът не изпълнил задължението си за плащане, поради което договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор.

В срока за отговор ответникът е оспорил иска. Посочил е, че не е налице облигационно правоотношение между страните, тъй като договорът и приложенията към него не са подписани от управителя на дружеството. Изложил е твърдения, че не са му били предоставени мобилни услуги, както и не е получавал фактури.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че е налице валидно правоотношение между страните по анекса от 16.03.2020г., сключен към договора, но не и по отношение на приложенията, тъй като не се установява същите да са подписани от управителя на ответното дружество. С оглед на това е постановил решение, с което частично е отхвърлил и частично е уважил исковете.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

3

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД се обуславя от установяването от въззивника ищец на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че за процесния период страните са били обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за мобилни услуги и подписаните към него анекс и приложения. Действително, от приетата пред СРС СГЕ, се установява, че приложение № 1/06.02.2020г. не е подписано от управителя. Въпреки това, съгласно приетата ССЕ /л. 125 от делото на СРС/ във връзка с договора и приложенията към него, ответникът е извършвал плащания за периода 13.02.2020г. до 22.10.2020г. по издавани фактури за периода от 03.02.2020г. до 05.10.2020г., тоест плащания са извършвани от въззивника – ответник след подписване на оспореното приложение.

Ето защо, неоснователно е наведеното от ответника възражение за това, че договорът и приложенията към него не са подписани от управителя, доколкото не се ангажираха доказателства за противопоставяне на извършени без представителна власт действия от името на търговеца, веднага след узнаването им, съгласно чл. 301 ТЗ, което в случая е станало най - късно с плащането на издадените фактури. Съгласно трайната практика на ВКС, например решение 109 от 7.9.2011 г по т. д. 465/10 г. II ТО на ВКС, решение № 12.6.2013 г. по т. д. 431/12 г., II ТО на ВКС и др., при приложението на чл. 301 от ТЗ е прието, че тази разпоредба е предназначена да гарантира сигурността на гражданския оборот, в случаите на извършени без представителна власт действия. Налице е законова презумпция, че търговецът, който не е надлежно представляван, е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след узнаването не се е противопоставил. Правните действия пораждат правни последици, ако търговецът чрез надлежния си представител не се е противопоставил, веднага след узнаването им. При търговските сделки, законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител. Прието е в цитираните по – горе решения, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. Прието е, че за да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, 4 че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Следователно при узнаване на конкретното действие и неговото неоспорване, е налице потвърждаване на действие без представителна власт. В случая ответникът, след подписване на договора и всички последващи приложения към него, чиито подписи са оспорени, е извършвал плащания по тях, поради което съдът приема, че същият е потвърдил предприетите от негово име действия, като оплакванията на въззивника – ищец в тази връзка са основателни.

Следващият спорен въпрос, с оглед наведените във въззивната жалба на ответника, е налице ли са предоставени услуги за процесния период. Установява се от приетата СТЕ /л. 134 от делото/, че услугите до датата на прекратяване на договора – на 10.06.2021г. са били активни, макар и при неплащане да са били ограничавани.

Видно от представените пред СРС фактури, именно до датата на прекратяване на договора са начислявани месечни такси, като последната издадена такава с това основание е № **********/02.06.2021г. – л. 16 от делото на СРС. Неоснователни са доводите на ответника, че същият не следва да заплаща месечните такси, тъй като не е потребявал услуги в този период.

В случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, сега въззивник, и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата.