Решение № 7144 от 17.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6480/2025
- Вид
- Решение № 7144
- Подписан
- 17.04.2026
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7144 гр. С., 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110106480 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. С., район „Красно село”, ул.
„Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против Е. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ....., против Е. З. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., против Е. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .... и против А. О. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ...., са потребители на топлинна енергия за битови нужди.
Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Далсия“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 41990 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на следните суми: по отношение на Е. З. М., ЕГН ********** - сумата от 76,73 лв. (седемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., от която а) 59,89 лв.
1
(петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 02.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 16,84 лв. (шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.07.2022 г., по отношение на Е. З. Д. - сумата от 76,73 лв. (седемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., от която а) 59,89 лв.
(петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 02.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 16,84 лв. (шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.07.2022 г., по отношение на Е. С. С., ЕГН ********** – сумата от 76,73 лв. (седемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., от която а) 59,89 лв. (петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 02.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 16,84 лв. (шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.07.2022 г. и по отношение на А. О. С., ЕГН ********** - сумата от 76,73 лв. (седемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г . за топлоснабден имот, находящ се в ...., от която а) 59,89 лв. (петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 02.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 16,84 лв. (шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.07.2022 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове. Не сочи допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А. С., чрез назначения й особен представител, депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че от приложените счетоводни документи не е налице яснота относно топлоснабдения имот, за които са начислени сумите. Твърди, че за част от претендирания период ответниците не дължат стойността на топлинната енергия и услуга за дялово разпределение, тъй като имотът е отчужден. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Останалите ответници не депозират отговори в срока по чл. 131 от ГПК. В хода на заповедното производство Е. М., Е. Д. и Е. С. са депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение, в които навеждат твърдения, че вземанията на ищцовото дружество са погасени по давност.
Ответниците не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание особеният представител на ответницата А. С. поддържа направените в отговора възражения. Не ангажира доказателства.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените 2 искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Останалите ответници не се явяват в откритото съдебно заседание и не изпращат представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 41990/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжниците, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответната страна е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба и във възраженията, депозирани в заповедното производство, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответницата е указано да установят способ за погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
В хода на производството ищецът доказва, че ответниците са потребители на топлинна енергия. Приложените по делото договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на НДИ и удостоверение за наследници установяват правото на собственост на ответниците върху топлоснабдения имот за процесния период. С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 143, том I, рег. № 1627, нотариално дело № 127 по описа за 2019 г. на нотариус ... и район на действие – Софийски районен съд, ответниците са отчуждили имота.
Представен е Протокол от 08.08.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето 3 решение за сключване на договор с ищцовото дружество за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор от 27.08.2002 г., сключен между ищеца и Етажната собственост с адрес гр. С., ..., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Според задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, „Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период за ответниците е въцникнало задължението да заплатят потребената топлинна енергия и доставената услуга за дялово разпределение. Неоснователно е ответниковото възражение, че топлоснабденият имот не е бил собственост на ответниците през целия период, тъй като видно от писмените доказателства, претенциите на ищеца са за период преди отчуждаването на апартамента.