Решение № 221 от 17.10.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Габрово, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500335 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 188 от 26.05.2024 г. по гр.д. № 784/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд е допусната съдебна делба на основание чл. 69 от Закона за наследството на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност ДАБРАВКА, с площ 1000 кв.м., трайно предназначение на територията: ГОРСКА, начин на трайно ползване: широколистна гора, отдел 88, подотдел „г” - превръщане/издънково насаждение, номер по предходен план 392006, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, *** и

***. между следните лица, при квоти: за М. И. Х., с ЕГН **********, 2/6 идеални части; 2. за П. Г. К., с ЕГН **********, 1/6 идеална част; 3. за Д. Г. К., с ЕГН **********, 1/6 идеална част; 4. за Т. М. К., с ЕГН **********, 1/6 идеална част; 5. за Х. М. С., с ЕГН **********, 1/6 идеална част. Със същото решение е отхвърлил е като неоснователен, предявения от Т. М. К., Х. М. С. и П. Г. К., срещу М. И. Х. и Д. Г. К. иск с правно основание чл. 69 от ЗН, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, за делба на следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.

Душево, местност КАЯ ЧЕИР, с площ 3999 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, четвърта категория, номер по предходен план 309059, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, *** и ***;

2. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност ПОЛЕНИ, с площ 4301 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, шеста категория, номер по предходен план 096020, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***,***, *** и

***;

1

3. Поземлен имот c идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност ОПЛАЗЕНИЦА, с площ 2703 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория, номер по предходен план 088028, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, *** и ***;

4. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност КАРПИНА, с площ 5203 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, четвърта категория, номер по предходен план 014017, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***,

*** и ***;

5. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност ЛОЗАНИЩА, с площ 477 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, седма категория, номер по предходен план 050028, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, и

***;

6. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност ЛОЗАНИЩА, с площ 3598 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, седма категория, номер по предходен план 053030, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, *** и ***;

7. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност КАРПИНА, с площ 101 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория, номер по предходен план 036029, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, *** и ***;

8. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност ЛОЗАНИЩА, с площ 521 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ, седма категория, номер по предходен план 049002, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, *** и

***;

9. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Душево, местност ЛОЗАНИЩА, с площ 620 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, седма категория, номер по предходен план 049031, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, 24178.49329, ***, *** и ***.

Отхвърлил е възражението на Т. М. К. срещу М. И. Х. с правно основание чл. 30, ал.

1 от ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на М.И.К., бивш жител на с.

Душево, община Севлиево, починал на ***** г., накърнена със завещателно разпореждане от 25.12.1980 г.

Отхвърлил е възражението на Х. М. С. срещу М. И. Х. с правно основание чл. 30, ал.

1 от ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на М.И.К., бивш жител на с.

Душево, община Севлиево, починал на ***** г., накърнена със завещателно разпореждане от 25.12.1980 г.

Отхвърлил е възражението на П. Г. К. срещу М. И. Х. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на М.И.К., бивш жител на с.

Душево, община Севлиево, починал на ***** г., накърнена със завещателно разпореждане от 25.12.1980 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 3262 от 11.06.2024 г. в срок от Т. М. К., Х. М. С. и П. Г. К., чрез адв. С. К. от Габровска адвокатска 2 колегия. Оспорва постановеното решение само в отхвърлителната му част, с която не се допуска до делба на имотите, описани в исковата молба от п.1 до п.9, както и се отхвърля евентуално възражение по чл. 30, ал.1 за възстановяване на запазена част от наследството.

Иска да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се допуснат до делба всички процесни имоти между страните, съобразно наследствените права.

Счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на закона, необоснованост и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Излага твърдения, че в мотивите си съдът не е обсъдил доказателствата- гласни и писмени относно заявеното от ищците в съдебно заседание на 05.05.2023 г., възражение, че имотите от момента на възстановяването им до 2022 г. са владени общо от наследниците, т.е че наред с другото са придобити по давност общо от всички законни наследници. Завещанието на което се позовава М. И. Х. е било вписано в Службата по вписвания през 2022 г. и тогава са се сдобили с нотариален акт, който е оспорен като неверен, защото се позовава на завещанието.

Сочи, че естеството на имотите – земеделски земи предпоставя, че същите са обект на възстановяване с реституционни закони и се считат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а от ЗН. След възстановяване на собствеността на тези имоти, за период от 20-25 г. те са били включени и предоставени за обработка на кооперацията в село Душево, като са били записани общо на партидата на М. И. М., а полагащата се рента е била изплаща на дялове съответно по 1/3 ид.ч. за неговите наследници – син И. М., наследниците на сестра му С. М.а К.: П. К. и Д. К. и на сестра му Д. М.а Х.: Т. М. К. и Х. М. С., които са страни по настоящото дело. Позовава се на общо съвместно придобивно давностно владение, продължило повече от 10 г., поради което земеделските земи са общи на страните, като частите им следва да се определят съобразно правилата на Закона за наследството.

Моли да се допусне до делба при части, съобразно наследствените квоти на страните, да се отмени нотариалния акт за собственост до размера на полагащите се на доверителите му идеални части от наследството.

Алтернативно са направили възражение за намаляване на завещателните разпореждания, поради техния универсален характер и считат, че по този начин се накърнява запазената част от наследството на доверителките му. Счита, че съдът неправилно е приел, че това възражение е погасено по давност. Позовава се на т.3, б.“г“ от ППВС № 7/1973 г., съгласно което искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за завещанията започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Счита, че ползващото се от завещанието лице е упражнило правата си не през 2003 г., когато е обявено завещанието, а след вписването му в Службата по вписвания през 19.03.2022 г., когато ответниците са се снабдили с констативния нотариален акт за собственост и са поискали цялата рента за земеделските земи да се изплаща на тях. Счита, че не следва да се абсолютизира, че заветникът е упражнил своите права с обявяването на завещанието от нотариус. Счита, че събраните по делото писмени доказателства, представените документи от земеделската кооперация в с. Душево и показанията на свидетелите непротиворечиво установяват съвместното владение на тези възстановени земеделски земи, което е продължило повече от 10 г. преди единият от наследниците, а именно И. М. да се опита да отблъсне владението на останалите наследници, позовавайки се на оспорено завещание.

Отговор на въззивната жалба е подаден от М. И. Х., чрез адвокат Д. П. от Габровска адвокатска колегия. Взема становище, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, а подадената въззивна жалба неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Позовава се на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г. и обявяването на чл. 90а от ЗН за противоконституционно по отношение на завещаните земеделските земи включени в ТКЗС. Счита, че правилно е прието, че искането за възстановяване на запазена част е погасено по давност и то от датата 3 на обявяването му – 21.01.2003 г.

Решението е обжалвано в отхвърлителната му част, а в останалата като необжалвано е влязло в сила.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Севлиево е предявен иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН във вр. с чл. 34 от ЗС.

Ищците Т. М. К., Х. М. С., и П. Г. К. твърдят, че с ответниците по делото са съсобственици на имоти, оставени в наследство от М.И.К., б.ж. на село Душево, починал на ***** г., комуто е била възстановена собствеността на описаните в исковата молба имоти.

Искат да се допусне извършването на делба на имотите, съобразно правата на страните, като се образуват шест дяла, от които два за ответника И. М. И. и по един за останалите съделители. Представят доказателства.

С определение № 774 от 24.10.2022 г., съдът е конституирал М. И. Х. като главна страна – ответница по гр.д. № 784/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд, в качеството й на правоприемник на починалия ответник И. М. И..

Подаден е отговор на исковата молба от М. И. Х., чрез процесуалния й представител.

В него взима становище, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна и моли да се отхвърли. Сочи, че е изключителен собственик на процесните имоти, тъй като по силата на нотариален акт № 08, т. ІІІ, рег. № 6160, д. № 307 от 11.04.2022 г. на нотариус П.Д., тя и баща й И. М. И. са признати за единствени собственици на тези имоти, въз основа на саморъчно завещание от общия наследодател М.И.К.. Като единствен наследник на баща си и на дядо си, Х. е единствен собственик на процесните имоти. Представя доказателства.

В първото по делото заседание от процесуалния представител на ищците е оспорен представения констативен нотариален акт като неверен, на основание чл. 537 от ГПК до размера на наследствените идеални части на ищците. Оспорено е и завещанието, като неотносимо към процесните имоти, тъй като същото е изготвено на 23.12.1980 г., когато същите не са били в патримониума на завещателя, а същия е починал на ***** г., т.е преди възстановяването на собствеността на земеделските земи и гори, респективно завещанието не се отнася за това новооткрито наследство, което включва тези земеделски земи и гори, предмет на делото, съгласно чл. 90 от ЗН. Прави възражение за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищците, която при три деца е общо 2/3 съгласно ЗН. Уточнява, че универсалното завещание се отнася за дворното място и за къщата на наследодателя, за които никога не е имало спор и са били получени от сина И. и съпругата му Р., които са наследодателите на М. И. Х..