Решение № 4339 от 05.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4339 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20245330109268 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл.143, вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на М. А. чрез нейния законен представител Д. Ч. против И. А.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. Съгласно предходен съдебен акт бащата бил осъден да заплаща издръжка от 155 лв. Детето било на *** години, ученичка в *** клас. Увеличили се необходимите средства. Имало разходи за *** ***, ***, *** *** ***. Издръжката била недостатъчна. Изменена била икономическата обстановка в страната. Прави се искане да бъде увеличен размера на дължимата от ответника издръжка на 700 лева месечно.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва част от твърденията в исковата молба. Сочи, че по съдебен ред е увеличена издръжката на 180 лв. Признава претенцията до размер от 300 лв. месечно, като оспорва иска над тази сума. Твърди, че има много добри отношения с ищцата и я подпомага. З. л., к. о..

Подпомагал п. д. н. с.. Оспорва да има доход от 2000лв. Р. к. ш. в г. т.. Имал автомобил произведен през ***г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:

От приобщеното по делото писмено доказателство - Удостоверение за раждане серия *** № *** от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № *** от *** г. се установява, че М. И. А. е дъщеря на Д. М. Ч. и И. И. А..

Страните не спорят, че с влязъл в сила предходен съдебен акт е определена издръжка за момичето, дължима от бащата в размер на 155 лева.

На съда е служебно известно, че присъдената издръжка е увеличена от 155 лева 1 на 180 лева с Решение № 2813 от 22.07.2022 г. по гр. д. № 8349 по описа за 2021 г. на І брачен състав на ПРС - факт, посочен и с отговора на исковата молба от ответника.

Цитираното решение е в сила от 19.08.2022 г.

Изминалото време предполага, че разходите за детето са се увеличили с оглед както на нейните нужди, така и на икономическата обстановка в страната. Увеличена е минималната издръжка по закон, която към момента е 233 лева. Детето живее с майка си и тя поема по-голяма част от грижите и разходите за нея. Нараснали са нуждите на М. във връзка с образованието й.

Относно доходите на двамата родители се установи, че и двамата получават доходи близки до минималните за страната, съгласно справка с рег. № ***-***-***/*** г., изд. от ТД на НАП – ***. Д. Ч. е е. с. и у. „*** *** ***“ ***, като реализира доходите си, п. т. в. ф., к. у.. Установи се също, че майката притежава апартамент в *** ***, който е нейна собственост, както и ½ ид.ч. от имоти в *** ***, представляващи земя и земя и сграда; няма декларирани движими вещи. Ответникът притежава ½ ид.ч. от имоти в *** ***, представляващи земя и земя и сграда; едноличен собсвеник е и на МПС.

Съгласно представеното и прието по делото *** *** № *** от *** г., изд. от п. с. на *** към *** „***“ ***, м. н. и. е с о. н. т. *** *** т.н.р. с ч. п., с д. Д. н. м. и з. п..

В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни доказателства посредством показанията на с. В. П. Б. и И. И. А. /протокол от съдебно заседание, проведено на 07.10.2024 г./

От показанията на с. - В. П. Б., б. р. с. с., се установява, че М. е в *** клас и у. в х. г.. З. д. с. п. д. з. к. в х. г., п. к. п. р.. М. посещавала и ч. у. п. м., като в определен момент, започнала да посещава у. п. м. в *** ***; когато била в *** клас, ищцата у. и я. е.. Според с., м. н. и. с. з. р. з. д.. По отношение на к. п. м., п. в *** заявява, че не знае кой ги е поемал. М. получавала от майка си дневни пари, както и средства за о. и з., тъй като и. з. п.. И. ж. с м. с., п. и ч. о. п. д. и в. п. б. с..

С. на ответника – И. И. А. – д. н. с., посочва, че с. й в м. н. п. н. у., н. п. е п. у. по м. – в *** и п. р. – в ***. Според с., б. и. е п. з. у.. Сочи, че ответникът давал на ищцата по 5 лв. на ден, когато била в *** и й купувал каквото иска.

С. сочи, че б. с. г. и за б. и., к. з. н. с., н. з. з. п. н. б..

С., сочи още, че т. с. е б. и б. й я и.. Б. и. в. с. н. м. в. г.. С., ч. м. и. е п. у. п. я. на М.. Бащата в. п. и д. п., з. д. с. д..

Съгласно показанията на с. А., с. й . р. с ц. у. и з. и т. д. с. п. н. о., к. т. д. с. с. д. е. г.. М. н. б., които били з. о. м. й.

Съдът кредитира показанията на с. в основната им част.

Съпоставяйки свидетелските показания, следва да се отчете, че и двамата родители са участвали в разходите за допълнително обучение и за подобряване здравословното състояние на ищцата.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен предишният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице. Определеният с Решение № 2813/22.07.2022г. по гр. д. № 8349/2021 г. по описа на РС – Пловдив, І бр. с., размер на издръжката от 180 лева е под 2 минималния по закон от 233 лева и не отговаря за нуждите на детето с оглед на нарасналите разходи, свързани с образованието и развитието на момичето. Макар и да не е изминал дълъг период от време е съществена промяната в разходите на детето, свързани с обучението и потребностите й.

Също така отражение дават и инфлационните процеси в страната, които се отразяват на цените на основните храни.

Несъмнено нуждите на детето са нараснали, средствата необходими за посрещане на базовите й потребности, са се увеличили. Предходната определена издръжка в момента е недостатъчна.

Непосредствените грижи за здравето, възпитанието, образованието, емоционалното и физическо развитие на детето са основно поети от майката. Бащата може да работи и реализира нормални доходи. Въпреки че се установи, че д. ч. п. п. б. с., а н. с. п. с. р., факт е че майката полага непосредствена грижа както за училищните нужди на детето, така и за здравословното й състояние. От свидетелските показания се установи още, че и двамата родители се грижат и з. у. н. д., както и че бащата участва в част от необходимите разходи за дъщеря си, което е похвално, но не изключва вмененото му по закон задължение да плаща издръжка на непълнолетната си дъщеря.

Изложените обстоятелства от п. д. н. о., к. ф., ч. б. я и., както и че и. р. з. и. н. н. м., не и. о. н. о. з. и. н. н. м. д., която с. з. се дължи б.. Издръжката, която бащата заплаща в момента, според съда е недостатъчна с оглед на всички разходи, които са необходими месечно за детето, както и с оглед социално-икономическите условия в страната.

Като взе предвид средствата, необходими за развитието на детето и за осигуряване на храна, облекло, отопление, здравеопазване, образование, съдът приема, че месечно за М. са нужни около 650 лева. Тази сума следва да се разпредели между родителите, като по-голям дял се възложи на ответника, предвид обстоятелството, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Същата работи и реализира доходи в. з. с. с.. Бащата следва да осигурява по 350 лева месечна издръжка за дъщеря си, а останалите средства да се поемат от майката. Увеличението в размера на издръжката е със сума, която според съда, бащата може да си позволи, доколкото същият е млад, здрав и в трудоспособна възраст и съдът приема, че е във възможностите му да реализира добър месечен доход. Освен това законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Ето защо, така предявеният иск се явява основателен до сумата от 350 лв. За разликата до пълния претендиран размер искът е неоснователен и следва да се отхвърли, като съдът приема, че не е във възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания с исковата молба размер от 700 лв.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответникът – съразмерно с отхвърлената част.

Съгласно представените по делото от ищцовата страна договор за правна защита и съдействие и списък на сторените разноски, същите възлизат на сумата от 1000 лв.

Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв.

3

Ответникът не претендира разноски, поради което не му се присъждат, като по делото не са налице и доказателства за направени такива от ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса от 244,80 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в тази му част.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. 8349/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от И. И. А., ЕГН ********** на М. И. А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д. М. Ч., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 180 лв. на 350 лв. /триста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2024 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН ********** да заплати на М. И. А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д. М. Ч., ЕГН **********, сумата от 500,00 лева /петстотин лева/ - направени разноски.

ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 244,80 лева /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.

1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4