Решение № 10 от 26.01.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. С. 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100097 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

„Т.С” ЕАД със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Я.” № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А. ,чрез пълномощника си юрисконсулт И.Г., е предявило срещу ответника П. И. К., ЕГН:**********,от с.Г.,община С. със съдебен адрес–гр.С. ,ул.“М.“ № 34А,ет.2,офис 201,адв.В., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сума за незаплатена топлинна енергия в общ размер на 3 404,47 лева ,от които 2 734,75 лева главница,представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода месец 05.2017 год. до месец 04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 23.08.2021 година /датата на подаване на заявлението в съда/, 654,,98 лева законна лихва за забава ,за периода от 15.09.2018 год. до 10.08.2021 год., както и 11,90 лева главница за дялово разпределение ,за периода от м.07. 2018 год. до месец 04.2019 год., 2,84 лева лихва за забава ,за периода от 31.08.2018 год. до 10.08.2021 год.,ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение ,считано от 23.08.2021 год./ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане.

1

Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди ,че ответникът П. И. К. е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, както и че не е изпълнил в установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия.Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда –етажна собственост се извършва по системата на дяловото разпределение при наличието на договор с лицето ,вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.Поддържа се ,че собствениците в етажната собственост ,в която се намира имота на ответника са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Сочи се ,че ответникът е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано ч.гр.д.№ 1005/2021 год. на РС-С..Районният съд уважил заявлението в цялост ,като е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за горепосочените суми.Заповедта за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на лично на длъжника/ответник/ П. И.

К..В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за парично задължение по чл.410 ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу длъжника.В законовия срок ищецът е предявил срещу ответника иск по чл.422,ал.1 от ГПК .

В срока за отговор по чл.131 от ГПК адв.В.-пълномощник на ответника П. И. К. е депозирала отговор на исковата молба ,в който е изразила становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения иск и е изложила съображения.Релевира възражение за погасяване на вземането по давност.Счита,че претендираното вземане са периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2018 год. е погасено по давност.Поддържа ,че акцесорното вземане за лихва за забава също е погасено по давност,поради погасяване на главното вземане.

В с.з ищецът „Т.С” ЕАД не се представлява.

Адв.Е. В. –пълномощник на ответника поддържа писмения отговор и 2 оспорва предявените искове.

Трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не се представлява.С молба ,депозирана по делото от управителя на Т.С.” ЕООД е изразил становище по предявения иск ,като не го оспорва и счита, че същият е основателен и доказан.

С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1005/21 год. по описа на РС-С. ,се установява ,че на 23.08.2021 год. ищецът е депозирал в Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата П. И. К..С определение от 31.08.2021 год. образуваното пред Софийски районен съд ч.гр.д.№ 48554/2021 год. по описа на същия съд ,е било прекратено и на основание чл.411,ал.1 от ГПК е било изпратено по подсъдност на РС-С..РС-С. е издал заповед № 886 на 01.11.2021 год. срещу длъжника П. И. К., от с.Г. ,община С. ,за следните суми:2 734,75 лева главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 год. до месец април 2019 год., 654,98 лева лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. до 10.08.2021 год., 11.90 лева главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2018 год. до месец април 2019 год., 2,84 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 год. до 10.08.2021 год.,ведно със законната лихва ,считано от 23.08.2021 год./дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането ,за топлоснабден имот

,находящ се в гр.С., ж.к.“Надежда3“,бл.305,вх.В,ет.8,ап.68,аб.№ 154058.Между страните не се спори ,че в срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна такса.Настоящите искове са предявени в указания сок.

По делото са представени договор от 01.11.2007 год. и договор от 29.07.2015 год., сключени между ищеца „Т.С” ЕАД и „Т.С.” ЕООД, по силата на които последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия на потребителите /собственици и ползватели/ в сграда–етажна собственост,а „Т.С ” ЕАД се е задължило да 3 приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

По делото е представен протокол от Общо събрание на Етажната собственост относно избор на разпределители от 04.10.2012 год. –протокол от Общото събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици .Видно от приетия като доказателство по делото протокол за проведеното Общо събрание на етажните собственици на сградата ,в която се намира апартаментът на ответника ,е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство с „Т.С.” ЕООД/.

По делото е представен договор № Д-0-67 от 03.06.2020 год., сключен между ищеца „Т.С” ЕАД и „Т.С.” ЕООД, по силата на които последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия на потребителите /собственици и ползватели/ в сграда–етажна собственост,а „Т.С ” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

По делото са представени:извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период, от който е видно ,че размерът на дължимите суми за топлинна енергия е 3 404,47 лева; Съобщения към фактури с № 0096663070/31.07.2018 г. и № 0106475556/31.07.2019 год.;представени от „Т.С.” ЕООД 2 броя документи за дялово разпределение за периода 01.05.2017 год.-30.04.2018 год., дялово разпределение за периода 01.05.2018 год.-30.04.2019 год.;Документ за главен отчет за периода от 01.052018 год.-30.04.2019 год;Протокол за неосигурен достъп за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С” ЕАД.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза,от заключението на която се установява следното:За периода от м.05.2017г. до м.04.2019 год. на абонаментен № 154058, на името на П. И. К. са начислени суми за топлинна енергия ,както следва:Фактура № 96663070 от 31.07.2018 год. на обща стойност 1499,08 лева ,от която 1165,12 лева главница и 333,96 лева лихва за периода от м.05.2017 год. до м.04.2018 год.;Фактура № 97780362 на обща стойност 382,99 лева ,от която 300,64 лева главница и 82,35 лева лихва 4

,за периода от м.07.2017 год. до м.04.2018 год. -Изр.;Фактура № 97779382, на обща стойност 54,65 лева ,от които 42,90 лева главница и 11,75 лева лихва ,за периода м.05.2017 год. –м.06.2107г.Изр;Фактура № 106475556 на обща стойност 1371,76 лева ,от които 1157,32 лева главница и 214,44 лева лихва за периода от м.05.2018 год. до м.04.2019 год.ОФ;Фактура № 107507318 на обща стойност 10,73 лева , от които 9,07 лева главница и 1,66 лева лихва за периода от м.05.2018 год. до м.06.2018 год. Изр.;Фактура № 1073800432 на обща стойност 54,48 лева ,от които 46,13 лева главница и 8,35 лева лихва за периода от м.10.2018 год. до м.04.2019 год.Изр. и Фактура № 107379981 на обща стойност 16,04 лева ,от които 13,57 лева главница и 2,47 лева лихва за периода от м.07.2018 год. до м.09.2018 год.Изр.

Общо дължима сума 3389,73 лева , главница 2 734,75 лева и лихва в размер на 654,98 лева.

В заключението е отразено ,че към историята на преписката за съдебни вземания за абонат № 154058 на името на П. И. К. са описани 10 броя фактури за дялово разпределение с общо дължима сума 14,74 лева ,от които главница 11.90 лева и лихви 2,84 лева ,които са описани в експертизата по месеци ./ показани в раздел 4-ти/

Лихвите за всяко задължение са изчислени от първия ден след срока на плащане -31.08.2018 год. до дата 10.08.2021 год.

Общо дължимата сума за използвана топлинна енергия и дялово разпределение за исковия период възлиза на 3404,47 лева главница и лихва, от които главница -2 734,75 лева за топлинна енергия ,654,98 лихва за забава ,11,90 лева главница за дялово разпределение и 2,84 лева лихва за забава.

За процесния период месец 05. 2017 година до месец 04.2019 година, размерът на дължимите суми за топлинна енергия –главница ,общо и по отделни пера –суми за ТЕ сума за ТЕ ,отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период ,са отразени в описаните в заключението фактури.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза,от заключението на която се установява следното: Общите топломери са отчитани редовно и технологичните разходи в абонатната станция са определяни правилно.Изравнителните сметки са изготвени от „Т.С.“ ЕООД за исковия период м.05.2017 год. –м.04.2018г. и м.05.2018год.-м.04.2019 год.

5

При отчетите топлинния счетоводител отчита ,че абоната е със свалени радиатори или с пломбирани такива ,поради което му е начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация .Констатирано е също ,че абоната няма монтирани водомери за топла вода ,поради което разхода за нея е на брой живущи ,в случая двама човека.

Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действаща нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на потребителя.През целия процесен период на ответника като собственик на имота е начислена топлинна енергия за отопление –частта от сградната инсталация ,поделена солидарно с останалите собственици от блока ,прикачени към абонатната станция и реалното потребление на гореща вода .

Задълженията на ответника към „Т.С“ ЕАД за процесния период са изчислени на база изравнителните сметки в размер на 2 922,51 лева реално потребление на топлинна енергия ,без начислена лихва,приспадане на вноски.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч.гр.д.№ 1005/2021г. на РС-С. обстоятелства, че срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл.414,ал.2 от ГПК ,поради което на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК на заявителя-настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.

Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/055f102b-5dd8-4e22-856d-fdb604b3c1c6