Решение № 117 от 01.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 30.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000500333 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 5189 от 10 .07.2019г., постановено по гр.д. № 8195/2017г., І-8 състав на СГС, е признал за установено по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Ж. Б. П. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 28 262.89 лв. – непогасено задължение за главница по Договор за кредит за текущо потре- бление от 11.04.2013г., ведно със законната лихва от 02.09.2016г. до оконча- телното изплащане; - 3002.14 лв., представляващи договорна лихва за перио- да 15.12.2015г. – 01.09.2016г.; - 755.83лв., санкционираща лихва за периода 25.05.2016г. - 01.09.2016г. и заемни такси в размер на 120 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 09.

09.2016г. в производството по ч.гр.д. № 50 352/2016г. по описа на 31 с-в на Софийски районен съд. Ответницата е осъдена да заплати на ищцовата банка на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 607.81лв., съдебни разноски за исковото производство и 642.80 лв., съдебни разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „ОТП Факторинг България“ЕАД.

Решението е обжалвано от ответника изцяло, с изложени съображения 1 за нищожност, неправилност и незаконосъобразност.

Ищецът и третото лице помагач депозират писмени отговори, с които оспорват въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията в жалбата и в отговорите във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист.

След обсъждане възраженията на страните и представените по делото доказателства, съставът на Софийски градски съд е приел, че на 02.09.2016г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, което е уважено. По силата на Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.09.2016г. и въз основа на издаден въз основа на същата заповед за изпълнение Изпълнителен лист от 09.09.2016г. длъжникът Ж.

Б. П. осъдена да заплати на кредитора „Банка ДСК“ЕАД сумата от 28 262.89 лв. – непогасено задължение за главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2013г., ведно със законната лихва от 02.09.2016г. до окончателното изплащане; заемни такси в размер на 120 лв.; - 3002.14 лв., представляващи договорна лихва за периода 15.12.2015г. – 01. 09.2016г.; 755.83лв., санкционираща лихва за периода 25.05.2016г. - 01.09. 2016г. и 1 526.34 лв., разноски по делото. Прието е за установено, че страните по делото са обвързани от сключен на 11.04.2013г. Договор за кредит за те- кущо потребление, по силата на който ищцовата банка е предоставила на Ж. Б. П. сумата от 30 000 лева, за срок на издължаване от 120 месеца, при дължима договорна лихва, определена в размер на 7.95 % на го- дишна база при изпълнение на Условията по програма ДСК“Престиж“. Ус- тановено е, че с Нотариална покана от 21.01.2016г., връчена лично на ответ- ницата на 12.03.2016г., й е съобщен фактът на прогласяване на остатъка от кредита за изцяло предсрочно изискуем, заедно с начислената и дължима санкционираща лихва. За неоснователни са приети възраженията на ответната страна за недопустимост на производството поради неспазване правилата 2 за родова подсъдност и неприложимост на особеното исково производство за разглеждане на търговски спорове в процесния случай, както и това за нищожност на процесната Заповед за незабавно изпълнение. По оспорения от ответната страна факт по усвояване на отпуснатата сума по банковия кредит, съдът е направил извод за неговата доказаност, позовавайки се на събраните по делото експертни заключения и допуснати обяснения на страна по реда на чл.176 ГПК. За доказани са приети предпоставките за настъпване предсрочната изискуемост на дълга, за което обявяване длъжникът е надлежно уведомен. Кредитирайки експертните заключения, съдът е приел доказаност на претенциите в приетите в заповедта за изпълнение размери.

Оплакванията във въззивната жалба на ответната страна са за: - нищожност на решението, като постановено от родово некомпетентен съд; - за необоснованост на извода за усвояване на кредита от ответницата; - неотчитане на факта, че банковият кредит е „оформен“ като предсрочно изискуем на 02.

06.2016г., а нотариалната покана, с която е уведомена за предсрочната изискуемост й е връчена на 12.03.2016г., което увеличавало броят на вноските в забава и начисляването на санкционираща лихва; - за неправилност на извода за неоснователност на възражението за нищожност на Заповедта за изпълнение, поради непосочване на основанието, на което е издадена.

След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, експертно заключение във въззивното производство и с оглед становищата на страните в настоящото производство по повод обжалване на първоинстанционния акт, въззивният състав приема, че страните не спорят по следните релевантни за спора факти, а именно: Обвързаност на страните по делото от валидно сключен на 11.04.2013г. Договор за кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лева, който да се усвои чрез посочена разплащателна сметка с титуляр Ж. Б. П., чрез която сметка става и погасяването с месечни вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план /Приложение№1/; при преференциален променлив лихвен процент в размер на 7.95 % годишно, при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж, описани в Приложение №2 към договора; преустановяване плаща- нето на вноските повече от 4 броя месечни погасителни вноски по т.19.2. от Общите условия и упражняване от страна на банката на потестативното пра- во по чл.20 от Общите условия да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила кредитополучателя с нотариална покана, връчена й лично на 3

12.03.2016г.; подаване на 02.09.2016г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена такава на 09.09.2016г. по ч.гр.д.№ 50352/2016г. от СРС за сумите от 28 262.89 лв. – непогасено задължение за главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2013г., ведно със законната лихва от 02.09.2016г. до окончателното изплащане; заемни такси в размер на 120 лв.; - 3002.14 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.12.2015г. – 01.09.2016г.; - 755.83лв., санкционираща лихва за периода 25.05.2016г. - 01.09.2016г. и 1 526.34 лв., разноски по делото; своевременно подаване на възражение от длъжника Ж.П. по чл.414 ГПК и пре- дявяване в срок от банката кредитор на установителния иск по чл.422 ГПК.

Възражението за недопустимост на решението като постановено от родово некомпетентен съд е неоснователно. Неправилно и непочиващо на нормативната уредба е разбирането на жалбоподателя, че съдът, издал заповедта за изпълнение, който, независимо от цената на вземането, е съответният районен съд, е компетентният да разгледа и установителния иск по чл.422 ГПК. Производството по чл.422 ГПК се разглежда по реда на общия исков процес и приложение намират императивните правила на чл.104,т.4 и т.6 от ГПК, съобразно които родовата подсъдност се определя от цената на иска. Обстоятелството, че един от съединените с искова молба искове, които в случая подлежат на разглеждане по реда на същото производство, е с цена над 25 000 лв., обуславя компетентността на окръжен съд по правилата на родовата подсъдност, съгласно правилото на чл. 104,т.6 ГПК.

Неоснователно е оплакването срещу направения от първостепенния съд извод за неоснователност на възражението за нищожност на процесната заповед за изпълнение, поради непосочване на обстоятелствата, от които произти ча вземането на заявителя в заповедното производство. Въззивният състав споделя извода на първостепенния съд, че спрямо заповедта за изпълнение аналогично следва да се приложи чл.270, ал.2 ГПК на основание чл.46, ал.

2,изр.1 ЗНА за нищожност на съдебно решение, като и че непосочването на обстоятелствата, от които произтича вземането, не е основание за нищожност на съдебния акт, който в случая е постановен от законен съдебен състав, в пределите на правораздавателната компетентност на районния съдия, в писмена форма, подписан, като волеизявлението на съда е логично разбираемо и последователно. В заявлението по чл.417 в графата на т.12 „Документ, от който произтича вземането“ молителят изрично е посочил – Извлечение от 4 счетоводна книга за сметка № 20920667 и Договор от 11.04.2013г., приложени към заявлението, които очевидно са били предмет на преценката на заповедния съд, при констатиране наличието на предпоставките за уважаване на искането. Вписването в заповедта за изпълнение на документа, установяващ вземането, не е условие за действителност на съдебния акт, което също е в подкрепа на извода за неоснователност на оплакването.

По оплакването за необоснованост на извода за усвояване на кредита от ответницата намира следното: В отговора на исковата молба твърди липса на доказателства за усвояване на експозицията по кредита, непредставяне на извлечение от посочената в договора като сметка на ответницата такава с IBAN № ********** в ищцовата банка за установяване на обстоятелството дали на 11.04.2013г. са усвоени 30 000 лв., като оспорва по- сочената банкова сметка да е била нейна, не си спомня да е подписвала до- кументи за откриването й. По повод на така направеното оспорване, с допъл- нителната искова молба ищцовата страна е представила извлечение от разплащателната сметка на ответницата, посочена в договора за кредит, за установяване усвояването на сумата по същия, неоспорено от ответната страна в депозирания по делото отговор и в първото по делото съдебно заседание. От банковото извлечение се установява заверяване на посочената в договора за кредит разплащателна сметка на ответницата със сумата от 30 000 лв. на 12.04.2013г., което представлява пълно и главно доказване изпълнение задължението на банката за предоставяне на договорената сума по договорения начин. В подкрепа на този извод са и констатациите в експертните заключения на допуснатите от състава на СГС експертизи, приети и неоспорени от страните. Обстоятелството, че в ищцовата банка не са налични документи по откриването на банковата сметка, по която е бил воден процесният кредит, при неоспорено съдържание на договора за кредит, установяващ титулярството на сметката, заверена от кредитодателя в изпълнение на процесното кредитно правоотношение, е факт без правно значение за изхода на спора с оглед на предмета му. Сочените във въззивната жалба алтернативни възможности за начин, период и произход на теглените суми от процесната сметка чрез предадена на ответницата карта Маестро по никакъв начин не се отразяват на доказаността на изпълнението на задължението на ищцовата банка за предоставяне на договорената сума по посочената в договора банкова сметка на ответницата.

5

За да уважи изцяло предявения иск и установи дължимостта на вземанията в размерите, приети в заповедта за изпълнение, съставът на СГС е приел, че конкретните параметри на неизпълнението, както и размера на задълженията – главница, договорни лихви, наказателни лихви и законна лихва, са отразени подробно в кредитираното от него заключение на съдебно-икономическата експертиза. В същото е установено частично погасяване на дълга, като очевидно вещото лице се е съобразило с извършеното от банката обслуж ване на кредита и погасяване на задълженията по кредита за главница и лихва с извършените плащания от разплащателната сметка. След констатирана от въззивния съд промяна в размера на първоначално договорената лихва в изготвения от вещото лице погасителен план и в изпълнение на указанието за ангажиране на доказателства за основанието за повишаването й, ищцовата банка представи Приложение № А2 – Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж“ за клиенти – служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия по кредити и Условия на обвързана продажба на кредит и застрахователен продукт „Сигурност“, подписани от ответницата. В т.8 от Договора за кредит е постигнато съгласие за олихвяване на кредита с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7.