Решение № 25 от 12.08.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Видин , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

И. Т. И.

Л. В. Л.

Р. К. Д. при участието на секретаря А. АНГ. Т. като разгледа докладваното от Р. К. Д. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211300600118 по описа за 2021 година

С присъда №159, постановена на 13.04.2021г. по н.ч.х.д.№1311 по описа за 2020г. на Районен съд – Видин, подсъдимият ЛЮБ. В. ЛЮБ., ЕГН ********** е признат за невинен в това, че на 12.07.2019 година около 23.00 часа на бензиностанция „Круиз“ в град Дунавци, чрез нанасяне на удар в областта на долна челюст в дясно и последващо падане по гръб вследствие на този удар умишлено е причинил на ЕМ. М. М. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, не опасно за живота, изразяващо се в контузия на главата в тилната област с разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лява и дясна бузи, ляво ухо, разклащане на шести долен зъб вдясно, наложило изваждането му – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което и на основание същия текст и във връзка с чл.304 от НПК, във вр. с чл.301, ал.1, т.1 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Съответно съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от частния тъжител ЕМ. М. М. против подсъдимия ЛЮБ. В. ЛЮБ. граждански иск за сумата от 5000/пет/хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 12.07.2019 година до окончателното изплащане, включително и претендираните разноски по воденето на делото.

Съдът е осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител и 1 граждански ищец ЕМ. М. М. да заплати на подсъдимия ЛЮБ. В. ЛЮБ. сумата от 400/четиристотин/лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един защитник по делото.

В законоустановения срок частния тъжител ЕМ. М. М., чрез защитника си адвокат Г.Г. е обжалвал присъдата на първостепенния съд със твърденията, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при нарушение на материалния закон. Твърди се също, че така постановената присъда не отговоря на събраните по делото доказателства – преки и косвени, доказващи по категоричен начин вината на подсъдимия Л.. Присъдата се обжалва и в гражданската част, с която не е уважен предявения граждански иск.

Със жалбата се иска отмяна на атакуваната присъда, постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, бъде осъден и бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.

Защитникът на частния тъжител – жалбоподател поддържа в съдебно заседание жалбата и сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, намират, че обвинението е доказано по безспорен начин както от преките, така и от косвените доказателства по делото, и поради това искат атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и постановена друга, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден, както и да се уважи изцяло предявеният граждански иск.

В съдебно заседание подсъдимият чрез защитника си оспорват въззивната жалба и поддържат, че първоинстанционният съд е преценил задълбочено, всестранно и пълно събраните по делото доказателства и е издал правилна, обоснована и законосъобразна присъда, за постановяването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, поради което поддържат да бъде потвърден атакуваният акт на ВРС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено, че на 12.07.2019 година между пострадалия ЕМ. М. М., който същата вечер отивал към бензиностанция „Круиз“, за да зареди с гориво личния си автомобил и други четирима души, които са пътували с друг автомобил, между които и подсъдимия ЛЮБ. В. ЛЮБ. възникнал инцидент. Непосредствено преди инцидента, пострадалият М. е получил обаждане от К.К., който е бил в другата кола във връзка с някакви 2 пари, като впоследствие са се засекли случайно на пътя и лекия автомобил с четиримата души започнал да преследва автомобила на пострадалия и да се опитва да го спре. В крайна сметка и двете коли спрели на бензиностанцията, като пострадалият преди това е бил извикал полиция, която още не била пристигнала на бензиностанцията.

Твърдението в тъжбата е, че след спирането на бензиностанцията, от лекия автомобил с четиримата души, които всички слезли от колата при спирането той разпознал К. Г. К. и съпругата му Ц. Д. Д., В. Г. К. и подсъдимият ЛЮБ. В. ЛЮБ., когото към онзи момент не познавал и същият бил облечен с жълта тениска. Със слизането им от колата, тъжителят чул някой да го псува на майка, обърнал се към тях и в този момент подсъдимият Л. му нанесъл удар с лявата си ръка в областта на главата в долната дясна челюст, вследствие на което пострадалият паднал на земята, при което си ударил главата на ръба на бетона около колонката, получил рана в тилната област и изгубил съзнание, след което се опомнил в болничната стая в МБАЛ“Света Петка“-Видин. От приложеното медицинско свидетелство е видно, че действително тъжителят М.е получил контузия на главата в тилната област с разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лява и дясна бузи, ляво ухо, разклащане на шести долен зъб в дясно, което наложило изваждането му, не е изпадал в безсъзнание до пълна мозъчна кома, обуславяща временна опасност за живота. С оглед на тези повреди, е дадено заключение, че е причинено болка и страдание, и временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Настоящият състав се запозна в всички събрани писмени и гласни доказателстава по делото, в това число и с изисканото и приложено ДП№730/2019г. на РУ-Видин, пр.пр.№2219/2019г. на РП-Видин, което е било спряно на 27.07.2020 година, приобщено и прочетено в съдебното заседание от 16.03.2021г/л.46 от делото/ и вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от тъжителя и граждански ищец ЕМ. М. М., който е страна, която има правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е правилна и законосъобразна, а посочените оплаквания в жалбата за това, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при нарушение на материалния закон, както и твърдението, че така постановената присъда не отговоря на събраните по делото доказателства – преки и косвени, доказващи по категоричен начин вината на подсъдимия Л., са неоснователни поради следните съображения, като жалбата 3 е неоснователна и относно гражданската й част, а именно:

І. По служебната проверка:

Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд до момента на нанасянето на удари на тъжителя, която въззивния състав възприема изцяло и намира, че няма нужда да повтаря. По отношение на това, кой е нанесъл удари на тъжителяжалбоподател и неговото твърдение, че е паднал и си ударил главата, въззивният съд, както посочи, след проверка и анализ на всички събрани доказателства, намира, че първостепенният съд е направил правилен извод относно виновността на подсъдимия, тъй като:

1. На първо място, жалбоподателят в тъжбата си твърди, че именно подсъдимият Л.Л. му нанесъл удар с лявата си ръка в областта на главата в долната дясна челюст, вследствие на което пострадалият паднал на земята, при което си ударил главата на ръба на бетона около колонката, получил рана в тилната област и изгубил съзнание. Освен това в показанията си на 47 от ДП, тъжителят обаче уточнява, че лично не е видял кой му нанася ударите, но мисли, че първият удар му е нанесъл братът на К..

2. Същевременно, от медицинската експертиза се установява, че тъжителят М. е получил контузия на главата в тилната област с разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лява и дясна бузи, ляво ухо, разклащане на шести долен зъб в дясно, което наложило изваждането му, не е изпадал в безсъзнание до пълна мозъчна кома, обуславяща временна опасност за живота, тоест става ясно, че не му е нанесен само един удар и това се потвърждава и от свидетелските показания на свидетеля Г.Ж. Б.

– /л.44 от делото/, който установява, че „беше вечерта към 22.00 или 23 и нещо часа. Видях, че става бой. Трима човека с голи глави, като единия беше с жълта тениска и видях, че нанасяха удари на друг човек, който беше на земята.“, тоест не само подсъдимият го е удрял, но и другите двама мъже. Че не само подсъдимият го е удрял и че не става дума само за един удар в дясната челюст, се установява и от факта, че подсъдимият има синини и на двете си бузи, ляво ухо.

3. Всички други разпитани свидетели не дават показания относно това кой точно го е удрял, как и къде и така твърдяната фактическа обстановка от тъжителя не се доказва, въпреки, че в дадените от него сведения на л.4 от ДП същия е дал информация, че не само подсъдимия го е удрял.

4. От изпълнената лицево-идентификационна експертиза/л.93 от ДП/ се установява, че от предоставените записи от камерите на бензиностанцията, след съпоставяне и анализиране на външните анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация е установено сходство в следните признаци: форма и охраненост на 4 лицето, форма и големина на очи, нос, скули, уста, линия на косата и взаимното разположение на тези елементи. Така от експертизата е установено, че като лице №1 е разпознат тъжителя ЕМ. М. М., като лице №2 е разпознат подсъдимия ЛЮБ. В. ЛЮБ., като лице №3 - В. Г. К., като лице №4 - К.Г. К. и като лице №5 - Ц. Д.Д.. След като се проследи направената комплексната видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза и по-конкретно приложените снимки/л.97-100ДП/, се установява, че има съприкосновение между М. и В. К, като М. хваща К. в областта на лактите и се опитва да го отблъсне от себе си, а К.продължава да го притиска, след което се приближава Л.Л. и замахва с дясна ръка, не с лява както се твърди в тъжбата, с намерение да удари М., като в момента на замаха и тримата – М., К.и Л. излизат от кадъра на камерата.

Така съпоставени видео-доказателствата и твърденията на тъжителя, а той твърди, че е ударен от подсъдимия, но с лявата му ръка, съдът не може да направи категоричния извод, че именно този замах с дясната ръка от подсъдимия към тъжителя е причината за причинената му лека телесна повреда. Ето защо, съдът намира, че първостепенният съд правилно е направил извода, на първо място, че след като наказателната отговорност съгласно НК е лична, то на второ място, че тя следва да бъде категорично доказана, така както е предявено обвинението в тъжбата, какъвто извод не може да бъде направен. Ето защо съдът намира, че първостепенният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и фактическите положения и правните изводи, които са приети за установени и намират опора в тях.

II.Неоснователни са и оплакванията в жалбата:

Оплакванията относно атакуваната присъда, че същата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при нарушение на материалния закон, както и твърдението, че така постановената присъда не отговоря на събраните по делото доказателства – преки и косвени, доказващи по категоричен начин вината на подсъдимия Л., настоящият състав намира, че са неоснователни, имайки предвид гореизложените съображения относно фактическата обстановка. От фактите и данните, събрани в тази насока не може да се направи извода, че именно подсъдимият Л. е ударил тъжителя и граждански ищец Мишов и че от този единствен удар, както твърди тъжителят в тъжбата, са нанесени посочените в съдебномедицинската експертиза увреждания. При служебната проверка на атакувания акт, съдът не намери допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и атакуващата страна не сочи такива, а от друга съдът намира, че от всички събрани доказателства – преки и косвени, не може да става дума за категоричен и 5 безспорен начин на установяване на инкриминираното деяние, за което съдът изложи подробни мотиви в частта относно фактическата страна. В тази връзка, първостепенният съд е изложил подробни правни мотиви, които въззивния съд приема изцяло.