Решение № 329 от 26.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Невена Б. Г. в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20231000600887 по описа за 2023 година Производството е образувано по реда на чл. 424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК по искане вх.№198738/12.07.2023 година на осъдения В. Е. Б.,с установена самоличност,ЕГН **********,сторено чрез надлежно упълномощен защитник адв. С. Г. от САК,за възобновяване на наказателното производство по нохд №3104/2022 година по описа на Районен съд гр.София.Твърдят се основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5-та НПК,като сторените оплаквания препращат към нормата на чл.422 ал.1 ,т.5 НПК вр.касационни основания по чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК–нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила,допуснати от първия съд и от въззивната съдебна инстанция,и явна несправедливост на наложеното наказание.

С присъда №238/10.10.2022 година постановена по нохд № 3104/2022 година по описа на Районен съд гр.София състав на съда е признал подсъдимия В. Е. Б.,роден на ******** година в гр.***,българин,български гражданин, неженен

,със средно образование,работещ като монтажник,неосъждан,с постоянен адрес в гр. ***,кв.„***“,ул.„***“ № 1

***,ЕГН ********** за виновен в това,че на 24.10.2021 година около 05,00 часа в гр.София,кв.“Кремиковци“,по ул.„Кремиковско шосе“ с посока на движение от улица „Челопешко шосе“ към ул.„Свети Георги Победоносец“ е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка

“Фолксваген”,модел„Пасат”, рег.№******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 1,40 /едно цяло и четиридесет стотни на хиляда/ промила,установено по надлежен ред,съгласно Наредба №1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,издадена от министър на здравеопазването,министър на вътрешните работи и министър на правосъдието ,обн.,Дв.в.бр.61/28.07.2017 година,в сила от 29.09.2017 година,изм.и доп.бр.81 от 2.10.2018 година,бр.99/20.11.2020 година,в сила от 01.01.2021 година,чрез химическо изследване на кръвна проба,резултатите,от което са отразени в Съдебна химико-токсикологична експертиза № И1271/10.02.2022 година,изготвена от химици и съдебни токсиколози в специализирана химико-токсикологична лаборатория към Военномедицинска академия гр. София,поради което на основание чл.343б,ал.1 НК,чл.303 НПК вр.чл.57 ал.2 вр.чл.54 ал.1 НК му е наложил наказания „лишаване от свобода в размер на 1/една/ година,чието изпълнение е отложил на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, “Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева,а на основание чл.343г НК-„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.

Съдът,на основание чл.59 ал.4 НК е приспаднал времето,през което подсъдимият Б. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред за това деяние, считано от 24.10.2021 година.

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият В. Е. Б.,ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на СДВР сторени в досъдебната фаза разноски в размер на 245,00 лева,както и по сметка на СРС сторени в съдебна фаза разноски в размер на 953,80 лева.

На основание чл.190 ал.2 НПК подсъдимият В. Е. Б. е осъден да заплати и д.т. от по 5 лева за служебно издаване на изпълнителни листове за събиране на присъдените в полза на СДВР и СРС парични средства.

С Решение №226/03.04.2023 година,постановено по внохд.№631/2023 година по описа на Софийски градски съд,на основание чл.334,т.6 НПК и 2 чл.338 НПК,присъдата е потвърдена изцяло.

В стореното искане се сочи,че първоинстанционния съдебен акт е постановен при съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 ,т.1 и т.2 НПК,като наложените наказания са явно несправедливи-нарушение и по чл.348 ал.1,т.3 НПК.

Съображенията за допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на чл.13 НПК,чл.14 НПК,чл.107 ал.5 НПК и чл.305 НПК са свързани с оплакване за липса на задълбочена и внимателна проверка на относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства,като се твърди липса на пълно,всестранно и обективно изясняване на релевантните факти и обстоятелства по делото.Твърди се,че доказателствените източници са тълкувани превратно от първия съд,а част от обективно установени противоречия,напр.за разликите в концентрация на етилов алкохол в основната и контролна кръвни проби,не са обсъдени нито от първия,нито от въззивния съд.

Изложени са подробни съображения,свързани развилото се съдебно производство по реда на чл.373 ал.1 вр.чл.372 ал.3 и ал.1 вр.чл.371,т.1 НПК,като се твърди превратно тълкуване на изготвените по делото химикотоксикологични експертизи,неправилно определяне на момента,към който следва да се инкриминира концентрацията на установения етилов алкохол в кръвта на осъдения Б.,некоректно позоваване на съдебна практика от страна на първия съд,липса на убедително обсъждане на приложения метод на изследване „Видмарк“ при изготвяне на експертното заключение,нарушена процедура при вземане на кръвните проби от осъдения по-късно Б..

Сочи се обобщаващо,че употребата на алкохол не е установена по „надлежен ред“,а релевираните оплаквания,според защитата,сочат на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,нарушили правото на защита на осъденото лице.

Съображенията за нарушение на материалния закон са свързани с оплакване за това, че подсъдимият В. Б. е осъден за престъпление,което не е извършил,а изводите и на първия съд и на въззивния съд за виновност на осъденото лице,са необосновани,а поведението на Б.-несъставомерно.

Сторено е оплакване за явна несправедливост на наложените наказания,доколкото не са обсъдени и оценени задълбочено смекчаващите 3 вината и наказателната отговорност обстоятелства.На основа горното се сочи от защитата,че допуснатите и посочени по-горе нарушения са съществени по смисъла на чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК и са основание по чл.422 ал.1,т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.На тази основа и на основание чл.422 ал.1,т.5 вр.чл.348 ал.1,т.1 и т.2 и чл. 425 ал.1,т.1 и т.3 НПК е направено искане за възобновяване на наказателното производство по внохд №631/2023 година по описа на СГС,отмяна на атакуваната присъда и признаване на подсъдимия В.Б. за невинен по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд или намаляване на наложените наказания.

Пред настоящия съд защитникът на осъдения В.Б. поддържа доводите и възраженията,изложени в искането.Поддържа,че и първият и въззивният съд са нарушили закона и са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила приемайки,че концентрацията на алкохол в кръвта може да бъде определена по начин,различен от посочения в Наредба№1/2017 година.Излага съображения,свързани с отворената за изследване втора кръвна проба и оспорва обосноваността на изводите на съда,основани на изпълнената по делото съдебна химико-токсикологична експертиза.

Поддържа сторените искания.

Осъденият В. Б. не се е явил пред настоящия съд,редовно призован.

Представителят на АП-София изразява становище за неоснователност на направените искания за възобновяване на наказателното производство.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на производството по цитираното наказателно дело по описа на Софийски градски съд,като не са допуснати от съдебните инстанции нито нарушение на материалния закон,нито съществени нарушения на процесуалните правила,довели до нарушаване правото на защита на осъденото лице.Намира,че възраженията на защитата на осъдения Б. са получили отговор и от първия съд и от въззивната съдебна инстанция.

Претендира да се остави без уважение стореното искане.

След като прецени изложените доводи в стореното искане от защитата на осъдения Б. и поддържаните доводи на защитника му пред настоящия съд,като съобрази наведените за възобновяване основания и прецени 4 изразеното становище на представителя на държавното обвинение,Софийският апелативен съд намери,че разгледано по същество стореното искане не е основателно.

Съображенията са следни:

Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка. Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и относно подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена.Предметът на проверка ясно е очертан с оглед разписаното в чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост на наложено наказание.Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд,и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна и/или несъществуваща доказателствена основа.

По делото въззивният съд е възприел фактическа обстановка,която последователно и ясно е изложена в мотивите към постановеното 5 решение,стр.2-ра,4-ти абзац-стр.4-та,първи абзац,като е дал последователно отговор на всички поставени пред него въпроси от страните.Изрично е посочено,че възприетата от първия съд фактическа обстановка се споделя от въззивния съд,стр.4-та,2-ри абзац,1-во изречение.Следва да се подчертае,че в мотивите си първият съд,след подробен анализ и оценка на доказателствения обем е обобщил по същество,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения,отразени в обвинителния акт.

В мотивите към атакуваното решение на въззивната инстанция по реда на въззивното производство изрично е посочено,че съдебното производство пред първия съд е протекло при диференцирана процедура по гл.27,чл.371,т.1 НПК,като процесуални пропуски и нарушения в тази процедура не са допуснати.Въззивният съд е намерил,че първият съд е провел задълбочено съдебно следствие,по време на което по надлежен ред е събрал относими доказателствени източници към предмета на делото.Въззивният съд е намерил,че първият съд е оценил доказателствата и доказателствените средства според действителното им съдържание,без да е допуснато превратно тълкуване и оценка на доказателствените източници.Макар преповтаряне на фактическата обстановка,възприета и изложена от въззивния съд в цитираното решение да не се налага,настоящия съд ще акцентира на релевантните факти,възприети от въззивната съдебна инстанция в хода на извършената инстанционна проверка.

Установено е,че В. Е. Б. е роден на ******** година в гр. ***, българин, български гражданин,не е женен,със средно образование,не е осъждан, реабилитиран е по право,вж.справка за съдимост,л.44-45 от делото,с постоянен адрес в гр. ***,кв.“***“,ул.“***“№ ***,ЕГН **********.