Решение № 307 от 17.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18832/2022
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95а · Закон за енергетиката
- чл. 95а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 196 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330118832 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против „Поликсения 1932“ ЕООД, ЕИК 115642360, със седалище и адрес на управление с. Б. местността *******, с управител Д.П., с който се иска да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца следните суми: 263,45 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за обект с ИТН *******, находящ се в с.
********************, за периода 19.07.2021 г. – 16.07.2022 г., както и 15,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.09.2021 г. – 06.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.за които суми е издадена Заповед № 7266/19.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14473/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ІV гр.с.
Ищцовото дружество твърди, че за процесните суми и въз основа на заявление, подадено от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, е издадена в полза на настоящия ищец заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е депозирано възражение от „Поликсения 1932“ ЕООД. В исковата молба се посочва, че ищецът, съгласно решение № Л-413 на КЕВР от 08.07.2013 г., притежава лицензия Л-413-17/08.07.2013 г. за Доставчик от 1 последна инстанция (ДПИ), която се добавя към вече притежаваната от дружеството лицензия за Краен снабдител. Посочва се още, че съгласно чл.
95а и § 196 от ПЗР на ЗЕ като ДПИ „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД имал задължението да снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединение на лицензионната територия, обслужвана от дружеството, когато тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия или когато избраният от тях търговец не извършва доставка на електроенергия по независещи от клиента причини. По отношение на клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, то същите са снабдявани с електроенергия по цени, определени по методика на KЕBP - съгласно чл. 104, ал.4 от ПТЕЕ и съгласно отчетените показания на средството за търговско измерване.
В тази насока се изтъква, че ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на ДПИ, съгласно разпоредбата на чл. 95а ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си по силата на закона и ПТЕЕ, като ответникът „Поликсения 1932“ ЕООД за процесния период не бил избрал друг търговец на електроенергия. Поради това се поддържа, че съгласно разпоредбите на ЗЕ, негов снабдител може да бъде единствено „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по силата на издадената му лицензия за доставчик от последна инстанция. Твърди се още, че на 13.05.2021 г. ответникът бил подписал Индивидуален договор към Общите условия на ищеца за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция. Поддържа се, че въз основа на разпоредбите на ЗЕ и подписаният между страните договор, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия в качеството си на ДПИ обект на ответника, индивидуализиран с ИТН: *******, находящ се в с. ********************, с открит клиентски номер № ********. До описания обект и в изпълнение на посочените задължения ищецът бил доставил електрическа енергия и предоставил мрежови услуги до обекта на потребление на „Поликсения 1932“ ЕООД за периода от 19.07.2021 г. до 16.07.2022 г. на обща стойност 263,45 лв., която до този момент не била заплатена от ответника. Цената била начислена по посочената по-горе методика на КЕВР. За посочените суми били издадени фактури, подробно описани в исковата молба. В нарушение на поетите задължения ответникът не бил заплатил фактурираните му суми за ползваната от него електроенергия.
Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал и законна лихва в общ размер от 15,13 лв. за периода от 24.09.2021 г. до 06.10.2022 г., дължима за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Поликсения 1932“ ЕООД, с който се оспорва годността на представените фактури да докажат исковата претенция. На своя ред ответното дружество сочи, че сумите за предоставената му електроенергия са изцяло заплатени.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове :
Видно от приложеното ч.гр.д. № 14473/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІV гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 7266/19.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Срещу заповедта е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, включително, че е доставял ел.енергия в обекта за процесния период, като докаже вземанията си и по размер. По иска за обезщетение за забава следва да установи моментът на забавата. Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на електрическа енергия на небитов клиент, сключен при общи условия. Съгласно чл. 95а, ал. 1 ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл.
94а, ал. 1, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Според ал. 2 на същия член снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.
Не е спорно обстоятелството, че ищецът съгласно решение № Л-413 на КЕВР от 08.07.2013 г., притежава лицензия Л-413-17/08.07.2013 г. за 3 доставчикът от последна инстанция (ДПИ) на електричество, като е и общоизвестно, че тази лицензия обхваща и територията на гр. Пловдив. Не се твърди и не се сочат доказателства за процесния период ответното дружество да е избрал друг доставчик на електрическа енергия за процесния обект, поради което приложение намира § 196 от ПРЗ на ЗЕ. По делото също така е представен Индивидуален договор към ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за продажба на ел. енергия при условия на доставка от последна инстанция, сключен да дата 13.05.2021 г. между ищеца, в качеството му на доставчик от последна инстанция, и „Поликсения 1932“ ЕООД, като клиент, относно продажба на елекроенергия за обекта на клиента, находящ се в с. Б. предишно ТКЗС, местността *******, *********, и който обект се снабдява с ел. енергия при условията на доставка от последна инстанция. Представени са и приложимите общи условия, приети от клиента „Поликсения 1932“ ЕООД. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че за периода 19.07.2021 г. – 16.07.2022 г. ответната страна е ползвала електроснабдения обект с ИТН *******, находящ се в с.
********************.
Предвид горното съдът приема, че е налице твърдяното в исковата молба правоотношение между страните по предоставяне на електроенергия до обект на ответното дружество за процесния период. В този смисъл за „Поликсения 1932“ ЕООД е налице задължение за заплащане на количеството доставена й електрическа енергия по реда, предвиден в чл. 104, ал. 5 от ПТЕЕ и съобразно методика на КЕВР.
По отношение на факта на доставка на електроенергия до обект с ИТН ******* е изслушано заключенията на съдебно-техническата експертиза (СТЕ). Същото не е оспорено от страните и се кредитира от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено. Според изводите на вещото лице по техническата експертиза през процесния период 19.07.2021 г. – 16.07.2022 г. обектът на ответника в с. ********* е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, като за периода от 23.03.2022 г. – 16.07.2022 г. е бил само прекъснат от комутационната апаратура. Реално доставената до обекта мощност за процесния период е в размер на 29.540 kW, което съвпада с фактурираната такава. Вещото лице посочва още, че поставения на обекта електромер през релевантния за делото период е съответствал на изискванията на Закона за измерване и на съотносимите към него нормативни документи.
Следователно установява се от заключението по СТЕ, че ищцовото дружество е било изправна страна по договора и е доставяло електрическа енергия за процесния период в обекта на „Поликсения 1932“ ЕООД с ИТН *******, находящ се в с. Б. предишно ТКЗС, местността *******, *********.
С исковата молба са представените общо дванадесет броя фактури, издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с които е остойностена доставената на „Поликсения 1932“ ЕООД ел. енергия на техния 4 обект в с. *********. Във връзка с фактурите е изслушано и заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), също неоспорено от страните.
Според вещото лице процесните фактури са редовно осчетоводени от ищцото дружество, стойностите по тях са съобразени с установените методики на КЕВР за разпределяне на не баланси и включване на цените за задължения към обществото и мрежови услуги. Посочва се още от експерта в заключението по ССчЕ, че по тези фактури няма извършени плащания, като общото задължение по тях е в размер на 263,45 лв. относимо към периода 19.07.2021 г. – 16.07.2022 г. Законната лихва за периода 24.09.2021 г. – 06.10.2022 г., съгласно експертизата, е в размер на 15,13 лв.
С оглед на горното предявеният главен иск се намира за доказан по своето основание. Общият размер на главницата по фактури, предвид заключението по ССчЕ, напълно кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът за главницата следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва да се присъди законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 07.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид забавата на ответното дружество при заплащане на дължимите суми за главница, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода 19.07.2021 г. – 16.07.2022 г., за основателна се намира и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно клаузата на чл.17, ал.3 от Общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ел. енергия в 10-дневен срок от тяхното фактуриране. От посочената разпоредба в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил на посочените в представените фактури дати, най-ранната от които е 23.09.2021 г. Доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Размерът на същото се установява от заключението по приетата ССчЕ, а именно в размер на 15,13 лв., дължимо за периода 24.09.2021 г. – 06.10.2022 г.
Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/055c59c2-89d3-48cb-8220-41ac4a7cfb3a