Решение № 422 от 10.04.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Пазарджик,10.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№3559 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата си молба срещу Л.Т.Н. с ЕГН********** *** ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. твърди, че на 23.09.2017г.

„М. К.”АД е сключило с ответника договор за заем CrediGo №5332-00010198, по силата на който дружеството е предоставило кредит в размер на 1 200лв. Условията на договора се съдържат в отделни полета или клетки , отпечатани на лицевата страна на „искане за кредит” и „договор за заем” като общите условия, при които се отпуска кредита са неразделна част от „искане за кредит” така и от договор за заем.С подписването на искането за кредит заемополучателят е декларирал, че подробно се е запознал както и че приема общите условия към договора. Подписвайки договора за кредит заемополучателят се е задължил да върне получената в кредит сума по начина и в срока, описани в договора. Заемополучателят е посочил банковата си сметка, по която кредиторът е превел заемната сума, предмет на договора за кредит. Съгласно Общите условия, в съответствие с които е сключен договора, с подписването му заемополучателят удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора, предварително му е била представена необходимата информация относно договора, разбира и приема клаузите на договора и общите условия , съгласен е с тях и е обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно ОУ заемополучателят се е задължил да върне кредита с договорна лихва , която е в размеер на 180.72лв. Така страните са уговорили общ размер наплащанията 1 380.20лв., която сума заемополучателят се е задължил да върне на 12 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 115.06лв., считано от датата на първата вноска 26.10.2017г. С подписване на искането за заем заемополучателят е предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „защита” по групова полица на ЗК”Уника Живот”АД като е определил неотменимо ползващо лице„М. К.”АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие . На основание т.3 от договора за кредит кредитополучателят с полагането на подписа си е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователната премия по сключен договор за застраховка. Така застрахователната премия по договора е определена в размер на 720лв., която заемополучателят се е задължил да заплати на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 60лв.като с подписването на договора и искането за заем е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано лице по полицата. Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода 27.06.2018г./ датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда и общия размер на начислената лихва е 52.99лв., който е съвкупност от лихвите за забава , изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Твърди се, че сумата, която е погасена до момента е в размер на 1 405 лв., с която са погасени следните суми : 160.71лв.- договорна лихва, главница в размер на 764.29лв. и застрахователна премия в размер на 480лв. Твърди се, че на 10.10.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 16.01.2015г. сключен между ищцовото дружество и „М. К.”АД , по силата на който вземането на „М. К.”АД срещу ответника, произтичащо по посочения по-горе договор за кредит е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството- кредитор в собственост на ищеца.

Процесният договор за заем съдържа изрична клауза , която дава право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания”АД/ сега „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК201318404 страна по рамковия договор. Длъжникът е уведомен са цесията с уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-МКР/5332-00010198/16.10.2018г., получено на 19.10.2018г. Твърди се, че ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК , въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№2260/2019г по описа на РС-Пазарджик. Съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу която е депозирано възражение, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сума в общ размер от 748.71лв., от която – главница в размер на 435.71лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 20.01лв. за периода 26.06.2018г./падеж на първата погасителна вноска/ до 26.09.2018г./падеж на последната погасителна вноска/, застрахователна премия в размер на 240лв. за периода от 26.06.2018г. до 26.09.2018г., лихва за забава в размер на 52.99лв. за периода 27.06.2018г./ датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението.Претендират се сторените в исковото и в заповедно производство разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете както по основание , така и по размер.

Твърди се, че процесният договор за заем е нищожен поради противоречието му със закона , заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.Налице са множество нищожни клаузи, без които договорът не може да съществува, а именно – ГПР-49.70%, фиксиран лихвен процент 26.72%, възнаграждението за допълнителни услуги общо в размер на 720лв. Твърди се, че е нарушен чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Твърди се, че съдържащата се в т.2 и т.3 от договора информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент е най-обща, не отговаря на изискванията да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като елемент на главница и лихва. Няма посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсва право на отказ на потребителя от договора. Така договорът се явява изцяло недействителен. В т.2 на договора е избран пакет допълнителни услуги, който не е ясно какво включва. В т.3 е определено възнаграждение за избран пакет допълнителни услуги.

Възнаграждението за закупена допълнителна услуга е повече от половината от дължимата месечна вноска – 60лв. като общата сума по него е в размер на 720лв., което е прекомерно . Договорът е нищожен, тъй като е налице противоречие и заобикаляне на императивните правни норми на чл.10 и чл.10, а от ЗПК. Договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като съгласно съдебната практика противоречаща на добрите нрави е всяка уговорка у предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити- двукратния размер на законната лихва. Твърди се, че клаузите в т.2 и т. 3 от договора за ГПК и фиксиран лихвен %, както и възнаграждение за пакет допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени.Върху съдържанието им потребителят не е имал възможност да влияе, особено в случаите на договор при общи условия какъвто е настоящия.Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представеното по делото писмено становище.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност , при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2260/2019 по описа на РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 03.06.2019г., ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение поп чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед№1273 от 05.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Л.Т.Н./ ответник в настоящото производство/ да заплати на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 435.71лв., договорна лихва в размер на 20.01лв. за периода 26.06.2018г до 26.09.2018г, застрахователна премия в размер на 240лв. за периода 26.06.2018г до 26.09.2018г., лихва за забава в размер на 52.99лв. за периода 27.06.2018г до 03.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -03.06.2019г до окончателното изплащане на задължението.В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължения по договор за заем CrediGo№5332-00010198, сключен на 23.09.2017г между Л. Ненчевв и „М. К.“АД с ЕИК ********* и подписано на 10.10.2018г.

Приложение№1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. , сключен между „М. К.“АД и „Агенция за събиране на вземания „ООД, чиито правоприемник е заявителя.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане №10184 от 29.07.2019г.на заявителя/ ищеца по делото/ е указано на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя на 09.08.2019г и на 05.09.2019г. - в законният едномесечен срок- ищецът е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното :

Не е спорно по делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства/ договор за заем CrediGo-5332-00010198 и общи условия към този договор, съдържащи се на лист 13-18 от досието на делото, /, че на 23.09.2017г. между „М. К.“АД с ЕИК ********* от една страна в качеството на кредитор и от друга страна ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за заем, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на кредитополучателя парична сума от 1 200лв., която сума кредитополучателят е следвало да върне на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на по 115.06 лв. като падежът на първата вноска е 26.10.2017г., падежът на всяка следваща погасителна вноска е на 26- то число на съответния месец., съгласно и падежът на последната вноска е 26.09.2018г., съгласно погасителен план, съдържащ се на лист 7 от делото,подписан от ответника/ факт по които не се спори/ . Според уговорените параметри и условия на договора общия размер на кредита, който ответника е следвало да върне е в размер на 1380.72 лв. Уговорен е лихвен процент от 26.72%. Уговорена е еднократна такса в размер на 84 лв., която е приспадната от сумата по кредита и изрично в договора е вписано, че сумата за получаване е 1 116.00 лв. Договорът е сключен при общи условия, които са подписани от заемателя/ факт, който не е спорен/. Съгласно т.15 от Общите условия с подписване на искане за CrediGo заемателят декларира, че е уведомен и се съгласява да заплати еднократна административна такса за оценка на риска, която се удържа и се приспада от подлежащите за предоставяне средства по сключен договор CrediGo. Размерът на еднократната такса е посочен в договора. Такова искане е представено като доказателство по делото и същото е подписано от ответника /факт, който не бе спорен/. Съгласно т.30 от Общите условия съобщенията и изявленията, отправени до заемополучателя, се считат за получени и узнати от него ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, , посочени в договора. Заемополучателят уведомява незабавно в писмен вид заемодателя промяната в постоянния му или настоящ адрес.