Решение № 180 от 19.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Русе, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500944 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Г. З. Г., от гр.Русе, е обжалвала решение №1434 от 14.10.2025г. по гр.д.№3278/24г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея против ответника Р. Г. иск с правно основание чл.31 от ЗЗД. Излага доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушаване на процесуалните правила.Счита, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, са необосновани.Жалбоподателката моли въззивният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.

Въззиваемата Р. К. Г., от гр.Русе, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. З. Г. срещу В. К. Г. и Р. К. Г., с която е предявен иск по чл.31 от ЗЗД да бъде унищожен договор за покупко-продажба от 17.12.2018г., 1 сключен с нотариален акт вписан под №*** на СлВп-Русе, по силата на който РГХ б.ж. на с.Тетово, обл.Русе, поч. на ***. е продала на Д З. Г., б.ж. на с.Тетово, поч. на *** недвижими имоти, находящи се в землището на с.Тетово : Поземлен имот с идентификатор *** пл. № 430014 , с площ по документи от 11 553 кв. м., в м. „***, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5; Поземлен имот идентификатор ***, пл. № 496097, с площ по документи от 12 003кв.м., в м.

„***“ с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 и Поземлен имот с идентификатор ***, пл.№ 548124, с площ по документи от 1685 кв.м., в м.„***„ с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:3.Ищцата твърди, че е дъщеря на РХ, а ответниците са наследници на другата й дъщеря - Д З. Г., починала на ***Твърди, че при сключване на договора от 08.12.2018г. майка й РХ не е могла да разбира и да ръководи действията си, вследствие на смесена корова и подкорова деменциясъстояние, което датирало преди процесната сделка, като състоянието й постоянно се влошавало, станала дезориентирана, забравяла, не разпознавала близките си.Не можела да се справя самостоятелно и за елементарни житейски ситуации.Първоначално това се случвало епизодично, но от края на 2017г. тези периоди зачестили.През есента на 2018г. грижите за майка й били поети от сестрата на ищцата- Д Г., която живеела в същото село. На *** Д починала на *** г. и оттогава ищцата взела майка си в своя дом в гр. Русе, тъй като състоянието й било изключително тежко.С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№73/22г. по описа на ОС-Русе РХ била поставена под пълно запрещение.Ищцата заявява, че във връзка с производството за поставяне на майка й под запрещение е разбрала, , че приживе тя е прехвърлила на сестра й Д Г. процесните недвижими имоти, с нотариален акт 18.12.2018г.

В отговорите на исковата молба всеки от ответниците е изразил становище за неоснователност на иска. Ответницата Р. Г. е заявила, че Д З. Г. се е грижила изцяло за своите родители, независимо че през 1997 г., родителите й прехвърлили имотите си в с. Тетово със задължение за издръжка и гледане на ищцата.През 2017г. РХ на 86 години, по собствено желание се преместила в дома на дъщеря си Д Г., която продължавала да полага грижи за нея, а задължената за тези грижи – ищцата Г. Г. била заключила прехвърления й имот и изцяло се дезинтересирала от майка си. На *** Д З. Г. починала и грижите за РХ били поети от КЛ Г. - съпруг на Д Г., в чийто дом останала да живее РХ. На 04.12.2021г. ищцата взела майка си.Първият ответник В. Г. е посочил, че е направил отказ от наследството на майка си Д Г., за което е представено и удостоверение от особената книга на РС-Русе.С протоколно определение от 13.02.2025г. производството против ответника Г. е прекратено, на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на иска.

От представените по делото доказателства се установява, че страните са наследници на РГХ б.ж. на с.Тетово, починала на ***., като ищцата 2 жалбоподател в настоящото производство Г. З. Г. е нейна дъщеря, а ответницата Р. Г., внучка, дъщеря на Д З. Г., поч. на *** От нотариален акт за покупко-продажба № *** на Адриана Филчева, нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие РС - Русе, вписан в СлВпРусе, с вх. № ***, се установява, че РГХ действаща чрез пълномощника си Д З. Г. е продала на Д З. Г. следните недвижими имоти-ниви, подробно описани в нотариалния акт: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** пл. № 430014 , с площ по документи от 11 553 кв. м., находящ се в местността „*** на с.

Тетово, Община Русе, Област Русе, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 и съседи:

*** ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, пл. № 496097, с площ по документи от 12 003 кв. м., находящ се в местността „***„ на с. Тетово, Община Русе, Област Русе, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 и съседи:

*** ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, пл. № 548124, с площ по документи от 1685 кв. м., находящ се в местността „***„ на с. Тетово, Община Русе,

Област

Русе, с трайно предназначение на територията:земеделска.Посочено е, че продажната цена е 2830лв изплатена на продавача напълно в брой.От данните по нотариалния акт е видно, че пред нотариуса е представено пълномощно за представителната власт на Д Г., заверено на 10.12.2018г. от кмета на с.Тетово.

Свидетелят ВД е заявил, че неговата майка и бащата на ищцата са брат и сестра и познава и ищцата и нейната сестра, познавал е и техните родители – Р и З.Свидетелят уточнява, че в с.Тетово има наследствен имот, където основно живее през лятото, а през зимата е в гр.Русе.Заявява, че „състоянието на Р през последните 4-5 години преди да почине не било много добре – „губеше се много често, губи си мисълта“.Свидетелят я посъветвал да раздели нивите на две и да отиде да живее при Г., но тогава Р му отговорила, че не може да отиде там, защото имат малък апартамент.След време му се обадили, че Д я взела да я гледа.

Свидетелят Г Г. е съпруг на ищцата по делото Г. Г.. С показанията си установява, че майката на Г. отишла да живее при тях в гр. Русе края на м.декември 2021г.-в тази насока показанията му противоречат на изявлението на ищцата в исковата молба, която твърди, че е прибрала майка си в Русе след смъртта на сестра си Д ***Свидетелят заявява, че се обадили да си я вземат, защото няма кой да я гледа….“гледали я, докато си вземат вземането“. Когато я взели при тях била в отчаяно състояние – „нито жива нито умряла, неадекватна“. Свидетелят уточнява, че не е ходил в дома на Д, когато Р е била там „там не можеше да се ходи.. .там не съм ходил.“

В първоинстанционното производство като свидетел е разпитана СН, която няма родствена връзка със страните, но познава сестрите Г. и Д от повече от 50години, тъй като майка й е тяхна кръстница.Заявява, че майка им Р е живеела в собствената си къща до момента, в който „приписала къщата“ на 3

Г.. Тогава отишла при дъщеря си Д. Свидетелката е категорична, че до м.декември 2021г. Р е била „абсолютно адекватна“ и с показанията си установява обстоятелства в подкрепа на тази преценка – През м.август 2021г.

Д и майка й Р били при Н на гости-смяли се, говорили.През последните години докато е живяла при Д физическото състояние на Р било много доброходела в центъра на селото, посещавала пенсионерския клуб. През м. октомври 2021г. Р по телефона изказала съболезнования на св.Н във връзка със смъртта на свекъра й.

Свидетелката М И.а познавала ищцата и нейната сестра, както и майка им - баба Р, която била приятелка на нейната баба. Свидетелката за последен път видяла Р през 2019г., когато отишла у тях да се видят с баба й.

Тогава тя нямала никакви проблеми с комуникацията, разговаряла около два часа с бабата на свидетелката.Само малко била „позакъсала с краката“.

Свидетелката разказва и за двете баби, че те били много социални, ходели в пенсионерския клуб, в понеделник-на битак.

От приетата в първоинстанциноното производство съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от д-р ЛМ, се установява, че първите писмени медицински данни за наличието на деменция при РХ се появяват от 08.12.2021г. Тогава диагнозата е поставена от невролог, въз основа на анамнеза и снемане на данни. Обективни данни, които установяват това заболяване (образно изследване от м. януари) датират от месец януари 2022г.В експертизата вещото лице посочва, че състоянието на Х е било проследявано сравнително редовно от личния лекар (амб. Листи от 09.07.2018г., 23.08.2019г., 06.08.2020г.). Липсват обективни данни за психичното й състояние около датата на процесната сделка - 12.12.2018г. и съответно- към 10.12.2018г., когато е заверено пълномощното.От заключението се установява, че РХ е страдала от артериална хипертония с неясна давност.Не са разкрити данни за остри съдови процеси.От данните по медицинската документация се установява, че от м.06.2027г. и след това редовно е било проследявано здравословното й състояние.До м.декември 2021г. само в амб.лист от м.10.2027г. са отбелязани оплаквания от главоболие, световъртеж, вариране на кръвно налягане. В амбулаторни листове от 09.07.2018г.; 23.08.2019г. и 06.08.2020г. личният лекар описва психичното състояние като „запазено самочувствие“.Констатирано е дементно състояние след прегледи при специалисти – невролог , психиатър и психолог, през м.12.2021г. и м.01.2022г.Инструментално доказан дегенеративен процес – КТ –компютърна томография на глава.Заключението на експертизата е, че съдовата деменция у Х към м.12.2018г.не е била в най-тежката си степен и не би могла да се отрази на дееспособността й. Най - вероятно е могла да разбира и ръководи действията си и е можела да изразява воля към датата на сключване на сделката. В съдебно заседание в.л.д-р М разяснява, че Х е проследявана достатъчно от личния си лекар и там никъде не е написано да й е било препоръчвано такова лечение специфично и да е констатирано това състояние /деменция/. Първият момент, в който е установено е м.декември 2021г.

4

Заболяването е с прогресиращ, пристъпен характер, т.е. то протича на тласъци. Има моменти, в първоначалната фаза, в които лицето е адекватно, има следващ момент когато не е. Те са в различен интервал, по различно време, като тенденцията е прогресивно да се задълбочават, но има и случаи когато при сериозни събития от психологически аспект могат да доведат до рязко влошаване на това състояние. Може и това да е била причината примерно провокация от смъртта на дъщеря й.

Заключението на експертизата се подкрепя от показанията на свидетелите, които нямат родствена връзка със страните и показанията им са непротиворечиви и житейски логични, както и от данните по представената медицинска документация за състоянието на Х. Заключението на вещото лице не се опровергава от обстоятелството, че с решение от 02.06.2022г. РХ е поставена под запрещение – решението е 3г. и 6м. след сделката.

В настоящото производство е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалисти психиатър и невролог.В констативносъобразителната част на експертизата е направен подробен анализ на относимата медицинска документация и на събраните по делото писмени и гласни доказателства. При анализ на свидетелските показания вещите лица са направили и някои категорични изводи за състоянието на Х. Например според експертите„Свидетелските показания на М И.а добавят конкретни факти за социална и когнитивна активност на Х, които са несъвместими с диагнозата „деменция“ по това време. Свидетелката потвърждава, че Р е посещавала баба й „пеша“ и „сама“ на всеки две седмици. Самостоятелното придвижване в населено място, спазването на график на посещения и намирането на пътя са комплексни когнитивни функции. Вещите лица изрично посочват, че лице с тежка деменция съдова губи пространствена ориентация и често това е още в ранните стадии на болестта. Фактът, че Х е ходила пеша на гости, доказва пълна ориентация. Свидетелката изрично заявява: „Есента на 2019 г. Р нямаше никакви проблеми с комуникацията“ и „Р ме позна“. Изводът е, че тя е разпознавала хора извън най-близкия си кръг и е провеждала логични разговори в продължение на часове („оставих ги двете може би два часа“).