Решение № 1017 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502951 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ДаллБогг:

Животи Здраве“ АД срещу решение № 173/ 22.07.2025г. на ОС-Монтана, постановено по гр.д. № 620/24г., поправено с решение № 225/23.10.2025г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над 5

000лв. до 26 000лв., присъдени като обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно. На 14.08.2025г. е заплатил на ищеца 6 799, 75лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от 5000лв. и законна лихва от 1215, 49лв., както и 470лв. обезщетение за имуществени вреди. Неправилно е приложен принципът на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът е надценил търпените от ищеца болки и страдания и е подценил факта, че възстановителният и оздравителният период е протекъл бързо при подобен род травми и без усложнения. Според заключението на медицинската експертиза, претърпените от ищеца травми са се възстановили в нормални граници и бързо са отшумели. Присъденото обезщетение е завишено.

1

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над 5 000лв. до 26 000лв.

Г. Р. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за неоснователна. Не е допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/68г.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Г. Р. твърди, че на 27.07.2023г. около 00.30 ч. в с. Мадан, община Бойчиновци на ул. „ Г. Димитров“ № 9 е станало ПТП, при което лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, управляван от Г. К. е излязал вдясно от пътя и е самокатастрофирал в железобетонен стълб на електропреносната мрежа, тъй като е загубил контрол. Той е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост. Ищецът е била пътник на предна дясна седалка. За пътния инцидент на водача Г. К. е съставен АУАН.

Образувано е досъдебно производство. Ищецът е постъпила в МБАЛ“ д-р Стамен Илиев“ АД- гр. Монтана, където след проведени изследвания е установено, че е получила: лявостранна контузия; излив на кръв в ставната кухина; контузия на главата; мозъчно сътресение. Болничният престой е бил 4 дни. Била е направена имобилизация с ортеза на левия крак и е назначена медикаментозна терапия. Придвижвала се е с две патерици. На 16.08.2023г. е направено МРТ на лява коленна става поради ограничени и болезнени активни движения. При него е установено, че има Костномозъчен едем и Хофит. От получените травми ищецът е търпяла интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха, стрес, тревожност, напрегнатост и раздразнителност, както и цялостно емоционално и физиологично сътресение и смущение. В началния етап на възстановителния период водещ симптом е била силната болка в лявата коленна става. Бил е нарушен обичайния й начин на живот. Нуждаела се е от помощта на близките си. Не е могла да посещава училище за определен период от време. Във връзка с лечението си е направила разходи в размерна 470 лв. За лек автомобил „ 2

Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С претенция от 27.10.2023г. ищецът е депозирала искане за обезвреда пред застрахователя, който е доброволно й е изплатил обезщетение за неимуществени вреди от 2000лв.

Счита, че то е недостатъчно, за да репарира вредите, които е претърпяла.

Затова ищецът Г. Р. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., частичен иск от 38 000лв., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и 470 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2023г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Неоспорва, че между него и собственика на лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва, че пред него е предявена претенция за имуществени и неимуществени вреди, по която е образувана щета. Не оспорва, че е платил извънсъдебно 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва водачът на лекия автомобил да има изключителна вина за настъпилия пътен инцидент и механизма на ПТП.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, защото е била без поставен предпазен колан. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като изключително завишен.

Безспорно е, че на 27.07.2023г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от същата дата.

Безспорно е, че при произшествието е пострадала ищецът Г. Р..

Не се спори и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за водача на лек автомобил Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на произшествието.

Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 25.10.2023г. както и че застрахователят извънсъдебно е заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 2000лв.

3

С оглед твърденията в исковата молба е представена История на заболяването то МБАЛ „ д-р Ст. Илиев“ АД, амбулаторни листа, МРТ от 16.08.2023г., съдебномедицинско удостоверение № 148/2023г., служебна бележка от ПГТ „ Вл. Минчев“, от която се установява, че Г. Р. е ученичка в 12б клас за учебната 2023г./2024г. и не е посещавала учебните занятия от 15.09.2023г. до 03.10.2023г.

Във връзка с претенцията за имуществени вреди са представени разходни документи.

Към отговора на исковата молба не са представени доказателства.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: мозъчно сътресение без изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние; контузия на лява коленна става с костномозъчен едем, Хофит. Вещото лице е посочило възстановителния период за контузията на левия долен крайник.

Уврежданията са във връзка с ПТП. По време на болничното лечение вероятно тя да е търпяла различни по интензитет болкови усещания. В домашни условия е имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните дейности. Вещото лице е извършело преглед на ищеца на 13.06.2025г. като е отразило какво е установено при него. В съдебно заседание експертът е допълнил заключението си.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза, която е изяснила въпроса за механизма на произшествието и мястото на удара.

Причините за настъпването му са субективните действия на водача. Лекият автомобил е бил оборудван с триточкови колани на водача и пътниците.

Експертът е дал два варианта за това какви травми би получила или не пострадалата, ако е била с или без поставен колан. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението.

Съдът кредитира заключенията на двете експертизи като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите. Те не са оспорени от страните.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Р. е брат на ищеца и желае да свидетелства.

Узнал е за инцидента от сестра си и водача на автомобила. Обадили са му се по 4 телефона. Описва какво е видял на мястото на инцидента след като е отишъл, както и какво е било състоянието на сестра му след него, как той й се е отразил емоционално. Нуждаела се е от чужда помощ в ежедневието. Не е ходела на училище. Носела е шина за обездвижване на коляното около 1, 5м.

Оплаквала се е от главоболие. Не е имала видими рани. Започнала е да ходи с патерици, включително и на училище. След катастрофата е изпитвала страх да се качва в кола, в автобуса до училище, не е можела да спи. Сега е на 20 години и е добре. Има болки в коляното от време на време.

Свидетелят Г. познава ищеца и семейството й. Знае за инцидента с нея.

Свидетелства, че е помагала на майката на Г. Р. да я измият. Тялото и главата са я болели, изпитвала е страх от случката. Носела е мека шина на крака от около 1, 5 месеца. Сега ищецът е добре, но все пак си спомня за инцидента.

Болките в крака са били нетърпими. Правили са пункция. От начало е ходела с две патерици на училище, после с една. По време на възстановяването си ищецът често е плачела, имала е спомен за случилото се.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля Р. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между него и ищеца и като заинтересуван от изхода на спора, но ги счита за достоверни и убедителни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди от 26 000лв. Уважил е изцяло иска за имуществени вреди. В частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за 5 000лв. решението е влязло в сила. То е влязло в сила и по иска за имуществени вреди.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани. Към жалбата е представено платежно нареждане от 14.08.2025г. за извършеното плащане.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по 5 отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът Р. е отправила писмена претенция към застрахователя.

Застрахователят е определил и платил обезщетение за неимуществени вреди от 2000лв. което според нея е недостатъчно с оглед на травмите и претърпените болки и страдания във връзка с тях. Предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от нея вреди срещу застрахователя на деликвента.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.