Определение № 6540 от 20.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6540 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100502371 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба подадена от адв. Д. М. срещу Определение № 7139/19.02.2026 г. постановено по гр.д. № 40983/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение искането на адв.Д. М. М. от САК, за отмяна на на наложена в о.с.з. на 15.05.2025г. глоба в размер от 200 лева, на осн. чл.89, т.3 вр. чл.91 от ГПК

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно като се излагат следните съображения: счита, че изразените от него твърдения, че изискването на съда да се представи в оригинал пълномощното само на адвоката на ищеца, но не и на ответната страна създавало впечатление за неравноправен процес, респ. направените в молбата твърдения не представлявали обида, а допустим процесуален коментар относно хода на делото и изискванията, които се отправят единствено към процесуалния представител на ищеца. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното определение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наложената глоба.

В закоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна„ Вивус. БГ“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на подадената частна жалба, за което излага подробни съображения.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок срещу акт който подлежи на обжалване, поради което същата е ДОПУСТИМА.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

С протоколно определение от 03.04.2025 г. съдът е указал на адвоката на ищеца- Д.

М. от САК да представи в оригинал адвокатско пълномощно до следващото открито съдебно заседание. С молба от 14.05.2025 г., адвоката на ищеца е посочил следното: „С настоящата молба уведомяваме Съда, че ще предоставим пълномощно в оригинал само и единствено ако бъде задължено ответното дружество да представи пълномощно глед – по тази начин Съда ще запази принципа на равнопоставеност на страните. Съдът следва да е безпристрастен и обективен, а в случая виждаме точно обратното. Моля Съда да се придържа към закона и ако е налице причина да го изисква в оригинал да я посочи…. С оглед на горното и спазвайки духа на закона моля да дадете ход по същество на делото“. С протоколно Определение от 15.05.2025 г., СРС е наложил глоба на адв. М. в размер на 200 лева за направените от него изявления с молбата от 14.05.2025 г., тъй като ги е счел за обидни- съдът се обвинявал в пристрастие и необективност. С определение от 19.02.2026 г.

СРС е отказал да уважи молбата на адв. М. за отмяна на наложената му глоба, тъй като обида на съда представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява 1 подчертано неуважително отношение към съдия, съдебния състав, определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция, а в слуая вместо да представи за проверка пълномощното си, адвоката на ищеца отправил обвинения към безпристрастност на съда, което не поведение не можело да остане без последствия.

В трайната си практика ВКС (Определение № 431 от 7.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2263/2015 г., III г. о., ГК) приема, че обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите.

В случая съдът не намира, че използваните от частния жалбоподател изрази представляват обида. Съгласно чл.39 от Конституцията на РБ, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, като съгласно чл. 10, т. 2 от ЕКЗПЧОС ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Частния жалбоподател, в качеството си на процесуален представител на една от страните има правото да изкаже своето съмнение в безпристрастността на съда, като използваните от него изрази по никакъв начин не изразяват неуважително отношение към състава на съда. От изложеното следва, че изразеното от частния жалбоподател съмнение в безпристраността на съда представлява правомерно процесуално поведение, доколкото същото не е изразено с неуважителни думи или квалификации спрямо съдебния състав. Да се приеме обратното означава, че и за всяко искане на отвод на съдебния състав на основание чл.22,ал.1, т.6 от ГПК може да се налага глоба, което само по себе си е абсурдно тъй като това е правомерно действие, което може да се упражни с цел обезпечаване разглеждане на спора от безпристрастен съд.

В обобщение съдът намира, че използваните от частния жалбоподател изрази не са неуважителни, поради което не са били налице предпоставките по чл.89 т.3 във вр. с чл.91 от ГПК за налагане на глоба, което налага процесното определение да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх.№ 62467/26.02.2026 подадена от адв. Д. М. М., Определение № 7139/19.02.2026 г. постановено по гр.д. № 40983/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение искането на адв.Д. М. М. от САК, за отмяна на на наложена в открито съдебно заседание на 15.05.2025г. глоба в размер от 200 лева, на основание чл.89, т.3 вр. чл.91 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.05.2025 г. постановено по гр.д. № 40983/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, с която на адв. Д. М. М., на основание чл.89,т.3 във вр. с чл.91 от ГПК, е наложена глоба в размер на 200 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3