Решение № 140 от 21.06.2019, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е №140

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Шумен, 21.06.2019 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесети и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Лидия Томова

ЧЛЕНОВЕ:

1. Зара Иванова

2. Ненка Цветанкова като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в.гр.д. № 141 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение №176/22.02.2019г., постановено по гр. д.

№2291/2018г. по описа на РС Шумен е уважен предявеният от И.Б.Н. и С.Б.Н. срещу Е.И.М. положителен установителен иск за собственост като е признато за установено по отношение на Е.И.М., че И.Б.Н. и С.Б.Н. са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр.Ш., местността „*”, землището гр. Ш., при граници и съседи: ПИ №***, №***, №***,

№***.

Решението на РС Шумен е обжалвано от ответната страна. В депозираната жалба се излага становище, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че районният съд неправилно е тълкувал разпоредбите за осъществяване на реституционна процедура по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приключила със Заповед на кмета на Община Шумен по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Намира за необоснован извода на съда, че процесният имот е придобит от наследодателя на ищците чрез покупко- продажба през 1964г. Възразява срещу изводите, че на наследодателя на ответника е възстановен имот, който не попада в кръга на имотите по смисъла на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не е налице идентичност между имотите посочени в решението на поземлената комисия и този в заповедта. В тази насока сочи, че реституираният имот се индивидуализира окончателно с площ и граници във втората фаза на производството по възстановяване на собствеността за земи, находящи се в терени по пар. 4 от ЗСПЗЗ, която приключва със Заповед на кмета по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план за новообразувани имоти.

По отношение възраженията на ищците относно незаконосъобразността на реституционната процедура, счита, че същите са недопустими като се позовава на ТР №9/2012г. на ОСГК на ВСК. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за изтекла в полза на ищците придобивна давност като изтъква съображения в тази насока.

Моли решението да бъде отменено и искът да се отхвърли.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът не се явява, за него се явява адв. Б. *** в качеството на негов процесуален представител. Поддържа въззивната жалба, не сочи доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни-ищци по първоинстанционното производство

И.Б.Н. и С.Б.Н., чрез процесуалния им представител- адв. Х.. Изложени са аргументи, поради които считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и молят същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, за въззиваемите страни се явява адв. Х.. Поддържа отговора на въззивната жалба, не прави доказателствени искания и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

В исковата молба ищците твърдят, че по наследство от баща им Б.Н. П.са съсобственици на недвижим имот- лозе с площ от 1.080 дка, парцел №2575 в местността „*“. Наследодателят им владял имота още от 1963г. като впоследствие той не е преустановявал владението и с НА за собственост на недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка №95, том , дело */1985г. от 27.121985г. е признат за собственик по силата на давностно владение. Ищците още от деца посещавали имота и помагали за поддръжката му като първоначално в имота имало фургон, а впоследствие изградени постройки, в които се съхранявал фураж, тъй като отглеждали животни до 1994г.

След това в имота засаждали овощни дръвчета. В тази връзка сочат, че повече от 30 години с баща им явно и необезпокоявано стопанисвали имота. След смъртта на техния наследодател на 11.02.2013г. не са имали никакви спорове и ползват имота съвместно. Твърдят, че имотът не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други държавни образувания, владението върху имота не им е отнемано и никой не е имал претенции спрямо него. През месец март 2018г. дъщерята на първия ищец- Б.Н., установила при посещение на имота, че овощните дръвчета са изкоренени, керемидите на постройката са разчистени и част от оградната мрежа липсва. От съседи разбрали, че имотът е продаден. В тази връзка ищците извършили справки, от които констатирали, че имотът им е нанесен в кадастралната карта на гр. Ш.с идентификатор №***, а като собственик е вписан И.И.М. въз основа на Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен, с която на наследниците на И.И.М. е възстановено правото на собственост върху новообразуван поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 1005 кв.м., извън строителните граници на гр. Ш., местността „*“. По образувано гр.д. №3052/2015г. по описа на РС Шумен е допусната и извършена делба на имота между наследниците на И.И.М. като при публичната продан единият от наследниците- ответникът Е.И.М. е придобил имота по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 10.10.2017 г., влязло в сила на 16.10.2017г., постановено по изп. дело №2017*0400312 по описа на ЧСИ . Ищците сочат, че посочената заповед на Кмета на Община Шумен е издадена въз основа на Решение №10А от 03.11.1997г. на Поземлена комисия гр. Шумен, с което решение е възстановено право на собственост върху Лозе от 1000 кв.м. в местността „“, съобразно отразеното в имотната ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти от И.И.М..

По този начин със заповедта се възстановява право на собственост върху различен имот. Позовавайки се на изложеното, са поискали съдът да се произнесе с решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр. Ш., местността „*”, землище гр.Ш., при граници и съседи: ПИ №***, №***, №***,

№***.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че още след възстановяване на собствеността върху имота ответникът и неговата майка са го посетили като по нищо не личало, че имотът някога е бил обработван. Впоследствие имотът бил посещаван два пъти от вещи лица като не е имало индикации, че някой стопанисва имота. Заявява, че е възможно ищците и техният наследодател да са владели имота и да са се снабдили с документ са собственост за него, но твърди, че това се е случило в период, в който предвид действащото тогава законодателство ответникът не е имал възможност да защити правото си на собственост. Счита, че правото на собственост върху имота е възстановено на действителните му собственици.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата съдебна инстанция доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници с изх. №02-1874 от 07.06.2018г., се установява, че Б.Н.

П., починал на 11.02.2013г., е оставил за наследници ищците И.Б.Н. и С.Б.Н..

С

Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №95 от 27 декември 1985г, том , дело */1985г. на нотариус при РС Шумен, Б.Н. П.бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: лозе от 1080 кв.м., находящо се в землището на гр. Ш., местността „*“, при граници: И. А.,Д.С.Д., водоем и път.

В имотна ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти, водена при Градски народен съвет- Коларовград, Б.Н. П.е посочен за собственик на лозе, с площ от 1.080 дка, парцел №2575, местност „*.

Видно от преписка с вх. №14050/03.06.1992г. по описа на Общинска служба по земеделие Шумен, ответникът в качеството си на наследник на И.И.М. е подал заявление за възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 1 дка и нива с площ от 2 дка, като заявлението му е уважено за лозе от 1 дка, находящо се в местността „“.

С Решение №10А от 03.11.1997г. на ПК гр. Шумен е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М. върху имот- лозе от 1.000 дка, находящо се в местността „“. В решението е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.

Видно от Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен, издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти за част от местностите „“, ... и „*“, землище гр. Ш., одобрен със Заповед № РД-15-28/10.02.2012г. на Областния управител на гр. Ш., Решение №10А от 03.11.1997г. на Поземлена комисия гр. Шумен по заявление вх. №11050/03.06.1992г. и скица №7729 от 04.06.2013г. на ПИ *** за местност „*“, издадена и заверена от СГКК гр. Шумен, е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр. Ш., местността „*”, землище гр. Ш., при граници и съседи: ПИ №***, №***, №***, №***.

С

Решение №166 от 13.03.2017г. по гр. д. 3052/2015г. по описа на РС Шумен имотът е изнесен на публична продан като с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.10.207г., издадено по изп. дело №2017*0400312 по описа на ЧСИ , влязло в сила на 16.10.2017г., процесният имот е възложен на ответника.

От удостоверение с изх. №94-00-3712/21.08.2018г., издадено от Община Шумен, се констатира, че поземленият имот описан в НА №95, том , дело */1985г., с който Б.Н.

П.е признат за негов собственик, е част от имот със стар планоснимачен № 2575 от земеустройствен план от 1964г., целият с площ от 2160 кв.м.. Част от имота е отчуждена за съоръжение на ВиК, а останалата част, описана в нотариалния акт, е идентична на ПИ с идентификатор №***, с площ от 1005 кв.м. Разликите в квадратурите е в следствие на отчуждителните действия.

От заключението на съдебно- техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, се установява, че имотът, описан в НА №95 от 27 декември 1985г, том , дело */1983г. на РС Шумен съответства на ПИ с идентификатор №*** по действащата КК на гр. Ш..

Свидетелката

Б.Н.- дъщеря на първия ищец заявява, че от дядо й знае, че имотът е купен от него през 1964г. от лице на име Р.. Първоначално дядо й, а впоследствие и нейният баща отглеждали животни в имота като това продължило до 1994г. След това започнали да засяват овощни дървета в имота. В началото на 2018г. посетила имота, за да провери дали студът е нанесъл поражения върху дърветата и установила, че насажденията са изкоренени, част от мрежата е отстранена, постройката била разбита. Преди това последно посещавала имота през есента на 2017г. От разпита на свидетеля Д.А., който притежава имот срещу процесния от 1993г., се установява, че ищците и техният баща първоначално са отглеждали в имота животни и са го посещавали ежедневно, а впоследствие макар и по- рядко продължили да посещават имота, тъй като имали овощна градина. Свидетелят Д.К., свидетелства, че преди около 15-16 години е искал да купи имота от ищците, но те не го продавали. Като е минавал преди 5-6 години покрай имота, в него имало овощни дървета, телена ограда и се виждала стара постройка. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са непротиворечиви, логични, последователни, както и предвид това, че свидетелите излагат възприятия за факти и обстоятелства, за които са придобили непосредствени впечатления. По отношение показанията на свидетелката Н.в частта, в която заявява, че имотът е придобит от дядо й чрез покупко- продажба през 1964г., доколкото за установяване на това обстоятелство не са представени други доказателства по делото, съдът не ги кредитира.