Решение № 429 от 02.11.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Сливен, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20222230200373 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от С. А. М. с ЕГН ********** от с.

Тополчане, общ. Сливен против НП № 22-0804-000170 от 21.01.2022 год., издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 12 контролни точки.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено обжалваното НП и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което изразява становището си по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2022 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 170182 против жалбоподателя 1 за това, че на 09.01.2022 год. около 22,40 часа в гр. Сливен, пл. „17-ти януари“, ул.

„Патриарх Евтимий“ управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № СН ***** АМ, собственост на С. А. М., като на водача била предложена проверка за употреба на алкохол в 22,40 часа с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARNJ 0096, която той категорично отказал и бил издаден талон за медицинско изследване № 0055904, който също отказал. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя на 09.01.2022 год., което било удостоверено с трите имена и подписа на един свидетел (л. 4 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0804-000170 от 21.01.2022 год., издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 12 контролни точки. В НП било отразено, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, както и че при индивидуализация на наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2022 год. (л. 5 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Процесуалният представител на жалбоподателя пледира, че последният не е имал качеството на водач на МПС, поради което е имал право да откаже да бъде изпробван за алкохол.

Съдът намира възраженията за основателни.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 09.01.2022 год. около 22,40 часа в гр. Сливен лекият автомобил „Фиат Пунто” с рег. № СН ***** АМ, собственост на С. А. М. бил спрян по средата на пътя на пл. „17-ти януари“, ул.

„Патриарх Евтимий“, както и че в автомобила са били жалбоподателят, свид. Т. Т., живееща на семейни начала с жалбоподателя и С. М. - брат на жалбоподателя. Не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил.

Разпитаните по делото полицейски служители не са възприели жалбоподателя да е 2 управлявал автомобила, тъй като са пристигнали на мястото след като жалбоподателят е бил излязъл от автомобила. Такива твърдения не се съдържат и в показанията на останалите събрани по делото гласни доказателства. В своите показанията свид. В. Г. заявява, че жалбоподателят бил в автомобила, но не могъл да види дали е на шофьорското място. В показанията си свид. П. Ж. твърди, че е видял как шофьорът на автомобила бил изблъскан на дясната седалка, вратата се отворила, седалката била бутната и от автомобила излязъл първо жалбоподателя, а след това свид. Т. Т.. От своя страна свид. Т. Т. заявява, че именно брата на жалбоподателя - С. М. е управлявал автомобила, а те заедно с жалбоподателя били седнали отзад. Следователно в хода на съдебното дирене доказателствената сила на съставения акт беше оборена и не беше доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.

Ето защо, доколкото извършеното нарушение на ЗДвП не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално 3 представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00 до 5 000,00 лева възнаграждението е в размер на 300,00 лева + 7 % за горницата над 1 000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева, то минималния размер на адвокатското възнаграждение е 370,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноските по делото, като представя списък с разноски за сумата от 370,00 лева. Видно от материалите по делото на л. 34 е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева и на л. 38 е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено платено адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева. Поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в становището (л. 35 - 36 от делото) , е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в размер на 370,00 лева, съгласно представения в съдебно заседание списък на разноските.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-000170 от 21.01.2022 год., издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен, с което на С. А. М. с ЕГН ********** от с. Тополчане, общ. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на С. А.

М. с ЕГН ********** от с. Тополчане, общ. Сливен, разноски в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4