Решение № 782 от 29.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Б., 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120202325 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц. против Наказателно постановление (НП) № 26-0769-001122 от 29.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – гр. Б., сектор „Пътна Полиция“ - Б., с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет евро цента) евро, превалутирани (100,00 сто) лева. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 8 контролни точки.

С жалбата се иска, съдът да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка. Излага доводи, че нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин, като сочи, че в акта е констатирано, че е използвал мобилен телефон, без да са изложени конкретни фактически действия, от които да се направи несъмнен извод за нарушение. Сочи също така, че наблюдението на полицейските служители е било краткотрайно и извършено от странична позиция спрямо автомобила, което поставя под съмнение възможността за категорично възприемане на конкретни действия от страна на водача и правилното им тълкуване, поради което счита, че оценката е субективна. Не представя други доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Като довод към представените вече в жалбата мотиви, допълва, че нарушението не е доказано по безспорен начин със снимков или видеоматериал, а е констатирано само въз основа на лично възприятие на наказващия орган. Твърди, че не е държал телефон. Моли, съда да отмени издаденото НП. Не представя други доказателства.

Административнонаказващият орган – Началник група към ОД МВР, сектор „Пътна полиция – Б., редовно призовани, се явява юрк. Ж., с представено по делото пълномощно. Поддържа становището приложено по преписката, с което счита жалбата за неоснователна и недоказана, като твърди, че е безспорно установено извършеното нарушение. Моли съда да потвърди, обжалваното НП, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

По делото е изискана и представена от административнонаказващия орган, 1 административната преписка. Приета и е приобщена към доказателствата по делото без възражение от страните.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно процесуалната допустимост на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимиран да обжалва субект. Подадена е в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, което е видно от приложения картон на НП (л. 17 от съдебното дело). НП е връчено на 14.06.2026 г. а жалбата е подадена на 24.06.2026 г. пред надлежен материално и териториално съд срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството пред Районен съд – Б. е редовно образувано.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност установи от фактическа страна следното:

Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), със серия GA, № 5116511 от 03.03.2026 г. (лист № 6 от делото), в който като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е посочено, че на същата дата (03.03.2026 г.), около 7:40 часа, в гр. Б., по бул. „Д. Д.“, в посока от ул. „Т.“ към ул. „Н. П.“, жалбоподателят Д. А. Т., в качеството му на водач на МПС – лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“, с рег. № ********, по време на движение използва мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете му. Водачът е сам в превозното средство.

Актът е съставен от В. Н. С., на длъжност мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ – Б. към ОДМВР- Б., в присъствието на свидетеля Д. Ц. К., с адрес гр. Б., ул. „Я.

К.“ № ****, в качеството му на очевидец и в присъствието на жалбоподателя. В акта последният в графа „обяснения/възражения“ е вписал собственоръчно: „Не извършвам разговор по телефона. Няма прикрепени данни за деянието. Оценката е субективна от полицая. Подписал е акта и му е връчен екземпляр от него.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, освен възраженията вписани в акта, не са постъпвали писмени такива.

Като е взел предвид акта и възраженията, административнонаказващият орган издал атакуваното НП (лист 16 от делото). В него описал същата фактическа обстановка и направил същата правна квалификация, както в акта. На основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет евро цента) евро, превалутирани (100,00 сто) лева.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Същата се прие за доказана по несъмнен начин и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. С. и Д. К., като ги счита за безпристрастни, последователни, логични и изчерпателни в отговорите на поставените им въпроси, доказващи по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът приема, че АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи, в кръга на правомощията по ЗДвП, по аргумент на Заповед №8121з-515 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и в сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.

Забраната за ползване на мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство 2 по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство за водач на моторно превозно средство е изчерпателно регламентирана в разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП. В същия по-тесен смисъл е и приложената в конкретния случай санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 100 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Смисълът на забраната и в двете хипотези е, ръцете на шофьора да бъдат освободени от държане на какъвто й да е вид мобилно устройство, заради неговата лична и на другите участници в движението безопасност. И в двете разпоредби, законодателят не изисква от обективна страна водачът да говори по мобилния си телефон, а да не го използва, което включва и държането в ръка.

В конкретния казус по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Ц. на 03.03.2026 г., около 7:40 часа, в гр.Б., по бул.„Д. Д.“, в посока от ул. „Т.“ към ул. „Н. П.“, в качеството му на водач на МПС – лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“, с рег. № ********, по време на движение използва мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете му, поради и което в АУАН и в НП е приложена именно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Във възражението към акта, жалбоподателят е посочил, че „не е извършвал разговор по телефона“, но не отрича факта, че го е държал. В конкретния случай са налице обективните и субективните елементи от състава на посоченото административно нарушение, тъй като дори и да приемем, че точно в този момент, жалбоподателят не е ползвал мобилния телефон за неговата целева употреба (за провеждане на разговори, ползване на интернет услуги, комуникация чрез социалните мрежи или друг канал на комуникация или заснемане), същият го е държал в ръка, което поведение обуславя отклоняване на неговото внимание и намаляване възможността му за управление на МПС-то и за реакция при необходимост, какъвто е смисъла на санкционната разпоредба.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно, поради което постъпилата жалба е неоснователна.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са правилни. Деецът Д. Т. е осъществил от обективна и от субективна страна нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП във връзка с чл. 104а от ЗДвП.

Наложеното на жалбоподателя наказание в случая е съобразено с разпоредбата на чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, а именно "Глоба" в размер на 100,00 (сто) лева, превалутирани в 51,13 евро, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляване му.

Обжалваното наказателно постановление е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130.00 до 190.00 лева.

С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, равняващи се на 76,69 (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента).

3

Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0769-001122/29.05.2026 г. , издадено от Началник група в ОДМВР – гр. Б., сектор „Пътна Полиция“ - Б., с което на Д. А.

Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц. за нарушение на чл.183, ал.4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет евро цента) евро, превалутирани (100,00 сто) лева.

На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 8 контролни точки.

ОСЪЖДА Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц. да заплати на ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“, сумата от 76,69 (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4