Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Споразумение № 6 от 19.05.2020, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Наказателно дело от общ характер 109/2020
Вид
Споразумение № 6
Подписан
19.05.2020
В сила
19.05.2020
Състав
МАРИАНА ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 107 (1) · Закон за културното наследство
  • §5, ал. 1 · Закон за културното наследство
  • §6 · Закон за културното наследство
  • §7 · Закон за културното наследство
  • чл. 313 · Наказателен кодекс
  • чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 53, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 381 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 382, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 10 · Наредба № Н-3 от 3 декември 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности

Препис-извлечение!

П Р О Т О К О Л

Година 2020

19.05. Град Шумен

Шуменският окръжен съд наказателно отделение

На деветнадесети май две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

Секретар: Станка Ангелова

Прокурор: Димитър Арнаудов

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НОХД № 109 по описа за 2020 година на ШОС

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

………………………………………………………………………………………………

Снема самоличността на подсъдимия, както следва:

В.П.В.:

ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***, български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, осъждан.

…………………………………………………………………………………………

Водим от горното и на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И :

ОДОБРЯВА постигнатото споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 от НПК между: Димитър Арнаудов – прокурор в Окръжна прокуратура - Шумен и адвокат П.П. ***, в качеството му на упълномощен защитник на В.П.В., ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***, български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, осъждан - обвиняем по ДП № 4/2020 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, по силата на което страните:

Приемат за безспорно установено и доказано от фактическа страна, че обвиняемият В.П.В. е виновен в извършването на следното деяние:

За това, че от неустановена дата до 10.04.2019 г. в гр. Шумен, ул. „***“ № 18, вх.

1, ет. 2, ап. 4, държал повече от три археологически обекта, както следва:

-

1 /един/ брой бронзова римска монета грама на император Лициний I /308-324/ с тегло

2.32 грама;

-

3 /три/ броя бронзови римски монети на император Константин Велики /306-337/ с тегло 1.96 грама; 1.86 грама и 2.16 грама;

-

3 /три/ броя бронзови римски монети на император Констанций II /337-361/ с тегло

2.00 грама; 1.84 грама и 1.96 грама;

-

1 /един/ брой анонимна, медна византийска монета клас I /1075-1080/ с тегло 2.64 грама;

-

1 /един/ брой медна византийска монета /половин тертартерон/, отсечен в монетарницата на Тесалоники на император Йоан II Комнин /1118-1143/ с тегло 1.20 грама;

-

1 /един/ брой османска медна монета

– XIV-XV век, с тегло 2.50 грама;

-

12 /дванадесет броя римски монети с обезличени повърхности, което затруднява тяхната по-точна идентификация, отнасящи се най-общо към IV век, епохата на

Константиновата династия /едната от монетите е фрагментирана на две части/, Общо

22 броя археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в:

1.

В §5 (1) от

ПЗР на Закона за културното наследство /ЗКН/ (изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.). В едногодишен срок от влизане в сила на закона, лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизане в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или съответния регионален музей по реда на чл.

97, ал. 5 (сега ал. 7). Към искането се прилага декларация, в която се описват вещите по изречение първо, с посочване на произхода и способа за тяхното придобиване. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Директорът на съответния музей издава на лицето удостоверение за изпълнение на задължението му по изречение първо и второ. В тези случаи се прилага чл. 101.

2.

В чл. 97 (7) от

ЗКН (предишна ал. 5, изм. ДВ, бр. 54 от 2011 г. Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и търговецът по ал. 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода, и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от НК.

3.

В чл. 102 (1) от

ЗКН (изм. ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В

Министерството на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности, придобива статут на националното богатство по реда на чл. 100.

(5) (Нова

- ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В музеите се създават и водят регистри на идентифицираните от тях движими културни ценности.

Информацията от регистрите се предоставя на министерството на културата по реда на наредбата по чл. 107.

4. В чл. 107 (1) от ЗКН Редът за извършване на идентификация се определя с наредба на министъра на културата.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и редът за водене на регистъра на движимите културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и промените в тях, подлежащи на вписване.

5. В чл. 10 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности /Издадена от Министъра на културата, обн. ДВ, бр. 101/18.12.2009 г./ (1) Всяко физическо лице или юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно приложение № 5. Към заявлението се прилага декларация за произхода и способа за придобиване на вещта по образец съгласно приложение № 4, както и всички налични за лицето документи, удостоверяващи правото му на собственост.

(3)