Решение № 23 от 11.03.2019, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 18/2019
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 11.03.2019
- Състав
- МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 140 · Закон за туризма
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
23/11.03.2019 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.02.2019 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 18/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба вх. № 250/15.01.2018 год от Х.Д.Х. и Н.У.Ф. в качеството им на законни представители на И. Х. Д. чрез процесуалния им представител адв. Н.Н.Д. срещу решение № 1413/27.07.2018 год по гр.д. № 1438/2017 год на Окръжен съд - Варна В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за сумата над 80 000 лв до размера на 140 000 лв, ведно със законната лихва от датата на деликта – 25.02.2017 год до окончателното изплащане, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, изразяващи се в преживян психически стрес и физически болки и страдания, причинени от засмукване на тялото на детето от образувал се вакуум на хидромасажна вана в Центъра за спорт и красота в хотел „Адмирал“ в к.к. „Златни пясъци“, настъпило на 25.02.2017 год около 13,00 часа, вследствие на което са причинени травма на вътрешни органи – некроза на тънко черво, мезентериум, дебело черво, руптура на сигма и ректум, отстраняване на апендицита, аспирация на вода, травматичен шок, перитонит, бъбречна инфекция, остра дихателна недостатъчност, както и остра сърдечно-съдова недостатъчност, явяващи се следствие от виновното бездействие на служители на ответника по повод контрол и поддръжка на безопасното функциониране на хидромасажното съоръжение. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени с оглед принципа за справедливост съгл. чл.
52 от ЗЗД, както и за присъждане на разноските за двете инстанции съразмерно с уважените искове.
В постъпилия отговор от „Златни пясъци“ АД чрез процесуалния му представител Е.М. – директор на Дирекция „Правна“, се изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за прекомерност на присъденото с решението обезщетение в размер на 80 000 лв.
Подадена е въззивна жалба вх.№ 250/15.11.2019 год и от
„Златни пясъци“ АД чрез процесуалния му представител Е.М.– директор на Дирекция „Правна“, в осъдителната част по съображения, че размерът на присъденото обезщетение е завишен. Въззивникът счита, че според него справедливият размер на обезщетението е не повече от 25 000 лв, но въпреки това с допълнителна молба вх.№ 34058/21.11.2018 год е заявил, че обжалва решението изцяло в осъдителната му част за 80 000 лв. Моли за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и направените разноски за двете инстанции.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, изискващ на първо място наличието на вреда, настъпила в резултат от противоправно деяние, което може да се изразява както в конкретно действие, така и в бездействие. В последния случай, отнесен към хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, е необходимо по силата на закон или подзаконов акт да е предписано задължение за определено поведение на съответните органи или длъжностни лица, а противоправността се извлича от несъобразяването им с тези изисквания.
Нормативната база, уреждаща предоставянето на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги е уредена в Закона за туризма с препращане към Закона за здравето и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове – Наредба № 2 от 29.01.2016 год, издадена от Министъра на туризма и Министъра на здравеопазването (обн. ДВ бр. 11/09.02.2016 год) и Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" (редакция от 22.12.2009 г.), издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 85 от 28.09.2004 г., в сила от 1.10.2004 г., изм., бр. 102 от 22.12.2009 г.
Съгласно чл. 140 от Закона за туризма предоставянето на СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги се извършва от съответните юридически лица (вкл. и такива, извършващи хотелиерска дейност) в сертифицирани по този закон центрове, като за целта юридическото лице, упражняващо тези дейности трябва да има персонал с необходимото образование и професионална подготовка, както и да осигури подходящи помещения, обзаведени и оборудвани съгласно наредбата по чл. 138 ал.3 от закона, а именно - Наредба № 2 от 29.01.2016 год, за условията и реда за сертифициране на "балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център", "уелнес център" и "таласотерапевтичен център", издадена от Министъра на туризма и Министъра на здравеопазването. В приложения № 1 и 2 към наредбата са посочени минималните изисквания към уелнес и СПА центровете, каквито могат да се изграждат както самостоятелно, така и прилежащи към местата за настаняване (хотели). Цитираните приложения съдържат препращане към Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" по отношение качеството на обслужване и необходимата квалификация на персонала. Наред с това, визирани са подробни изисквания за осигуряване безопасното ползване на съоръженията, включително чрез предоставяне на необходимата информация на клиентите. Условията за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителните обекти, са уредени с Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г., издадена от министъра на инвестиционното проектиране, министъра на регионалното развитие, министъра на вътрешните работи, министъра на младежта и спорта, обн., ДВ, бр.
102 от 26.11.2013 г., в сила от 27.12.2013 г. Съгласно чл.1, ал.2 от наредбата, задължение на собствениците на съоръженията е да предприемат мерки за привеждането им в съответствие с изискванията на цитирания нормативен акт с цел предотвратяване на възможните рискове, застрашаващи живота и здравето на хората.
По делото няма спор, че ответникът е юридическо лице, упражняващо хотелиерска дейност, а така също и че на територията на хотела са разположени плувен басейн и хидромасажни съоръжения, включително процесното джакузи. Не са представени доказателства дали хотелът е сертифициран по реда на чл. 140 от Закона за туризма за извършване на такива услуги, както и че е разполагал със специализиран и обучен персонал, който да обслужва водните съоръжения. Тъкмо напротив, установено е, че е имало само един служител – свидетелят Г., който е отговарял единствено за плувния басейн, но не и за безопасността на джакузито и е нямал необходимата квалификация.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза за установяване техническото състояние на съоръжението и механизъма на настъпване на злополуката. Вещото лице е констатирало липсата на обезопасителната решетка към специалното устройство на филтриращата система – скимер. Това устройство представлява цилиндричен корпус, в който е монтиран филтърът и е покрит с предпазна решетка, предназначена да обезопасява долния отвор на помпата. Тя се намира на дъното на ваната и е видима само когато тя е празна. Решетката омекотява силата на водната струя и осигурява безопасна работа на уреда. Когато хидромасажната вана е пълна, помпата засмуква водата, образувайки вакуум и осъществява циркулация и филтриране на водния флуид. Именно липсата на предпазната решетка е станала причина за злополуката.
Придружителите на пострадалото дете не са били информирани за техническите и експлоатационни качества на съоръжението, не са били инструктирани за безопасното му ползване. Ангажиментът на обслужващото лице се е изчерпил с това да стартира джакузито.
В заключение на изложеното до тук, ответникът следва да носи отговорност за увреждането, защото не е изпълнил нормативните си задължения да осигури безопасност при ползване на предоставената услуга, не е разполагал с квалифициран персонал за целта, не се е погрижил за техническата изправност и комплектност на съоръжението.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна – ответникът като възложител на работата отговаря за вредите, причинени от негови работници и служители при или по повод извършването й, независимо дали чрез действия или чрез бездействие, както в случая. Вредоносното поведение се изразява в неспазване на изискванията за безопасност, които са били задължителни по силата на закона.
Вредата се намира в пряка причинна връзка с посоченото бездействие. Не може да бъде споделено виждането на ответника, че липсата на предпазната решетка по никакъв начин не се отразява на засмукващата сила на филтриращата помпа. Ако това беше така, тогава решетката нямаше да бъде предвидена от производителя като елемент от устройството на съоръжението. Тя е част от техническото оборудване на джакузито и предназначението й е именно да предпазва от евентуално засмукване и нараняване.
На обсъждане се поставя и въпросът за наличието на съпричиняване на резултата поради неупражняване на родителски контрол, с оглед евентуалното приложение на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Този въпрос е разгледан подробно в т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК.
Както е изтъкнато в цитираното тълкувателно решение, трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото увреждащо събитие, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. В първия случай трябва да са налице действия или бездействия от негова страна, намиращи се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Макар и да не се изисква вина, тези действия трябва да са противоправни, за да обусловят приложението на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.
В разглеждания казус няма данни за такова съпричиняване. Пострадалото дете е било на 4 годишна възраст в деня на злополуката и е било под непрекъснатото наблюдение на своята майка и баба. Те от своя страна не са били информирани от служителя на ответника за техническите особености на джакузито и за потенциалната опасност, която крие сядането в него, поради което не са могли и не са били длъжни да предположат, че съоръжението не е било технически окомплектовано. Самото филтърно устройство се намира на дъното на ваната и е незабележимо, когато тя е пълна. Не е налице и втората хипотеза, при която пострадалият сам е спомогнал за увеличавaнето на вредите. Напротив, именно поради бързите и адекватни действия на майката, детето незабавно е било отведено в болнично заведение, където му е оказана медицинска помощ. Следователно, не може да се приеме нито, че с поведението си са допринесли за настъпването на резултата, нито за увеличаване размера на вредата.
Налице са всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност на ответника, а тя е пълна – обхваща всички преки и непосредствени вреди – чл. 51 ал.1 от ЗЗД.
Често най-труден се оказва въпросът за размера на вредите, респ. обезщетението, което се дължи. То се определя от съда по справедливост, но никога не е произволно, а се основава на задълбочена преценка на всички релевантни обстоятелства. От заключението на съдебно-медицинската се установява, че сме изправени пред комбинирана и съчетана травма с изключително висока тежест. На детето са причинени неимоверни болки и страдания – разкъсване на дебелото черво с излизане и разкъсване на тънкочревни бримки от правото черво и некроза на червото, кръвоизлив в коремната кухина, наличие на чревно съдържимо в коремната кухина, което е довело до остър перитонит, аспирация на вода в белите дробове с последваща постаспирационна пневмония и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Травмите са не само изключително тежки, но и животозастрашаващи и само навременната и компетентна лекарска намеса е спасила детето. Лечението е било продължително, с двукратни хоспитализирания, три операции – на първо място незабавна изкуствена белодробна вентилация, кръвопреливане, а след това – изрязване на увредената част от тънкото и дебело черво, изваждане на дебелото черво през коремната кухина за отвеждане на чревното съдържимо, премахване на възпаления апендикс, повторна коремна операция, при която е възстановен чревния пасаж на тънкото черво, отстраняване на множество сраствания в коремната кухина и трета коремна операция, при която е възстановен дебелочревния пасаж и отстранени нови сраствания. През цялото това време значително е нарушен нормалния живот на детето и обслужването на ежедневните му естествени нужди, подложено е било на всички описани интервенции, които наред с това са били изключително болезнени. Наред с физическата болка, върху детето е оказал въздействие и силният психологичен шок, който е претърпяло в самия момент на травмата, така и през последващия продължителен оздравителен период. Обстоятелството, че то е било едва на четири години не намалява, а дори напротив – усилва тези преживявания.
Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/055938ed-1db4-4301-957e-1452ebd4f93a