Определение № 1702 от 09.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1702 гр. София, 09.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002103878 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Районен съд гр.Сливница срещу решение №.954/10.07.23 на АС София, ГО, 4с., в частта, с която, след частична отмяна на реш.

№.261558/9.05.22 по г.д.№.12790/18 на СГС, ГО, 21с., касаторът е осъден да плати на Д. Б.

117349,80лв. обезщетение за имуществени вреди, настъпили при отнемане в полза на държавата на сумата от 60 000евро по нохд №.246/14 по описа на РС Сливница, ведно със законната лихва от 2.10.18 до окончателното изплащане.

Ответната страна Д. Б. оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение е прието, че първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.4 пар.3 ДЕС във връзка с пар.6 ЗИДЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществените вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателна и законодателна дейност в размер на 117 349, 80лв. - левова равностойност на сумата 60 000 евро, отнета от ищеца като санкция за недеклариране, като се поддържа нарушение на Регламент /ЕО/1889/2005 на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. По делото е безспорно, че с одобрено от съд споразумение с последиците на влязла в сила присъда /съдебен протокол №.77/22.04.14 по нохд №.246/14 на РС Сливница/ ищецът се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.251 ал.1 1

НК /че на 21.04.14 на Митнически пункт Калотина е нарушил разпоредбите на чл.11а ал.1, чл.11а ал.5, чл.14г от Валутния закон и на чл.2 ал.1, чл.8 ал.3, чл.9 ал.1 и чл.9 ал.2 от Наредба №.Н-1 от 01.02.12 за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от Валутния закон - не е декларирал писмено при внос от Република Сърбия в Република България пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на внасяната от него валута в наличност, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - 60 000 евро с левова равностойност 117 349,80лв./, като му е наложено наказание 5 месеца „лишаване от свобода“, отложено на основание чл.66 НК за срок от три години, и на основание чл.251 ал.2 (отм. ДВ бр.83/19) НК сумата от 60 000 евро е отнета в полза на държавата.

От правна стана е изяснено, че задължението на държавите членки да поправят вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, намира своето основание в чл.4 § 3 ал.2 ДЕС като проявление на принципа на лоялното сътрудничество на държавите членки с ЕС, задължаващ ги да вземат общи или специални мерки, необходими за гарантиране изпълнение на задълженията им, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. То е изведено като институт на извъндоговорна отговорност и част от правото на ЕС със съответните предпоставки за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите членки в практиката на Съда (Francovich u Bonifaci, Kubler).

Отговорността за нарушаване на ПЕС съобразно практиката на СЕС предпоставя достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частно правни субекти, вреди и причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда/и. За достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза от правораздавателен орган при всички случаи се приема, когато окончателното съдебно решение е постановено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област, даваща очевиден отговор на съответен въпрос; при анализа дали нарушението е достатъчно съществено следва да се прецени и дали е налице явно нарушение на ПЕС (когато не е приложена ясна материалноправна норма), дали съдът явно не се е съобразил с практиката на Съда в съответната област и налице ли са всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд, които могат да изключат отговорността на държавата.

Последната може да бъде ангажирана само за нарушение, извършено от съд, който разглежда делото като последна инстанция, който е задължен да отправи преюдициално запитване (чл.267 ал.3 ДФЕС), като нарушението на това задължение, разгледано съвкупно с нарушението на материалноправна норма и/или на практиката на Съда, може да ангажира отговорността на държавата. Задължението за отправяне на преюдициално запитване не е абсолютно и съдът може да се освободи от него, ако отправеният въпрос е идентичен с въпрос, на който СЕС вече е отговорил или е сходен със зададени въпроси, по които има установена съдебна практика и отговорът на въпроса е толкова очевиден, че не оставя място за никакво разумно съмнение.

Въззивната инстанция е посочила, че съгласно чл.3 § 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския Парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 относно контрола на пари в брой, 2 които се внасят и изнасят от Общността (Регламента), всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия Регламент; задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна. Според чл.4 § 1 от Регламента, с цел да проверят съответствието на задължението за деклариране, предвидено в чл.3, служители на компетентните органи са оправомощени, в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство, да извършват контрол върху физическите лица, техния багаж и превозни средства; ако задължението за деклариране не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство (чл.4 § 2). Чл.9 § 1 изр.1 от Регламента гласи, че всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по член 3; тези санкции, обаче, съгласно чл.9 § 1 изр.2, трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Отразила е, че в разглеждания случай в основата на предявения иск е поставен въпросът дали предвидената в българското обективно право санкция по чл.251 ал.2 (отм. ДВ бр.83/19) НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на сумата, предмет на престъплението, и приложението й от съда чрез конфискуването на недекларираната сума, противоречи на уредената в общностното право възможност за санкциониране при неизпълнение на задължението за деклариране. Намерила е, че цитираното правило на чл.9 от Регламента, на нарушението на което по същество се позовава ищецът заради конфискацията на сумата, предмет на престъплението, не подлежи на директно прилагане, тъй като не предписва конкретни санкции, а те трябва да се определят от националния законодател при спазване на принципите, заложени в чл.9 от Регламента. От своя страна, обаче, националните съдии следва да преценяват нормите на общностното право с оглед и даденото им от СЕС тълкуване и при липса на такова по идентичен случай да вземат предвид тълкуването по аналогични случаи. В конкретната хипотеза РС Сливница е приложил нормата на чл.251 ал.2 НК, която е в пряко противоречие с нормата на чл.4 § 2 от Регламента, който не допуска отнемането на недекларираната сума като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране, а единствено предвижда задържането й във връзка с проверка от компетентните органи. При неспазване на задължението за деклариране по чл.3 от Регламента всяка държава – членка въвежда санкции, които съгласно чл.9 § 1 изр.2 от Регламента трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. В конкретната хипотеза съвместното прилагане на наказанието „лишаване от свобода“ по чл.251 ал.1 НК с отнемане на недекларираната сума в полза на държавата по чл.251 ал.2 НК е в явно нарушение на принципа на пропорционалност, установен в нормата на чл.9 § 1 от Регламента. При положение, че към 22.04.14 не е съществувало тълкуване на приложимото общностно право в практика на СЕС и значението и смисълът на съответните разпоредби от Регламента не са били толкова ясни за съда, РС е следвало да отправи запитване до СЕС по относимия за разглежданото от него производство, приключващо с окончателен акт, въпрос относно тълкуване на ПЕС - за тълкуване на чл.4 и чл.9 от Регламента, за да предотврати 3 нарушение на правото на Съюза (чл.267 ал.3 ДФЕС). Неизпълнението на това задължение от РС, съчетано с постановяване на необжалваем съдебен акт, който противоречи на ПЕС, е квалифицирано като "достатъчно съществено" нарушение на общностното право. Посочено е, че тълкуване на приложимото общностно право по сходен случай е дадено в последващ одобряването на споразумението момент - с решение от 16.07.2015г. на СЕС по дело C255/2014г. (Chmielewski). От това решение - с което се приема, че чл.9 § 1 от Регламент (ЕО) №.1889/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в чл.3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR - чрез логическо тълкуване може да се изведе недвусмислен извод, че съществува противоречие между чл.251 ал.2 НК и чл.4 § 2 и чл.9 § 1 от Регламента. При съмнение относно смисъла на общностната норма или съответствието на националното ни право с обсъжданите норми от Регламента, съобразно горепосоченото, съдът е следвало да отправи преюдициално запитване до СЕС. Ако бе отправил такова, би получил отговора, даден по-късно от СЕС по запитвания, вкл. на български съдилища /при позоваване на решението по дело №.С-255/14, с определението на СЕС от 12.07.18г по дело С 707/17 и с определение от 30.01.19 на СЕС по съединени дела С-335/18г. и С-336/18/ – а именно, че чл.9 § 1 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл.3 от Регламента предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание „лишаване от свобода“ до шест години (съответно до пет години) или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението или в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, както и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума. При това положение е заключено, че ако беше отказал да приложи нормата на чл.251 ал.2 НК (чл.5 ал.4 КРБ) или беше отправил преюдициално запитване (чл.267 ал.3 ДФЕС), РС Сливница нямаше да допусне нарушение на правото на Съюза. Постановеният от него окончателен акт, с който е приложено наказание „лишаване от свобода“ по чл.251 ал.1 НК, както и „отнемане“ на недекларираната сума в полза на държавата по чл.251 ал.2 НК, е в явно нарушение на принципа на пропорционалност. Даденото от СЕС тълкуване на посочените норми има обратно действие или за РБ това тълкуване се прилага от 2007г., когато държавата става страна членка на ЕС.

В контекста на изложените принципни и конкретни съображения за фактическия състав на отговорността на държавата за поправяне на вреди, причинени от нарушение на ПЕС, нарушението на ответния РС представлява „достатъчно съществено“ нарушение на общностното право. Обстоятелство, че друг държавен орган (законодателният орган) е допуснал да съществува несъответствие между националното ни и общностното право, не е правоизключващо отговорността на съдилищата, които са длъжни да прилагат националното право в съответствие с общностното и носят отговорност, при определени предпоставки, за нарушението на последното. Намерено е, че между нарушението от страна 4 на ответника РС Сливница и претърпяната от ищеца вреда под формата на загуба е налице пряка причинно – следствена връзка (каквато не е налице между бездействието на НС да приведе в съответствие националната норма с ПЕС и процесната вреда), поради което тази вреда подлежи на обезщетяване чрез присъждане на равностойността на отнетата сума. При това положение искът срещу РС Сливница е основателен, а този срещу Народното събрание - неоснователен.