Определение № 409 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. София, 04.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Костова

Членове:

Нина Ив. Кузманова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600565 по описа за 2026 година Производството е по реда на 243, ал.7 и 8 от НПК.

С определение рег. № 98/23.02.2026 г. постановено по НЧД № 174/2026 г., Окръжен съд – Благоевград е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на министъра на околната среда и водите срещу постановление от 04.02.2026 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 339 ЗМ-358/2025 г. по описа на РУ на МВР – Сандански.

Недоволен от определението е останал министърът на околната среда и водите, който чрез пълномощника си – гл.юрисконсулт при дирекция „Правна” на МОСВ Т. Р. Т., го е обжалвал, с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. С жалбата се оспорва изводът на съда, че МОСВ няма качеството на правоимащ по смисъла на закона и че неговият ръководител не е от кръга лица, легитимирано да обжалва прокурорския акт.

Развиват се пространни съображения относно спецификите на престъплението, за което се води делото и относно субекта, оправомощен да защитава държавния интерес в дадената сфера, вкл. в процедурата по чл.243 от НПК. Моли се в тази връзка за отмяна на определението и за връщане на делото на ОС-Благоевград, за разглеждане по същество на жалбата против постановлението за прекратяване.

Апелативен съд – София, като въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и в законоустановения седемдневен срок (видно от пощенското клеймо, удостоверяващо датата на подаването й), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

1

ДП № 339 ЗМ-358/2025 г. по описа на РУ на МВР – Сандански е образувано с постановление на ОП-Благоевград от 07.07.2025 г. за престъпление по чл.278в, ал.1 от НК, за това че на неустановен ден до 15.05.2025 г. в парков участък „Каменица”, охранителен участък „Баш мандра” в землището на с.Пирин, община Сандански, местност хижа Пирин, отдел „339”, подотдел „5”, попадащи в територията на Национален парк „Пирин”, противозаконно е повредена защитена територия по смисъла на чл.5, т.2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) – Национален парк „Пирин”, което повреждане се изразява в строително-ремонтни дейности в рамките на пътя, състоящи се в подмяна на съществуващи пластмасови и етернитови тръби с метална тръба и циментиране на каменен праг.

След собствена оценка на доказателствения материал, в т.ч. изготвена по делото техническа екологична експертиза, прокурорът е счел, че деянието е обективно несъставомерно и с горецитираното постановление е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. За това постановление министърът на околната среди и водите е бил надлежно уведомен и в предвидения в закона срок го е обжалвал пред местно и родово компетентния съд.

За да остави без разглеждане жалбата, ОС-Благоевград е приел, че същата е депозирана от лице извън кръга по чл.243, ал.4 от НПК, изрично изброяващ заинтересованите субекти, които могат да искат ревизия на прокурорското произнасяне. Правата им в досъдебната фаза обезпечавали бъдещото им евентуално упражняване на правото да се конституират в съдебния процес, като граждански ищци и частни обвинители. Обектът на правна защита при съответното престъпление по чл.278в, ал.1 от НК бил реда на управление в държавата, включително и опазване на природното богатство и разнообразие. По мнението на първата инстанция, засегната от нарушения на правопорядъка в тази насока била държавата като цяло, поради което и не можело „да се възприеме като правоимащ по смисъла на закона ръководителя на едно от ведомствата в изпълнителната власт”. Според окръжния съд, жалбоподателят не можел в съдебната фаза на процеса да предяви граждански иск и нямало как да бъде припознат като субект по чл.243, ал.4 от НПК, поради липса на активно изискуема процесуална легитимация.

От така написаното не става ясно дали лансираната от окръжния съд недопустимост се обуславя от невъзможност да се претендира от страна на държавата обезвреда въобще от конкретното престъпление или се обуславя от невъзможност на съответния министър да я претендира, поради което се налага обсъждане и на двата смислови аспекта.

Определението е незаконосъобразно, а цитираната в него практика на върховната съдебна инстанция е неотносима към конкретния казус.

Престъплението, за което е водено досъдебното производство по чл.278в, ал.1 от НК, независимо че попада в Глава VIII, раздел I от НК – „Престъпления против реда на управлението”, е вън от всяко съмнение, че е резултатно, като в състава му са включени съставомерни вреди, настъпили от противозаконно унищожаване или повреждане на защитена територия (или местообитание – предмет на опазване в защитена територия). Аналогично е положението и при 2 състава на ал.2 на чл.278в от НК, където обект на защита са изключително ценни, единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени. Ако преценката на контролираната инстанция се свежда до това, че подобно престъпно поведение, макар и засягащо държавата, не поражда възможност за претендиране на обезвреда, чрез предявяване на граждански иск, то същата не се споделя, понеже почива на погрешно схващане (макар и не изрично изразено в съдебния акт), че подобни вреди нямат оценимо материално изражение. В случая категорично се касае за имуществени вреди, при чието причиняване се дължи обезвреда по общия правен принцип на чл.45 от ЗЗД и по правилото на чл.170, ал.1 от Закона за опазване на околната среда („Който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда е длъжен да ги обезщети.”), а това че естеството на вредите не позволява остойностяване по обичайния метод на „пазарната цена”, не значи, че механизми за остойностяване отсъстват. Напротив, такъв механизъм съществува и е уреден с Тарифата за обезщетения при причинени щети на природни обекти (приета с ПМС № 442/01.12.1997 г., в сила от 09.12.1997 г.), приложима и за увреждане на терени в защитени територии, като резервати и национални паркове. Същата е със запазено правно действие, предвид отсъствието все още на подзаконов нормативен акт, изискуем по силата на чл.45а, ал.2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), който гласи, че редът за установяване на щети, нанесени в защитени територии, и за определяне размера на обезщетенията, се определят с наредба, приета от МС. В съдебен процес остойностяването се извършва чрез назначаване на оценително-екологична експертиза, която се ръководи от заложения в тарифата, в екологичните закони и в Закона за въвеждане на еврото в Република България нормативен стандарт. Следователно, възможността държавата да претендира обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.278в, ал.1 от НПК е безспорна.

Същевременно компетентен да отправи тази претенция, като представител на държавата, е именно министърът на околната среда и водите.

Съгласно чл.31 от ГПК (субсидиарно приложим и за НПК) държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Понеже предполагаемото посегателство засяга национален парк – изключителна държавна собственост по силата на чл.18, ал.1 от Конституцията и чл.8, ал.1 от ЗЗТ, с особен статут на защитена територия по чл.5, т.2 от ЗЗТ, то и режимът му е специален и се урежда от ЗЗТ, а не се приравнява на общия за държавните имоти, поради което правата на държавата няма как да се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ето защо, представителството се подчинява на критерия за изключение – „освен когато в закон е предвидено друго”.

В разпоредбата на чл.170, ал.2 от ЗООС са очертани субектите, овластени да завеждат искове за екологични вреди, а именно: министърът на околната среда и водите, ако вредите са настъпили на територията на повече 3 от една област; областният управител – ако вредите са настъпили на територията на повече от една община; кметът – когато е увредено имущество - общинска собственост.

За националните паркове обаче, административно-териториалното деление не е определящо и конкуренция в правомощията липсва, тъй като ЗЗТ се явява специален и по отношение на ЗООС и ясно регламентира кой осъществява изцяло управлението и контрола в защитените територии.

Съобразно чл.46, ал.1, т.1 от ЗЗТ Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи провеждат и осъществяват управлението и контрола в защитените територии, а по общото правило на чл.14 от ЗДС министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи – държавна собственост. След като министърът на околната среда и водите е органът, комуто Конституцията и ЗЗТ са поверили управлението и стопанисването върху активите изключителна държавна собственост – националните паркове, той е и този, който олицетворява държавата-собственик, в т.ч. в производствата свързани с посочените активи.

При извършената служебна проверка, САС не открива недопустимост на жалбата срещу прокурорския акт на друго основание.

Ето защо, оспорваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ОС-Благоевград за произнасяне по същество по жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 98/23.02.2026 г. постановено по НЧД № 174/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на министъра на околната среда и водите срещу постановление от 04.02.2026 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 339 ЗМ-358/2025 г. по описа на РУ на МВР – Сандански.

Връща делото на Окръжен съд – Благоевград за произнасяне по жалбата срещу горецитираното постановление по същество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4