Определение № 39 от 22.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Ловеч, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500026 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 2465/08.11.2023г., пост.по ч.гр.д.№805/2023г. по описа на РС-Тетевен.

Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ ясно е посочено,че предоставената в заем сума от 876.79лв. включва 840лв.-кредит за закупуване на избрана от кредитополучателя стока и 36.79лв.предоставена на потребителя и избрана от него застраховка „Банк защита на кредита“.Това е било изричното желание на кредитополучателя. Сумата за застрахователната премия е отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на клиента се заплаща на застрахователя чрез масово платежно нареждане.Твърди,че процесната застраховка не е задължително условие за сключване на кредита,а е изцяло по преценка на клиента.Позовава се на чл.9 от ЗЗД и свободата на договаряне.С оглед на тази характеристика на застраховката счита,че като договорен ангажимент не попада в категорията на „разход“,който съгласно §1 от ДР на ЗЗП се включва в изчислението на годишния процент на разходите(ГПР), т.к.не е задължително условие за сключване на договора. В този смисъл е регламентиран този ангажимент и в чл.19 от договора за кредит.Затова,след изричното съгласие на кредитополучателя да сключи тази застраховка, сумата за застрахователната премия следва да се включи в общия размер на стойността на отпуснатия кредит,който следва да възстанови.Уточнява начина на изчисление на договорната лихва,посочена в чл.9.1-3 в размер на 21.53% Възразява,че застрахователните клаузи са двустранно подписани и няма пороци при формиране на волята на страните,които да я опорочават и да водят до липса на съгласие за сключването му.Договорът е сключен в писмена форма,в ясен и разбираем шрифт.

1

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 06.12.2023г., а жалбата е подадена на 13.12.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№805/2023г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 24.10.2023г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№805/2023г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Н. П. Н. от с.З.П.,Лов.област, за следните вземания - главница от 147.41лв. и обезщетение за забава от 20.38лв. за периода от 15.05.2023г. до 10.10.2023г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № *** от 14.11.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №*** от 14.11.2022г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения,Декларация по чл.42,т.2 от ЗМИП, Декларация за определяне на изискванията и потребностите за сключване на застраховка „Защита на кредита“, Сертификат № 1***2022,Общи условия към застрахователния договор, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчването му, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане № 2360/24.10.2023г. РС-Тетевен е дал указания за уточняване на претенцията,като се посочи в претендираната главница включени ли са и други плащания,как е изчислена лихвата за забава и причината за разминаването в сочения общ размер на главницата.

С молба заявителят е възразил по исканото уточняване,с аргумент,че в извлечението и заявлението е посочил всички необходими за произнасянето на заповедния съд данни. Независимо от това е посочил,че главницата е в размер на 932.69лв. и включва отпуснатият финансов ресурс от 876.79лв., и уговорената договорна лихва от 21.53%.Възразява,че критерий за преценка на действителността на уговорките не е договорната лихва ,а годишният процент на разходите.Посочено е,че кредитополучателят е направила 5 плащания,общо в размер на 790.90лв., представени в таблица.

С обжалваното Разпореждане №2456/08.11.2023г. РС-Тетевен е приел,че не е ясно върху кой размер са начислени договорната и законната лихви.Не може да се определи и действителният размер на главницата,тъй като към нея е добавена и застраховката и акцесорните задължения вероятно са начислявани върху този размер. Заявлението е отхвърлено изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

2

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Тетевен по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място-установява се,че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва и като цяло и на лихвата за забава. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита.

Договорено в този вид задължението е неясно, не дава яснота на кредитополучателя за вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница.

По изложените съображения въззивният състав приема,че клаузата за застраховка е нищожна,тъй като с уговарянето й са нарушени императивни разпоредби. Вземането е инкорпорирано в това по основното задължение на кредита и в заявлението е предявено по начин,че не може да бъде отделено. Не е ясно каква част от задължението е погасена,в какъв порядък е отнасяно и какъв е реалният размер на погасена главница. Отделно-с оглед характера на производството,такива изчисления не са допустими (възможни са в евентуално исково такова). С оглед на това съставът намира,че не може да се приложи правилото на чл.26,ал.4 от ЗЗД и поради това следва да се приеме за нищожен целият договор за кредит. Като последица заявлението следва да се отхвърли изцяло.

3

Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод,поради което обжалваното Разпореждане №2465/08.11.2023г.,пост.по ч.гр.д.№805/2023г.на РС-Тетевен, следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2465/08.1107.2023г., пост.по ч.гр.д. №805/2023г. на РС-Тетевен, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д.,чрез юрисконсулт Й. Т. Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу Н. П. Н. от с.З.П.,Ловешка област, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № *** от 14.1105.2022г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4