Решение № 6031 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6031 гр. С., 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110156205 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 236136/02.11.2022 г./ на „****“ ЕАД срещу А. П. В., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 1 791.46 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане; 256.32 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г.; 37.47 лв. – главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане; 6.83 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до 17.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период на ответника топлинна енергия за имота, но той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****” ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, но с възражението си по ч. гр. д. № 27768/2022 г. твърди, че претендираната сума е завишена, 1 както и релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.

В случая от писменото доказателство на л. 15 – 16 от делото се установява, че на 17.12.2012 г. Е.С.В. и А. П. В. са продали на трето лице процесния имот, като са запазили за 2

А. П. В. пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Следователно именно той е материалноправно легитимиран да отговаря за задължението за доставената в имота топлинна енергия през исковия период.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 1, находящ се в гр. С., ***, с абон. № ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и не се оспорва от ответника.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, са представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебнотехническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т., ведно с разясненията му в открито заседание, се изяснява следното: За процесния период абонатната станция на процесната сграда е индиректна, автоматизирана, намира се в сградата на **** и захранва четири сгради.

Технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, като за разпределяне между абонатите е дадено само чистото количество топлинна енергия. Дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от „****“ ЕООД общо за четирите сгради, като не са използвани контролни топломери и водомери на отклоненията към всяка от сградите, а има само един топломер в абонатната станция, който е за четирите сгради.

Необходимостта от контролни топломери произтича от обстоятелството, че когато отделни сгради се захранват от една абонатна станция, връзката с нея се установява с подземни канали, по които с времето започва да се появява съществена загуба на топлинна енергия по топлопровода, отиващ към всяка сграда, като тези загуби се начисляват на всички, включително на абонатите, в чиято сграда се намира абонатната станция и при които няма загуба на топлинна енергия. Липсата на контролни топломери и водомери води до изкуствено завишаване на сметките за сградите, които не са свързани с подземни канали.

През исковия период общият топломер не е преминавал редовно метрологична проверка, но въпреки това той е бил годно средство за търговски измерване, защото извършената след изтичането на изискуемия срок проверка е приключила със заключение за съответствие, а и няма данни той да е свалян и да се е повреждал, защото няма начислявана служебна топлинна енергия. В процесния имот радиаторите са демонтирани и не се ползва топлинна енергия за отопление. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като за периодите 2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г. е осигурен достъп за отчет на водомера и главният отчет от 11.05.2019 г. е подписан, а главният отчет за 2019 г./2020 г. липсва на 3 хартиен носител, а за периода 2020 г./2021 г. не е осигурен достъп за отчет, поради което е начислена служебно топлинна енергия на брой лица – за 1 бр. потребител, при разходна норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител. За периода 2018 г./2019 г. е начислено допълнително количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по реда на чл.

69, ал. 4 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването /отм./. За имота е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Налице е несъответствие в общия пълен отопляем обем на четирите сгради, взет предвид от фирмата за дялово разпределение, но то е в интерес на абоната, поради което липсва основание за коригиране на резултата от разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. През всички подпериоди има наличие на добавена топлинна енергия /топлинна енергия над максималната/, като за периода 2020 г./2021 г. тя е в особено голямо количество – близо три пъти повече от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Касае се за сумата от разликите между изчисленото от фирмата за дялово разпределение количество топлинна енергия и максимално възможната топлинна енергия, която отделните отоплителни тела, могат да отделят, като тази сума се прибавя към топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и увеличава сметката за сградна инсталация, защото логиката е, че ако тази топлинна енергия не може да бъде отделена от радиаторите, то тя е отделена от сградната инсталация. Причината за появата на топлинна енергия над максималната е неточна прогноза за топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /прогнозното количество е доста по-малко от действително потребеното/ или несъответствие на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, с действително отделената. Дължимата стойност на доставената топлинна енергия в процесния имот през исковия период съобразно извършеното от „****“ ЕООД дялово разпределение е в размер на 1 791.42 лв., но не може да се заключи, че сумите са начислени съгласно нормативните изисквания, защото са необходими протокол за съгласие на собствениците при топлозахранване на няколко сгради с обща абонатна станция, наличие на контролни топломери и водомери на отклоненията към всяка една отделна сграда, които следва да се закупят от доставчика на топлинна енергия, и индивидуално дялово разпределение на топлинна енергия за всяка сграда, които изисквания в случая не са спазени.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като пълно, обективно, компетентно и обосновано, ведно с разясненията на вещото лице в открито заседание, с изключение на заявеното от него при изслушването му, че не е установил дали абонатната станция в случая се намира в процесната сграда или в някоя от другите сгради, доколкото в заключението изрично посочва, че тя се намира в сградата на ****, т.е. в друга сграда.

Преценявайки заключението на съдебно-техническата експертиза и документите за извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот, 4 което не се и оспорва от ответника.

Въпреки установените нормативни нарушения при доставката, отчитането и разпределението на доставяната топлинна енергия в сградата, където се намира процесният имот – не са изпълнени изискванията на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабядането /отм./, респ. на чл. 35, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/2020 г. за топлоснабдяването, съдът намира, че в случая това не е довело до начисляване на ответника на завишени сметки за топлинна енергия, защото, видно от разясненията на вещото лице, тези нормативни нарушения са в ущърб на абонатите в сградата, в която се намира абонатната станция, а в случая тя се намира в друга сграда. Следователно нормативните нарушения в случая са в полза на ответника, доколкото при тяхната липса той би следвало, ако са налице загуби на топлинна енергия по присъединителния топлопровод, свързващ абонатната станция и сградата, където се намира неговият имот, да заплати дори по-голямо допълнително количество топлинна енергия. Ето защо съдът намира, че стойността на доставената в имота му топлинна енергия възлиза на сумата от 1 791.42 лв., определена от вещото лице на база извършеното от „****“ ЕООД дялово разпределение.