Решение № 1127 от 12.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1127

Стара Загора, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ канд № 20267240600097 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Алберт Алексиев“ООД, представлявано от управителя А. А., чрез пълномощника си по делото адв. И. Й. срещу Решение №380/04.12.2025 год., постановено по АНД №1377/2025 год. по описа на Районен съд К., с което е потвърдено наказателно постановление №24-2500221 от 19.09.2025 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за безспорна установеност на административното нарушение. Представянето на договора при извършената проверка в сградата на ДИТ Стара Загора, е логично, тъй като никое търговско дружество не съхранява трудовите договори на работниците си на работното им място, а в счетоводството на фирмата. Липсват също кака противоречие между показанията на свидетелката и представените документи. Счита, че щом разпоредбата на чл.415в от КТ изключва като маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 от КТ, то не съществува пречка същите да се квалифицират като маловажни нарушения по чл.28 от ЗАНН. От нарушението не са настъпили вреди нито за дружеството, нито за държавата, дружеството няма налагани други такива наказания, а наложеното наказание намира за несъразмерно. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло наказателно постановление №24-2500221 от 19.09.2025 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора“, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото юриск. Лекина, излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – К. се е развило по жалба на „Алберт Алексиев“ООД, представлявано от А. А. срещу Наказателно постановление №24-2500221 от 19.09.2025 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №24-2500221 от 27.08.2025 год., на „Алберт Алексиев“ООД, представлявано от А. А. в качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер 2 000.00 лв., за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.08.2025 год. на обект – кафе-аперитив „Bellezza bar@gril“ [населено място], [улица], стопанисван от „Алберт Алексиев“ООД и на 27.08.2025 год. по представени писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, се установило, че дружеството в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, приема на работа на горепосочения обект към момента на проверката - 20.08.2025 год. лицето Т. Ж. С., [ЕГН] като „сервитьор“, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор.

Районен съд К. е потвърдил обжалваното наказателно постановление, като издадено при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимия материален закон. При извършената съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, е приел и обосновал извод за наличието на елементите от фактическия състав на трудово правоотношение между наказаното дружество и лицето Т. С., което го е мотивирало да приеме, че е налице наемане на С. и е осъществен състава на административното нарушение по чл.61, ал.1 от КТ и чл.416, ал.3 от КТ. Не е приел, възражението, че е било налице сключен граждански договор, имайки в предвид установените по делото обстоятелства относно изпълняваната дейност от страна на С., както и от попълнената от нейна страна декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, а установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Въз основа на подробно изложени мотиви в тази насока, го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Действително един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на последните се включва използване на човешки труд и се предпоставя в една или друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието на които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в трудово правоотношение, в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато за предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански договор за полагане на труд между него и работодател, е налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ. Не е спорно и обстоятелството, че между С. и „Алберт Алексиев“ООД не е имало сключен трудов договор, макар и между тях да са съществували някакви отношения по предоставяне на работна сила. Безспорно е установено, че С. е полагала труд на търговския обект обект, като са му били определени и трудовите задължения. Налице е възмезден характер на предоставената работна ръка. Ирелевантно е в случая, дали С. е искала или не да сключва трудов договор. При съвкупната преценка на събраните в хода на делото доказателства, според настоящия съдебен състав, се установяват всички елементи на фактическия състав на едно трудово правоотношение. Налице е определянето на трудовите задължения на лицето, работното време и липсата на сключен трудов договор. Определено е и мястото на престиране на работната сила, като само не е посочен размера на договореното трудово възнаграждение, което обаче се замества от минималната работна заплата установена за страната.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ, законодателят изисква трудовият договор между работника или служителя и работодателя да се сключи преди постъпване на работа. Идеята на закона е работодателят да не приема и да не допуска работника или служителя на работа, преди и без да е сключил с него писмен трудов договор. В случая очевидно е, че такъв не е сключван поради което и са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по касация.

Субект на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, може да бъде само лице, което има качеството на работодател. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Съдът намира, че в случая основателно е наложена глоба в минимално предвидения размер от 2 000.00 лв. Нарушението е първо по своя характер, не са налице и утежняващи обстоятелства по установеното административно нарушение, предоставянето на работна ръка без трудов договор е установено на втория ден от наемането на лицето.

Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъдено „Алберт Алексиев“ООД да заплати на ответника по касация разноски за касационната инстанция, възлизащи на 100.00 лева /51.13 евро/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение №380/04.12.2025 год., постановено по АНД №1377/2025 год. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА „Алберт Алексиев“ООД, представлявана от А. А. и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Дирекция инспекция по труда Стара Загора сумата от 51.13 /петдесет и едно евро и 13 евроцента/ евро, разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:

Членове: