Решение № 22890 от 13.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22890 гр. София, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110170341 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Дарина Кирчева, срещу В. К. С., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 814.76 лева, представляваща ½ част от цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 82, находящ се в гр. София, ******, аб. № *******, формирана, както следва: 1/ сумата от 661,45 лева – главница, представляваща ½ от стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 125,74 лева – обезщетение за забава върху сумата от 661.45 лева за период от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., 2/ сумата от 22,13 лева – главница, представляваща ½ от стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5,44 лева – обезщетение за забава върху сумата от 22.13 лева за периода от 16.12.2020 г. до 27.11.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците за период от 26.11.2024 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземанията.

Претендира разноски за исковото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че 1 съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ******, *****, аб. № *******, придобит по наследство, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава.

Уточнява се, че срещу ответника и още едно лице е водено заповедно дело. В хода на същото вторият длъжник е депозирал удостоверение за отказ от наследство. Посоченият отказ ползвал настоящия ответник, чийто дял се уголемявал. Поради това и в настоящото дело от ответника се претендират ½ част от сумите, съответни на дела на отказалия се наследник – доколкото за другата половина ответникът бил осъден по ч.гр.д. № 22549/2024 г. на СРС.

С исковата молба са представени: два броя общи фактури и извлечение от сметка, НА за собственост по ЗТСУ от 1979 г., удостоверение от СО, удостоверения за наследници – три броя, заявления декларация за откриване на партида и заявление за давност, съдебно удостоверение за отказ от наследство, протокол от проведено общо събрание на етажна собственост и присъствен списък към него; договор. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначен особен представител – адв. С. Салтирова Радкова, е постъпил писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.

В тази връзка на първо място се прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност. Прави се възражение и срещу дължимостта на сумите за дялово разпределение.

С определение № 31745/28.07.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ ЕАД, с ЕИК:

175367099. От същото е постъпила молба от 12.08.2025 г., с която представя изложение, два броя изравнителни сметки, сертификат за техническа изправност и протоколи за осигурен/неосигурен достъп.

В съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Особеният представител на ответника не се явява по делото и не изразява допълнително становище.

Третото лице помагач „Нелбо“ ЕАД не изпраща свой представител и не изразява допълнително становище по делото.

2

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от извлечението от сметка /на л. 8 от делото/ се установява, че относно процесния имот са начислени следните суми: изравнителна сметка на стойност 483.07 лева за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон, отразени в м. август 2021 г. на стойност 5.65 лева и 1.02 лева; изравнителна сметка на стойност 814.26 лева за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон, отразени в м. октомври 2022 г. на стойност 1.94 лева и 16.96 лева – като от ответника ищцовото дружество претендира ½ част от тези суми /доколкото за останалата ½ ответникът вече бил осъден по друго дело/.

От страна на ответника не се излагат възражения срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна енергия.

Посочените суми кореспондират и на ангажираните фактури, издадени на името на С.В.Л.. Съгласно общата фактура за отоплителен сезон 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за м.05.2021 г. са начислени 10.86 лева; за м. 06.2021 г. са начислени 9.42 лева; за м. 07.2021 г. – 13.03 лева; за м. 08.2021 г. – 14.60 лева и за м. 09.2021 г. – 14.60 лева.

От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ се установява, че имот – апартамент № 82, находящ се в гр. София, ж.к. ******** е придобит в собственост от лицето Н.П.Л..

Съгласно удостоверение за идентичност на административни адреси стар адрес: гр. София, ********* към настоящия момент представлява адрес: гр.

София, ж.к. ******** – жилищна сграда с шест входа като във вход „Г“ са разположени апартаменти от № 67 до № 89.

Видно от удостоверение за наследници на Н.П.Л. същата е починала на 18.02.2011 г. и е оставила за наследници – една дъщеря – лицето С.В.Л..

С.В.Л., с ЕГН: ********** е починала на 19.10.2018 г. и видно от удостоверението й за наследници е оставила двама сина – С. К. С. и ответника В. К. С..

От съдебно удостоверение от 10.05.2022 г. обаче се установява, че С. К. С. се е отказал от наследството на своята майка С.В.Л. / по ч.гр.д. № 24023/2022 г. на СРС/.

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, 3 нито са ангажирани доказателства, за промени във вещно правния статут на имота вкл. такива касаещи процесния период.

На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е направеното възражение за давност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В настоящия случай ответникът не спори, че е бил в облигационни отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в процесния период, доколкото е бил изключителен собственик на процесния имот – предвид представените доказателства за наследствено правоприемство от първоначалния собственик вкл. удостоверението за отказ от наследство.

Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна 4 собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

По делото са представени доказателства, че процесните суми са правилно начислени – съобразно отопляемия обем на имота. Посоченото разрешение не противоречи на Решение от 23.10.2025 г. по дела С‑760/23 на СЕС, доколкото не се установява ищецът да е начислил суми в повече от заложеното предвид отопляемия обем на имота. Не се установиха аномалии в показанията на топломера в абонатната станция, нито относим период / предвид възражението за давност/ в рамките на процесния период, в който общият топломер да не е бил с валидна метрологична проверка. В тази връзка и липсва основание за отпадане на суми от начислената сградна инсталация.

Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена топлинна енергия е доказана – по своето основание – за ½ част от начислената за имота сума.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория месец следващ отчетния.