Определение № 27227 от 28.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27227 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110152621 по описа за 2025 година

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. К. Г. срещу „С.К.“ ООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявеното право от твърденията, че на 21.05.2025 г. между нея и ответника „С.К.“ ООД е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № ............, по силата на който е предоставена сумата от 1 800 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 45 %, годишен процент на разходите от 54,99 %, срок до 21.04.2026 г. и обща сума за плащане от 2 349,91 лв.

Твърди, че договорът е недействителен, тъй като посоченият в него ГПР не отразява действителния размер на разходите по кредита. Поддържа, че предвидената в чл. 7, ал. 5 от договора неустойка от 1 346,09 лв. за непредоставяне на уговореното обезпечение представлява сигурен и предварително известен на кредитора разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР. Според ищцата при включване на неустойката действителният ГПР надхвърля максималния допустим размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посочването на по-нисък ГПР представлява невярна информация и заблуждаваща търговска практика.

1

Излага съображения, че задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не причинява вреди на кредитора, които да съответстват на размера на неустойката. Поддържа, че неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита, заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречи на добрите нрави.

Сочи още, че уговореният фиксиран лихвен процент от 45 % е прекомерен и противоречи на добрите нрави.

Моли съдът да признае за установено, че Договор за обезпечен потребителски кредит № ............ от 21.05.2025 г. е нищожен, а при условията на евентуалност – че задължението за неустойка, предвидено в чл. 7, ал. 5 от договора, е недействително. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С.К.“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми от ЗПК реквизити, а посоченият ГПР от 54,99 % не надвишава приложимия към датата на сключване на договора максимален размер.

Ответникът твърди, че неустойката не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е обусловена от последващо неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение и към момента на сключване на договора не е била дължима. Сочи, че условията и предпоставките за начисляването са ясно и индивидуално договорени, а ищцата е разполагала с достатъчен срок за предоставяне на обезпечение и с право на отказ от договора.

Оспорва твърденията за противоречие на уговорената възнаградителна лихва и неустойката с добрите нрави. Поддържа, че размерът на лихвата е ясно посочен, фиксиран за целия срок и не подлежи на едностранна промяна, а неустойката обезпечава интереса на кредитора при липса на уговореното обезпечение. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищцата:

Предявени са установителни искове, съединени при условията на евентуалност, както следва:

– главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл.

19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК, за установяване нищожността на Договор за обезпечен потребителски кредит № ............ от 21.05.2025 г.;

– евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК и чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, за установяване недействителността на клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи сключването и съдържанието на процесния договор и оспорената клауза, както и въведените основания за недействителност – невключването на относим разход при изчисляване на ГПР, надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР, противоречието или заобикалянето на императивни законови разпоредби и противоречието на уговорената 2 възнаградителна лихва и неустойка с добрите нрави.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи въведените с отговора възражения, включително че оспорената клауза е индивидуално договорена.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 21.05.2025 г. между страните е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № ............ за сумата от 1 800 лв., в който са посочени фиксиран годишен лихвен процент от 45 %, ГПР от 54,99 %, обща сума за плащане от 2 349,91 лв. и неустойка от 1 346,09 лв. при непредоставяне на обезпечение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебноикономическа експертиза, като не необходимо за изясняване на спорния предмет.

УКАЗВА на страните, че могат доброволно да разрешат спора чрез медиация, като за тази цел могат да се обърнат към медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите.

ПРИКАНВА страните, на основание чл. 140а, ал. 4, т. 1 ГПК, да разрешат спора чрез медиация с оглед постигнатото между тях предварително писмено съгласие.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба, като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцата, като направените разноски остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго, и спорът ще бъде разрешен в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3