Решение № 45 от 12.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. М. при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. М. Административно наказателно дело № 20235330204852 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-6207-000534/20.06.2023 г. на Началник РУ Труд при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на С. М. М. с ЕГН ********** от гр. Пловдив ул. „Райна Княгиня” № 12 са наложени административни наказания – глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП.

Жалбоподателят С. М. М., в жалбата и допълнителни мотиви към нея, както и в съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител – адв. Т., оспорва правилността и законосъобразността на издаденото наказателно постановление /НП/. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началник РУ Труд при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител. В молба-становище излага съображения 1 за неоснователност на жалбата и пледира същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, моли да бъде намалено претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до минимално предвидения от законодателя размер.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят С. М. М. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства, притежаващ категория „В”, „М“, „А2“, „С“ и „ТКТ“.

На 03.06.2023 г. в с. Труд свидетелят С. С. Т. – старши полицай при РУ Труд към ОД на МВР гр. Пловдив, изпълнявал служебните си задължения във връзка с извършвана специализирана полицейска операция по отношение на двуколесни моторни превозни средства. На същата дата около 18:36 часа в с.

Труд на ул. „Карловска“ срещу № 16 забелязал, че мотоциклетист управлявал мотоциклет „Кавазаки Нинджа“, чийто регистрационна табела била скрита под задната гума и не се виждал регистрационния номер на МПС. След като спрял мотоциклетиста за проверка установил, че МПС-то, което било с рег. № ....., било управлявано от жалбоподателя С. М., негова собственост.

Констатирало се, че регистрационната табела на мотоциклета била скрита под задната гума посредством подвижно устройство – метална планка, плътно поставена към калника. Установено било след извършена справка в системата на ОД на МВР гр. Пловдив, че мотоциклетът бил регистриран по надлежния ред. Наред с това било установено, че водачът не носел контролния талон от свидетелството за управление на МПС.

За констатираното по време на проверката св. Т. съставил срещу жалбоподателя М. АУАН - Серия GA № 1000459/03.06.2023 г., като подвел нарушенията като такива по смисъла на чл.140 ал.1 пр.3 и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП. Жалбоподателят М. подписал акта без възражения.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и 2 наложил на жалбоподателя административни наказания – глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец за нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С. С. Т., АУАН Серия GA № 1000459/03.06.2023 г., справка за нарушител/водач, справки от база данни КАТ за служебна промяна на регистрацията на МПС и собственици на превозното средство, както и за промяна на регистрацията и собственици на превозното средство, оправомощителни заповеди, снимков материал.

Съдът кредитира показанията на св. Т. като последователни, логични, кореспондиращи си с доказателствата по делото и неоспорени от страните по делото.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с поведението си на 03.06.2023 г. жалбоподателя С. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното в пункт І от НП административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП, тъй като в 18:36 ч. в с. Труд, на ул. “Карловска“ срещу № 16, като водач на двуколесно пътно превозно средство е управлявал мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ....., негова собственост, чиято регистрационна табела не е била поставена на определеното за това място. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.10 ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /в редакцията, относима към датата на нарушението/, съгласно която табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време, като при закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. Съгласно чл.10 ал.7 от същата наредба „на мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табелата с регистрационен номер 3 се поставя само отзад“. Мястото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от завода - производител за всяко едно превозно средство и именно това е мястото, визирано в разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП и описано в чл.10 ал.5 от Наредбата и не съществува законова възможност водачът сам да избере местоположението, на което да постави същата. В случая от разпита на актосъставителя – очевидец на нарушението, се установява, че регистрационният номер на въпросния мотоциклет е бил скрит под задната гума с подвижно устройство под калника – допълнително монтирана планка, плътно прилепнала към калника, и по този начин номерът на превозното средство не се виждал. Свидетелят Т. лично видял как е била поставена регистрационната табела на мотоциклета и в този смисъл непосредствено е възприел извършеното нарушение на ЗДВП. Следва да се посочи, че в хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя М. бяха ангажирани доказателства /снимков материал/, които не успяха да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на процесното административно нарушение. Напротив, самите снимки в известен смисъл подкрепиха обвинителната теза и не успяха да оборят предвидената в чл.189 ал.2 от ЗДВП презумптивна доказателствена сила на акта. Видно от снимковия материал, начинът, по който е монтирана въпросната планка със закрепена на нея регистрационна табела, ясно показва, възможността табелата да бъде скрита, а оттам и регистрационния номер да бъде прикрит и да не се вижда, каквито обстоятелства установил на процесната дата и място актосъставителят.

Несподеляеми от съда са аргументите в допълнителните мотиви /писмена защита/ към жалбата, относно липсата на вина при осъществяване на деянието. Отново от показанията на актосъставителя /необорени в настоящото производство/ се установява, че лично пред него нарушителят е свалил скритата табела с регистрационния номер и е заявил, че той е монтирал допълнителната планка, което е категорична индиция за умисъл в поведението на жалбоподателя. В този смисъл съдът приема, че и от субективна страна деянието се доказва по категоричен и безспорен начин, а възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че по делото се доказва по безспорен начин осъществен от жалбоподателя от 4 обективна и субективна страна състав на посоченото нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл.175 ал.1 т.1 от ЗДВП, която предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В същото време съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, съобразявайки разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. При определяне размера на наказанията наказващият орган е съобразил и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си, доколкото са наложени за едно и също административно нарушение.

Що се отнася до прилагане на чл.28 от ЗАНН по отношение на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП, съдът следва да посочи, че в случая намира приложение чл.189з от ЗДВП, който изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДВП.

Съобразявайки това, съдът счита, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение.

Предвид на гореизложеното, съдът следва да потвърди НП по пункт І като правилно и законосъобразно.

По отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП /пункт ІІ – и от НП/, настоящият съдебен състав прие, че административната отговорност за извършването му спрямо санкционираното лице следва да отпадне.

Причина за това е, че след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на НП е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. в чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС, т. е. законодателят е приел, че извършеното вече не представлява административно нарушение.

Предвид горното, съдът следва да приложи чл.3 ал.2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, 5 като отмени НП в тази му част.

По гореизложените съображения съдът прие да потвърди НП в частта по пункт І от същото и да отмени НП, в частта по пункт ІІ-и от същото.

По отношение на сторените по делото разноски и предвид изхода на спора, съдът намира, че следва да се присъдят разноски на двете страни по съразмерност.

Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което такива не следва да й бъдат присъдени.

Жалбоподателят е доказал заплащането на 500 лева адвокатски хонорар, за който размер предявява претенция.

Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание , както и обема на извършените процесуални действия, съдът намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 400 лв. Тъй като санкцията в размер на 10 лв., наложена на жалбоподателя за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП се отменя, то следва разноските в тежест на въззиваемата страна да бъдат определени съобразно отменената част в пункт ІІ-и на НП, а именно в размер на 66,67 лв. (уважената част Х разноските /правния интерес – 10х400/60).