Решение № 2495 от 26.06.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2495

Пазарджик, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20247150700479 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Г. Т. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, подадена чрез адв. С. АК - Пазарджик против Решение № 746/23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 900/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

С подадената от Г. Т. С. жалба се обжалва изцяло решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че искът е следвало да бъде уважен изцяло, тъй като ищецът е държан в пренаселени килии с под 3 кв.м. нетна жилищна площ, без постоянен достъп на санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Посочено е, че не е съобразена актуалната практика на ЕСПЧ и присъждането на обезщетение за нарушения на чл. 3 – ти от ЕКЗПЧ. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в пълен размер.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, редовно призована се представлява от юриск. Русчев, който по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено без да са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на Г. Т. С., понастоящем в Затвора Пазарджик, чрез адв. С. против ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик за периодите:

26.06.2019г. – 09.09.2019г. при пребиваването му в Затвора – гр. Стара Загора;

09.04.2019г. – 09.04.2020г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик;

04.03.2021г. – 01.06.2021г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пловдив;

01.06.2021г. – 08.07.2022г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик;

03.02.2023г. – 28.02.2023г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пловдив;

28.02.2023г. – 15.09.2023г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик, в размер на по 10 000 лева за всеки един от посочените периоди, вследствие на неблагоприятни условия при задържането му под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване.

С определение по чл. 124 от ГПК съдът е приел изменение на иска, така както е посочено в молбата на лист 136 от делото от страна ищеца, чрез адв. С., с което е прецизирал окончателния период и претенцията по исковата молба. В последната е посочено, че за процесните периоди в килиите, в които е бил настанен ищеца по време на задържането си били пренаселени, с разполагаема под 2 кв.м. жилищна площ, без санитарен възел и течаща топла вода, хигиената била лоша, имало хлебарки и дървеници, през лятото било много топло и задушно, а през зимата студено, имало много мухъл и влага, дрехите се сушели в килиите, от което се получавал задух и влага, нямало достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване, вследствие на което му били причинени значителни неимуществени вреди, болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и т.н.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил исковата молба, предявена от Г. Т. С., чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на обезщетение на основание чл. 284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди, за периодите:

26.06.2019г. – 09.09.2019г. при пребиваването му в Затвора – гр. Стара Загора;

09.04.2019г. – 09.04.2020г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик;

04.03.2021г. – 01.06.2021г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пловдив;

01.06.2021г. – 08.07.2022г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик;

03.02.2023г. – 28.02.2023г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пловдив;

28.02.2023г. – 15.09.2023г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик, в размер на по 10 000 лева за всеки един от посочените периоди, вследствие на неблагоприятни условия при задържането му под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване, като неоснователна и недоказана.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се е установило ищецът по време на изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ в гореизброените за целта места да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му съгласно чл. 3 от ЗИНЗС, а именно липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая твърденията за липса на достатъчно жилищна площ са неоснователни, видно от депозираните по делото доказателства, както и посочените по-горе размери на спалните помещения, в които е бил настаняван ищеца, независимо от броя на лицата, които са ги обитавали едновременно. Съдът е приел, че действително по делото няма данни за помещението, в което е бил настанен ищеца в Затвора – Стара Загора, но предвид данните по делото, че същият до 2016г. е бил изцяло ремонтиран по Норвежки финансов механизъм, при който са спазени изискванията за наличието на минимална площ за всеки лишен от свобода, то това изискване е спазено. Освен това съдът е приел, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж А. и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69).

Правилно съдът е намерил за недоказани твърденията за лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите. Видно от представените протоколи за дезинсекция и дератизация, съдът е намерил, че ГДИН е предприела нужните мерки за дезинсекция и дератизация на територията на всяко едно от пенитециарните заведения, поради което не може да се счете, че е налице бездействие от страна на ответника по отношение на предприемане на нужните мерки за дезинфекция, унищожаване и превенция наличието на инсекти и др. на територията на затворите, посочени в исковата молба. След като затворническата администрация е организирала своевременно и регулярно химическото третиране на всички помещения в корпусите на затворите срещу инсекти, се обуславя извод за изпълнение на задълженията на ГДИН за осигуряване на добри хигиенно-санитарни условия за лишените от свобода, което сочи на изпълнение на това им задължение, по отношение на достатъчно и качествено обезпаразитяване.

Мотивирано и законосъобразно е обжалваното решение и по отношение на наведените доводи за липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел. Първоинстанционният съд е намерил тези доводи за опровергани от представените по делото доказателства. Видно от последните към спалните помещения, в които е настаняван ищеца в Затвора – Стара Загора, Пловдив и Пазарджик е имало обособени самостоятелни санитарни възли, с постоянно течаща вода и прозорци. В съответствие с представените графици лишените от свобода са имали възможност да ползват баня с течаща топла вода, съгласно режима на съответната група към мястото за лишаване от свобода. Пак по установен ред са имали достъп до библиотека, лафка, лекар.

Недоказана е била и претенцията, че дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух. Съдът правилно е приел, че във всяко едно място за лишаване от свобода е налично перално помещение, оборудвано и със сушилня, в което лишените от свобода по график имат възможност да изпират и сушат дрехите си, като е само въпрос на тяхно лично, субективно решение това да става в спалните помещения, което не може да се приеме за незаконосъобразно и неправомерно без/действие на затворническата администрация, поради което претенцията, основаваща се на тези твърдения следва да се счете за недоказана.