Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 07.02.2022, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 2747/2021
Вид
Решение № 132
Подписан
07.02.2022
В сила
14.03.2022
Състав
РУМЕН НИКОЛОВ ЙОСИФОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.152, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1, изречение трето · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.4, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.53, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.10 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.10, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.10, ал.2-4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.10, ал.2-4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.11 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.11, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 24 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4, ал.3 и 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4, ал.3 и 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4, ал.5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.8, ал.5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.9б · Закон за местните данъци и такси
  • чл.44, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№:132 07.02.2022г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен

Йосифов

Секретар: Сийка

Хардалова

Прокурор: като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 2747 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Д.П.П., ЕГН-**********,***, П.Г.С., ЕГН-**********,*** и И.Н.Н., ЕГН-**********,***, против протокол № **********/29.09.2021г. на старши експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци“ в Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-37764/2/02.11.2021г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, с който им е отказана обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** от 29.09.2021г. за недвижим имот с проектен кадастрален идентификатор ***, находящ се в гр.Бургас, ПЗ Север.

Жалбоподателите твърдят, че са собственици на процесния имот, като няма никакъв спор за това. Първоначално производството започнало по заповед от 1999г. за нанасяне в кадастъра на реституирания им имот, която била частично отменена. До сега преписката стои открита и процедурата по реституцията на имота им в реални граници не е завършена, констатирано от Апелативен съд - Бургас в решение от 2014г. През 2018г. след окончателно произнасяне на ВКС, са били отхвърлени претенциите на Българската държава за отмяна на констативен нотариален акт от 2009г. и признаване на държавата за собственик на 4047/5043 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Бургас, ***, който е част от реституирания имот. Тази част е идентична с претендирания от жалбоподателите имот с проектен идентификатор *** с проектна площ от 1662 кв.м. Поради изложеното те считат, че съдът е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност и общината е длъжна да се съобрази със съдебното решение. През 2018г. след проведена среща със служители на общината, последните заявили, че няма пречки за завършването на земеделската реституция в полза на жалбоподателите, като единствен проблем създава липсата на компетентност на общината за разгледа и уважи искането за нанасяне в кадастъра на имота, тъй като от 2009г. е влязла в сила кадастрална карта за гр.Бургас и сега компетентен е друг орган. За целта е нужна данъчна оценка, за която жалбоподателите получават изричен отказ от Община Бургас. С това се пречи на процедурата по завършването на реституцията в стари реални граници, като общината заема абсурдната позиция, че имотът бил общинска собственост и въпросът бил решен със силата на присъдено нещо. Жалбоподателите искат от съда да отмени отказа за обработка на декларацията им по чл.14 от ЗМДТ, а данъчната им оценка им е необходима за снабдяване с констативен нотариален акт и нанасянето в кадастралните карта и регистър.

Пред съда жалбоподателите, чрез редовно упълномощения от тях адвокат Е.А. от АК-Бургас, поддържат жалбата и пледират за уважаването й с присъждане на сторените по делото разноски. Адвокат А. представя писмена защита в която доразвива тезите си.

Ответникът

– директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, чрез редовно упълномощения юрисконсулт Ефтим М., оспорва жалбата. Твърди, че ако подадената декларация бъде обработена, ще бъдат генерирани данъчни задължения за несобственици, което е в противоречие с принципа за законността. Доколкото жалбоподателите свързват процесния отказ с искането им за издаване на данъчна оценка, заявява, че в ЗМДТ и съответната наредба на общината издаването на данъчна оценка е различна административна услуга, но жалбоподателите не са поискали данъчна оценка със съответно заявление-бланка. Пледира за потвърждаване на оспорения отказ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят

П.Г.С. подал в общинската администрация данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** от 29.09.2021г. (л.104) за земя в гр.Бургас, която идентифицирал по ПУП като имот ***, одобрен на 30.01.2009г. Посочил, че е придобил имота по реституция, въз основа на съдебно решение, скица-проект №15-6444296/16.06.2021г. (л.37) и набор документи за собственост. Придобил го е от Община Бургас, а останалите жалбоподатели са му съсобственици при съответни квоти. Датата на придобиване е 16.06.2021г., а площта на имота е 1526 кв.м.

Към декларацията е представено удостоверение за наследници изх.№ 94-01-4646/09.02.2021г. (л.109), съгласно което жалбоподателите са наследници на П.С. ***, починал на 17.12.1993г. Представен е и нотариален акт от 1942г., с който П.С. Паскалев и Иринка П. Сократова са закупили лозе от 40 дка и празно място от 5 дка в местност Мадика, землището на гр.Бургас.

Представено е по преписката решение № 25 от 16.02.1999г. по гр.д.№ 1421/1998г. на Районен съд - Бургас (л.101), с което по жалба на П.С. Паскалев и др., против решения на поземлената комисия за отказ за възстановяване на имота от 45 дка, в една част този отказ е бил отменен и е постановено възстановяване на описани части от имота. Съдържанието на това съдебно решение е приповторено и от Поземлена комисия-Бургас с решение № 9834/21.05.1999г. (л.43).

Съгласно решение от 04.12.2001г. по адм.д.№ 587/1999г. (л.99), издадена по искане на наследниците на П.С. Паскалев заповед за въвеждането на реституираните имоти по кадастралния план под № 432/17.05.1999г., е била отменена по жалба на няколко юридически лица, с мотив, че е налице спор за материално право между тях и наследниците. По делото не са ангажирани доказателства този спор да е бил разрешен в полза на настоящите жалбоподатели.

Вместо това те са предявили иск с правно основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), против Община Бургас за част от имотите. Същият е бил отхвърлен с решение № 449/24.04.2014г. по гр.д.№ 1442/2011г. на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение № 87/19.09.2014г. по в.гр.д.№ 191/2014г. на Апелативен съд - Бургас (л.58-76). Като решаващ мотив е посочено от въззивната инстанция, че процедурата по реституция не е завършена поради невъвеждането на имотите в кадастъра. Не е споделен мотивът на окръжния съд, че била налице пречка за възстановяване по чл10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и в патримониума на наследниците не е възникнало право на собственост.

Последвало издаването на решение № 551/04.01.2017г. по гр.д.№ 1968/2015г. на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение № 43/18.05.2017г. по гр.д.№ 99/2017г. на Апелативен съд - Бургас и определение № 247/11.05.2018г. по гр.д.№ 3546/2017г. на ВКС с което не е допуснато касационно обжалване (л.45-57). То е постановено по предявен ревандикационен иск от Българската държава против наследниците за част от реституираните имоти, който е бил отхвърлен с основен мотив позоваването на тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2011г., ОСГК. Според него държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Изрично в решението на окръжния съд е отбелязано, че по възстановяването е постановено решение № 25 от 16.02.1999г. по гр.д.№ 1421/1998г. на Районен съд - Бургас, което е влязло в сила и е задължително за държавата и нейните органи.

Съгласно цитираната по-горе скица-проект №15-6444296/16.06.2021г. и представените с нея проект и удостоверение за приемането му (л.37-42) в СГКК-Бургас е инициирана процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас в частта, относно поземлени имоти с идентификатори *** и ***, първият с отреждане за второстепенна улица, площ от 8089кв.м. и собственик Община Бургас, вторият за друг вид застрояване, площ от 978кв.м. без данни за собственост. Предвидено е създаването на два нови обекта – процесния, за който е постановен атакувания отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ, имот с идентификатор

***, при отреждане за второстепенна улица, площ от 1526кв.м. и втори имот с идентификатор ***, при отреждане за друг вид застрояване, площ от 895кв.м.

При тези данни Габриела Веселинова Иванова, на длъжност старши експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци“ в Община Бургас, с предоставени й правомощия на орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ, съгласно заповед № 1681/01.07.2014г. (л.113), издала протокол № **********/29.09.2021г. (л.103). С него тя отказала да обработи подадената от жалбоподателите данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/29.09.2021г. за недвижим имот с проектен идентификатор ***, гр.Бургас, ПЗ Север. Като мотив за отказа е изложено заявеното от лицата, че са собственици на имота по силата на съдебно решение от 16.02.1999г. При извършената служебна проверка било установено, че са били водени други съдебни дела, приключили с влязло в сила решение № 449/24.04.2014г. с което със сила на присъдено нещо е прието, че те не са собственици на имотите, част от които са сега декларираните терени. Поземлените имоти са общински и единият от тях (б.а. процесният) е улица. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗМДТ улицата е необлагаем обект.

Също така не налице условието на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, т.е. лицата да са собственици на имота, поради което те не са данъчно задължени и подадената декларация не следва да се обработва.

Жалбоподателите, недоволни от постановения отказ го оспорили пред горестоящия орган със същите аргументи, които са изложили и в сезираща съда жалба.

Директорът на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, компетентен съгласно заповед № ЧР-105/10.02.2014г. (л.114) и чл.4, ал.5 от ЗМДТ, издал решение № 94-01-37764/2/02.11.2021г. с което отхвърлил жалбата. Като мотиви той е посочил, че жалбоподателите твърдят, че са собственици на имот с идентификатор ***, който ще се образува след промяна на кадастралната карта и ще замести част от имоти с идентификатори *** и ***. С решение № 449/24.04.2014г. по гр.д.№ 1442/2011г. на Окръжен съд - Бургас са били отхвърлени техни собственически претенции за конкретни имоти, включително и посочените два имота. Поради това директорът е намерил за правилна преценката на органа по приходите, че обработката на декларацията не може да се извърши при наличието на влязлото в сила съдебно решение. Посочил е, че дори при спор за собственост, същият не може да се разреши от органите на общината, а при положение, че не са представени категорични доказателства за изясняването на собствеността, то би било неправилно да се начисляват публични вземания от несобственик.

Решението е връчено на заявителя П.С. лично на 09.11.2021г., а сезиращата съда жалба е подадена на 23.11.2021г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, в установения 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В чл.4, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.