Определение № 708 от 08.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110155108 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба ЗД „......“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 500 КЗ против Д. И. Ч., с постоянен и настоящ адрес в гр. Златица (видно от служебно изготвена справка от НБД).

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В случая предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор, по-специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.

113 ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. В този смисъл определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.

За този извод е без значение обстоятелството, дали ответникът е страна по договора за застраховка или водач на застрахования автомобил, тъй като съгласно изричната норма на чл. 477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно всяко лице, което 1 управлява описания в полицата автомобил, е „застрахован“ по смисъла на закона и застрахователния договор независимо от това, дали договорът е сключен конкретно с него.

Същевременно регресните права на ищеца спрямо ответника произтичат именно от сключения договор за застраховка, доколкото нормата на чл. 500 КЗ урежда единствено законовите хипотези, в които те възникват, но не и основанието за възникване на материалното право, което е платеното обезщетение по застрахователното правоотношение.

Съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ „ползвател на застрахователни услуги“ е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл. 113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал.

2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, а според чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Ето защо производството пред Софийски районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ответника, а именно Районен съд – Пирдоп.

Така мотивиран на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55108/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 79 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пирдоп.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2