Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 01.03.2026, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 716/2025
Вид
Решение № 31
Подписан
01.03.2026
В сила
01.04.2026
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • член 16, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр.Мадан, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100716 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Б. М. против КРЕДИРЕКТ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на „Кредирект" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Н.П.П. управител, че Договор за потребителски кредит № *, сключен с А. Б. М., е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр.чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2025г. между А. Б. М. като кредитополучател и „Кредирект" ЕООД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит №* при следните параметрите: Размер на кредита:

2400,00 лева, Брой вноски: 18, Обща сума за връщане: 6 012,00 лева, Крайна дата на кредита: 09.07.2026г. Ищецът сочи, че не разполага с екземпляр от договора и не може да посочи конкретните параметри, записани като договорни условия в него. С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установявало, че при предоставен заем в размер на 2400,00 лева, който трябва да се издължи чрез 18 месечни погасителни вноски с обща сума за връщане 6 012,00 лева, годишният лихвен процент - ГЛП възлиза на 145,80 %, а годишният процент на разходите - ГПР - на 295,91%. Отношенията на страните, произтичащи от горепосочения договор, попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и 1 същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. При сключването на Договор за потребителски кредит № 1224464 от 09.01.2025г. било допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото са посочени размери на ГЛП и ГПР, които не отговарят на действителните такива, като излага подробно съображения в тази насока. Позовава се на Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело № C-714/22 Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, на осн. чл.22 ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора,кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Оспорва твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави и за неравноправност на клаузи от договора. Твърди, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи се, че ищецът е сключил общо три договора с ответното дружество, поради което е бил наясно с условията им. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение рег. № 14/13.01.2026 г. съдът е задължил на осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК ответника КРЕДИРЕКТ ЕООД в срок до насроченото по делото съдебно заседание да представи заверено копие от сключения с А. Б. М.

Договор за потребителски кредит № *, като ответникът е предупреден, че при неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок на осн. чл. 161 от ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи заверено копие от сключения между страните договор, а е представил извлечение от 2 електронната си система, в което са описани извършени в електронна форма действия по сключването на процесния договор, както и искане за сключване на договор за кредит от 09.01.2025 г. отправено от ищцата към ответника.

Според Решение на СЕС от 12 октомври 2023 г. по дело С-326/22 член 16, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че потребител по смисъла на член 3, буква а) от Директивата може да изисква от кредитора копие от този договор, както и цялата информация относно погасяването на кредита, която не се съдържа в самия договор, но е необходима, от една страна, за да се провери изчисляването на дължимата от кредитора сума поради намаляването на общите разходи по кредита вследствие на предсрочното му погасяване и от друга страна, за да се предостави възможност на потребителя евентуално да предяви иск за събиране на тази сума. Аналогично е правното положение в настоящия случай, като доколкото ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13 т. 1 от ЗЗП процесният договор е изискан именно от ответника, като неизпълнението на задължението му по чл. 190, ал . 1 от ГПК влече неблагоприятните за него последици, описани в чл. 161 от ГПК.

От представеното от ищеца извлечение от профила си в интернет страницата на ответното дружество е видно, че между страните е сключен Договор за кредит № *, по силата на който на * ищцата е получила сумата от 2400 лева, платима на 18 месечни вноски в размер на 334 лева всяка, с краен падеж 09.07.2026 г. Сключеният между страните договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.

9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.

4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за 3 потребителски кредит.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него. Съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно дефиницията в § 1, т.1 и т.

2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При така посочените параметри на договора- предоставена главница в размер на 2400 лева, платима на 18 месечни вноски в размер на 334 лева всяка, служебно изчислен от съда реално приложимият ГПР по договора възлиза на 295.91%, поради което надхвърля законовото ограничение по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Доколкото в процесния договор за потребителски кредит приложимият ГПР не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което съдът намира, предявения иск за основателен, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

По отношение на разноските:

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му се дължат в размер на 41,72 евро за държавна такса. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

4

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото в настоящия случай следва да бъде определено в размер на 200 евро, която сума следва да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК. Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: * и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Н.П.П. - управител, че сключеният между А.

Б. М. и „Кредирект“ ЕООД Договор за потребителски кредит № * е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Н.П.П. - управител, да заплати на А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: *, сумата от 41,72 евро разноски за държавна такса.