Решение № 571 от 27.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Бургас, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500131 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№47186/16.12.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, чрез юрисконсулт Цветелина Руневска, против Решение № 2732 от 29.11.2022г. постановено от РС Бургас по гр.д.№ 1114/2022 по описа на същия съд.

С посоченото решение е отхвърлен предявения от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД иск за приемане за установено, че Община Бургас дължи на ищеца сумата от 2502,70 лв., представляваща изплатена от дружеството щета с № 12017030100126 на собственик на увреден на 17.01.2017г. лек автомобил по застраховка „Каско“ на МПС с полица № 0000533450 със срок на валидност от 11.07.2016г. до 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 762,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.01.2019г. до 14.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 239/2022 по описа на БРС.

„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е осъдено да заплати на Община Бургас сумата от 232,62 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „Инфра експерт” АД, ЕИК 204342601, като трето лице - помагач на страната на ответника.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, 1 постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В разрез със заключението на неоспорената от страните авто- техническа експертиза съдът приел, че не е доказан механизма на ПТП и не е налице причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и ПТП. Също така необоснован бил изводът му, че липсват данни за размерите на деформацията на пътя. Този извод противоречал на събраните по делото неоспорени писмени доказателства, на свидетелските показания и на констатацията на вещото лице, което посочило точните размери на дупката.

Въззивникът намира, че ако съдът констатира неточности между свидетелските показания и писмения документ /заявление/, следва да отчете времето, което е минало и способностите на мозъка да възпроизведе подробности от събития, които са настъпили в миналото. Дори да са налице неточности, те следвало да се обсъдят с останалите доказателства по делото. Превес следвало да имат непротиворечивите доказателства, а не тези, които са в различна посока. В заключение се сочи, че противоречието между изводите на съда и заключението по допуснатата експертиза, на която основава решението е толкова голямо, че няма логично обяснение за него. Развити са подробни съображения.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, включително в частта за разноските и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените претенции бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Община Бургас чрез юрисконсулт П.. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемата страна счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Според нея ищецът не е успял да докаже чрез пълно и главно доказване изложените в исковата молба твърдения, в частност- липсвали безспорни доказателства за механизма на процесното ПТП, за причините довели до него, както и за произтичащите от него вреди по МПС, за които било платено застрахователно обезщетение.

Сочи, че според заключението на вещото лице, от съществено значение за настъпване на претендираните вреди е и скоростта на движение на автомобила, но доказателства в тази насока не били събрани, включително за разрешената за движение скорост, както и това дали автомобилът се е движил със съобразена с конкретните пътни условия скорост.

Показанията на свидетеля К. били неясни и противоречиви. В тях той посочил, че през светлата част на деня /преди обяд/ автомобилът преминал през дупка на пътното платно на бул.“Яким Якимов“ и е пострадала дясната гума, докато в заявлението заявил, че управлението е било в тъмната част и е пострадала лява гума и джанта. Затова счита, че районният съд правилно е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноскиюрисконсултско възнаграждение.

Третото лице- помагач и ответник по обратния иск, не е взело становище по жалбата, въпреки, че е получило препис от същата.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание участие е взел само представител на въззиваемата Община Бургас, който поддържа отговора на въззивната 2 жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител. Страната, от чието име е подадена жалбата има правен интерес да го обжалва, тъй като предявените от нея искове са отхвърлени. Жалбата е редовна- отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

ЗАД „Армеец“ е предявило против Община Бургас искове обективно съединени искове за установяване на следните вземания:

1/за сумата от 2502,70 лв., представляваща изплатено по договор за застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по щета № 12017030100126 за претърпени материални щети по лек автомобил „Мерцедес“, модел МЛ 63 АМГ, с рег. №А5757МА, причинени от попадане на лекия автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно;

2/за сумата от 762,69 лв., представляваща мораторна лихва върху застрахователното обезщетение, за периода от 14.01.2019г. до 14.01.2022г.,

3/както и за законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 17.01.2017г. при движение по бул.“Проф.Якимов“ в гр.Бургас, между кръговите кръстовища на булевардите „С. Стамболов“ и “Янко Комитов“ в посока към кръговото кръстовище за изхода към автомагистрала А1, водачът на процесния автомобил преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, чийто размери били: дължина 100 см.; ширина 60 см. и дълбочина- 9 см., като същата била пълна с вода. В резултат на това на автомобила били нанесени материални щети по предната дясна гума и предната дясна джанта.

Увреденият автомобил бил застрахован в ищцовото дружество с валидна застраховка „Каско“. По заявление на водача на автомобила била заведена щета при застрахователя, извършен бил оглед на автомобила от експерти на застрахователното дружество и изготвен опис на претенцията, в който детайлно били описани щетите. Застрахователят определил обезщетение в размер на исковата сума, което било заплатено на с две плащания- от 8.02.2017г.- 499,50 лв. за възстановяване на разхода за гума /съобразно увреждането на гумата/ и на 17.02.2017г.- 1993,20 лв. на „Дарс Ауто“ ЕООД за доставка на резервни части.

Извършени били и ликвидационни разноски в размер на 10 лв.

Твърди се, че пътят, на който е станало процесното ПТП е общински. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗП изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища е задължение на общините. Твърди се, че процесните щети на увредения автомобил за настъпили в резултат на неизпълнението на задълженията на длъжностните лица от община Бургас за поддържането на пътното платно и за своевременната сигнализация на съответната неизправност, за което същата носи отговорност по чл.49 ЗЗД. По силата на чл.410, ал.1 КЗ, 3 с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования и има право на регресен иск срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие. Общината била поканена да заплати доброволно задължението си към ищцовото дружество, но това не било сторено.

Според твърденията на ищеца в исковата молба предявения главен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 и 3 от КЗ, а акцесорната претенция за мораторна лихва- с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 от ЗЗД.

В своевременно подадения отговор на исковата молба ответната Община Бургас е оспорила исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. На първо място е направено възражение, че от изложените факти и приложени документи не можело да се направи обоснован извод за обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП- вида и размерите на препятствието, действителната скорост на движение на автомобила, наличието на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и препятствието на пътя. Твърденията на ищеца се основавали на доказателства, съставени водача на увредения автомобил /Заявление и Декларация за настъпване на застрахователно събитие/, които не се ползват с материална доказателствена сила. Не бил спазен реда за документиране на ПТП, предвиден в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, тъй като не бил представен протокол за ПТП, нито били представени снимки от цифров фотоапарат в съответствие с изискванията на чл.2, ал.2 от същата наредба.

На следващо място се твърди, че в случая е налице виновно поведение на водача, който управлявал автомобила с превишена скорост и не спазил правилата за движение, макар да имал възможност да предприеме мерки за избягване препятствието на пътното платно или да го заобиколи, при условие, че се е движил със съобразена с пътните условия скорост, с което сам допринесъл за настъпването на вредите.

По делото е конституирано като помагач на страната на ответника, третото лице „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД /бивше „АБ ИНВЕСТ НН“ ЕООД, преобразувано и променено наименование/. Срещу него, при условията на евентуалност, са предявени обратни искове за процесните суми /2502,70 лв. и 762,69 лв./, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Сочи се, че на това дружество била възложена обществената поръчка с предмет:

„Извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците“, за което бил сключен договор рег.№93-ОП-156(41)/ 27.04.2015г. , със срок на действие 4 години. Сочи се, че на последното е възложена поддръжката на процесният пътен участък, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП. На ответника по обратния иск било възложено всеки първи понеделник от месеца /или първия работен ден след него/ да докладва необходимите ремонтни дейности по договора, ведно с предварително изготвена количествено- стойностна сметка преди възлагането на конкретните СМР. Тъй като дружеството не е уведомило общината за наличието на дупки или неравности на пътя, за да му бъде възложено да ги отстрани, то в случай, че се установи причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП 4 и вредите по застрахования автомобил, същите следвало да се възложат в тежест на „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД като настъпили в резултат на неизпълнението му договорни задължения към общината. Представени са доказателства. Претендират се разноски.

Третото лице- помагач, „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД е представило отговор на исковата молба и на обратния иск, с който оспорва предявените искове като неоснователни. По главния иск се оспорва твърдението на ищеца, че механизма на настъпване на ПТП е осъществен чрез попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътя.

Намира, с оглед посочените в исковата молба параметри на дупката, че ПТП е настъпило по вина на водача на автомобила, който го управлявал с несъобразена скорост, като така е причинил увреждането му. По обратния иск се оспорват твърденията за неизпълнение на договорните му задължения, като са развити съображения, че задълженията за уведомяване на общинските служби за нуждата от извършване на СМР в процесния участък нямат пряка връзка процесното ПТП. Липсвали доказателства възложителят да е отправил възражения към изпълнителя по смисъла на чл.264 ЗЗД за евентуални недостатъци при изпълнение на договорните задължения в процесния пътен участък. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.