Решение № 958 от 27.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. гр. Хасково, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640101151 по описа за 2025 година

С подадената искова молба ищцата Р. А. А., ЕГН **********, от ***********, е предявила срещу ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ЕИК 831661388, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а именно - да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед № РД-02-16-248/23.04.2025г. уволнение, като същата бъде отменена, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди това уволнение – „**********“ в Съвместен секретариат по Програма *********, както и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, като претендира сума в размер на 13 200 лева за периода от 28.04.2025г. до 28.10.2025г.

Ищцата твърди, че Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на представител и ръководител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощаване по силата на Заповед № РД-02-14-625 от 09.06.2025 на Главен секретар М. В., сключил с нея трудов договор с № РД-02-16-1258 от 11.09.2023г. за заемане на длъжността „**********“ в Съвместен секретариат по Програма **********“, както и че впоследствие със Заповед № РД-02-16248 от 23.04.2025г. трудовото й правоотношение е било едностранно 1 прекратено от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството.

Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение страда от съществени процесуалноправни и материалноправни пороци, тьй като е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и при явно несъответствие с целта на Кодекса на труда. Счита, че формално посоченото в заповедта основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда не е осъществено, нито може да бъде доказано, а работодателят е упражнил превратно правата си и в противоречие със закона. Видно от Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като основание било посочено „бавен напредък и трудности при приспособяване към изискванията на длъжността, липса на самостоятелност и проактивност, както и проблеми с качеството на изпълнение“. Според ищцата нито една от горепосочените констатации не била следствие от обективна нейна невъзможност за изпълнение на вменените й задължения, нито пък вследствие от липса на качества за изпълнение заеманата длъжност и това се установявало от кадровото й досие и приложените формуляри за оценка на индивидуалното трудово изпълнение от административния орган. Съгласно тези формуляри, заемайки същата длъжност, от която била освободена с атакуваната заповед, ищцата получила междинни оценки в положителна насока и от тях се установявало, че не й липсвал нито професионален опит, нито компетентност, нито личностни качества, нито пък имало дефицит на някакви природни дадености, доколкото със същия личностен и професионален капацитет, какъвто имала към датата на освобождаването, тя се справяла със задълженията си на ниво „над изискванията“. Посочва, че в обжалваната заповед не се посочвало в какъв период и обем били налични основанията за уволнението , а в тази насока заповедта била незаконна, в случай че към датата на прекратяване на правоотношението цитираните в заповедта хипотези не се установявали, в каквато насока било и трайно възприето в доктрината и в съдебната практика становище. Поддържа, че неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции поради липса на качества на работника или служителя - недостатъчни професионални знания, умения, навици вследствие на недостатъчен опит или природни дадености, съществували някога през годините, не можело да обуслови основание за уволнението на служителя в по-късен момент по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ако тогава подобен дефицит в работата му не се установява. Според ищцата хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ предполагала несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Сочи, че тези качества можели да са както професионални, така и личностни и липсата им трябвало да е трайна и 2 да не се касае за спорадични или несъществени пропуски. Липсата на качества у работника/служителя се наблюдавало в продължителен период от време преди уволнението и важното било това състояние да е налице и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като установените някога пропуски в работата не предполагали, че работникът продължава да допуска същите и през следващите години, съответно и към датата на уволнението. В този смисъл работодателят следвало да установи чрез пълно главно доказване наличието на основанието към момента уволнение. Поддържа се от ищцата, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е наказание за работника/служителя за допуснати от него някога пропуски, за лошо или некачествено изпълнение на трудовите задължения някога във времето, а освобождаване на работник, който няма нужните за работата и изисквани от работодателя качества. Сочи, че ако е налице подобрение на работата на работника в годините и вече не се забелязват личностни или професионални дефицити, то тогава интересът на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с него по чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК не съществувал, а уволнението било незаконно поради липса на основание, тъи като опцията за освобождаване на служителя представлявала една възможност, а не задължение за същия. Предвид изложеното и направеното с молба вх.рег. №9380/22.05.2025г. уточнение, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае извършеното уволнение за незаконно и да отмени като незаконосъобразна издадената Заповед № РД-0216-248 от 23.04.2025г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност **********“ в Съвместен секретариат по Програма ********* г.; както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 от КТ, в размер на 2200 лева месечно, за период от 6 месеца, считано от 28.04.2025г. до 28.10.2025г., общо в размер на 13 200 лева.

Ответникът счита предявените искове за изцяло неоснователни, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите и му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че страните по делото са се намирали в трудовоправни отношения, по силата на които ищцата Р. А. А. е работила на длъжност „експерт мониторинг в Съвместен секретариат по програма **************“ към дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при

Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В горния 3 смисъл е представеният като доказателство Трудов договор № РД-02-161258/11.09.2023г.

Със Заповед № РД-02-16-248/23.04.2025г. на работодателя трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Като причина за прекратяването на трудовото правоотношение е посочено, че то се извършва поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на трудовите функции, възложени му от работодателя. Посочено е, че ищцата Р.

А. А. има бавен напредък и трудности при приспособяване към изискванията на длъжността, липса на самостоятелност и проактивност, липса на достатъчна инициатива за самостоятелно и ефективно справяне със задълженията, както и проблеми с качеството на изпълнение на трудовите функции. Заповедта е връчена на ищцата лично на 25.04.2025г. В самата заповед е посочен законовият текст, на който работодателят е позовал нейното издаване, както и причините за издаването, подписана е от ръководителя на ответника, връчена е по един от допустимите начини, поради което съдът я намира за редовна от външна страна, издадена в съответствие с процесуалните правила и като такава породила своето действие.

От приетия като писмено доказателство по делото Трудов договор № РД-02-16-1258 от 11.09.2023г. се установи, че между страните е бил сключен такъв договор, с начална дата 18.09.2023г., т.е. ищцата е работила приблизително 1 година и 6 месеца на длъжността, от която е освободена с процесната заповед.

Представи се Формуляр за индивидуален работен план и оценка изпълнението на длъжността, с период за изпълнение от 18.09.2023г. до 31.12.2023г. с оценяващ ръководител Г. В. О., както и Формуляр за индивидуален работен план и оценка изпълнението на длъжността с период за оценяване от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. с оценяващ ръководител М. О..

Приет бе като доказателство и Формуляр за междинна среща към дата 28.06.2024г. с оценяващ ръководител Н. Г.. В тази част за проведената междинна среща с дата 28.06.2024г. се сочи, че към този момент изпълнението на поставените с индивидуалния план задачи е постигнато в съответстиве със заложените критерии. Като краен извод се сочи, че не се констатира необходимост от промяна в целите на индивидуалния работен план. От представената като доказателство част 3-та на посочения по-горе формуляр /Годишна оценка на изпълнението/ съдът установи, че оценяващият ръководител е дал препоръка в насока да се продължи периода на въвеждане на експерта в процесите и задачите, като се отбелязва, че въпреки съществената продължителност на времето от поемането на длъжността, е необходимо продължаване на този период с цел повишаване на професионалните компетенции. Посочва се още, че служителят следва да се 4 ориентира към тематични обучения за придобиване на умения за покачествено изпълнение и придобиване на специфични за длъжността умения, като подробно в дадената оценка е описано точно какви умения следва да добие служителят във връзка с конкретната работа, която изпълнява. Във връзка с така установеното в посочения Формуляр за годишна оценка, контролиращият ръководител Д. Г. е формулирала краен извод, че оценката е „неприемливо изпълнение“, поради което е посочено, че предвид изминалия период не е приемливо да се продължава с въвеждащо обучение, тъй като от служителя се очакват резултати.

От приетия като доказателство Формуляр за годишна оценка на изпълнението, изготвен на 24.01.2025г. с оценяващ ръководител Н. Г. съдът установи, че са били направени същите констатации за изпълняване на работата, като тези при междинната оценка. От своя страна контролиращият ръководител Д. Г. е дала заключение, че служителят показва неприемливо изпъленине.

Като писмено доказателство по делото бе приета и Длъжностна характеристика, в която са посочени от една страна преките задължения, а в т.7 подробно са залегнали и изискванията към служителя и необходимите компетентности за изпълнение на длъжността.

Съдът допусна събиране и на гласни доказателства:

От разпита на свид. Н. Г. се установява по несъмнен начин, че в работата си много често се налагало ищцата да бъде подпомагана от останалите й колеги, тъй като не е проявявала самостоятелност при изпълнение на конкретните задачи. Представеният от нея краен продукт бил със забележки, незадоволително качество и повърхностно отношение, което на практика водело до натоварване на другите членове на колектива. Това й отношение към работата натежавало на колегите й, тъй като те трябвало да довършват нейни задачи, което пък от своя страна водело до напрежение и негативно отношение. Свидетелката твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е нямало подобрение в работата й, а по-скоро обратното. Заявява, че толкова продължителен период на въвеждане в работата не е наблюдавала с друг колега до сега. Дава и конкретни примери от общата им работа.