Определение № 210 от 09.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Кюстендил, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500126 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила частна жалба от „Б.Е.Д“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****, район „И.“, ул. „Н.“ № ***, чрез пълномощника юк. Г.Д.И., със съдебен адрес: гр. С., п.к. *****, район „И.“, ул. „Н.“ № ***, насочена против определение № 1118/21.11.2023 г., постановено от РС – Дупница по ч.гр.д.№ 871 по описа за 2023 г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.05.2023 г., издадена в полза на заявителя „Б.Е.Д“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****, район „И.“, ул. „Н.“ № ***.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение.

Твърди се, че първоинстанционния съд се е произнесъл след като заявителя е представил доказателства за предявен в едномесечния срок иск за установяване съществуването на признатото с оспорената заповед вземане. Приема се, че нормата на чл.415, ал.2 ГПК предвиждала наличието на две кумулативни предпоставки, а именно завеждане на искова молба и представянето на доказателства за това, като едномесечния срок обхващал само изискването за завеждане на иска. Иска се отмяна на обжалваното определение. Не се претендират разноски пред настоящата инстанция.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в указания срок не е депозирала становище.

Въззивният съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима - с оглед постъпването й в срок, депозирането й от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Ч.гр.дело № 817/2023г. по описа на РС – Дупница, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Б.Е.Д“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****, район „И.“, ул. „Н.“ № ***, за сумите: 2191,26 лв., дължима по договор за кредит от 14.09.2021 г. с № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното 1 изплащане на сумата. Претендирано е присъждане и на сторените по делото разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На 25.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която частният жалбоподател е осъден да заплати на „Б.Е.Д“ ООД претендираните в заявлението суми, както и 93,83 лв. сторени разноски, от които 43,83 лв. представляват заплатена държавна такса, както и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На 04.10.2023 г. Д. М. Н. е подала възражение по реда на чл.415 ГПК до Районен съд – Дупница. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя правото му да предяви иск за установяване съществуването на вземането в едномесечен срок от съобщението като заявителят е предупреден, че при непредставяне на доказателства за предявяване в срок на иска заповедта ще бъде обезсилена. Цитираното съобщение е връчено на заявителя на 09.10.2023 г., от която дата за последно е започнал да тече срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Обстоятелството, че частният жалбоподател е получил сочените указания не се оспорва- видно от изложеното в частната жалба.Обжалваното определение е постановено на 21.11.2023 г., а именно след изтичане на указания едномесечен срок.

При така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да обезсили издадената заповед за изпълнение, съдът е приел, че заявителят не е изпълнил вмененото му в чл.415, ал.2 ГПК задължение в едномесечния срок по ал.1 от същия член да представи доказателства за предявен иск относно оспореното вземане. За да е законосъобразен постановеният от заповедния съд акт, е необходимо едновременно да са налице следните предпоставки: да е налице хипотезата на чл.415, ал.1 ГПК, а именно подадено в срок възражение и изпратени до заявителя указания за възможността му в едномесечен срок да предяви иск за оспореното вземане; съдът да е дал на заявителя правилни и ясни указания за това му право, като и за задължението му, вменено от разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК да представи доказателства в посочения срок за предявяване на иска. Наред с това, заявителят следва надлежно да е уведомен за дадените указания, които следва да изпълни в указания срок и да са му разяснени последиците от неизпълнението.

С разпореждане на заповедния съд е указано да се изпълни процедурата по чл.415, ал.1 ГПК, като съобщението за дадените указания е изпратено на 06.10.2023 г. на имейл на представител на дружеството, чието получаване е потвърдено на 09.10.2023 г. при хипотезата на чл.39, ал.1 ГПК на пълномощника на заявителя. Указани са последиците от неизпълнение на дадените указания. В указания срок по делото не са представени доказателства за предявен иск по чл.422 ГПК.

За да се извърши преценка относно основателността на жалбата, следва да се посочи, че в т.13 от ТР № 4 / 2013 г., ОСГТК на ВКС приема следното: законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал.2 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.

Разрешението за обезсилване на заповедта по чл. 415, ал.2 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе в сила съгласно чл. 416 ГПК и да подлежи на изпълнение.

Въззивната инстанция не споделя довода на частния жалбоподател, че срокът по чл.415, ал.1 ГПК обхваща единствено хипотезата на предявяване на иска пред съда. Нормата на чл.415, ал.2 е недвусмислена и същата предвижда обезсилване изцяло или отчасти на издадената заповед за изпълнение при непредставяне в срока по ал.1 на чл.415 ГПК на доказателства за предявяване иск по чл.422 ГПК.

Горното обуславя извод за правилност на обжалваното определение, с оглед на което същото ще бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1118 от 21.11.2023 г., постановено от Районен съд – Дупница по ч.гр.д.№ 871 по описа за 2023 г. на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3