Определение № 47 от 04.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. К., 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20265100900014 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото търговско производство е образувано въз основа на протоколно определение от 03.02.2026 г., обективирано в Протокол № 30/05.02.2026 г., постановен по гр. д. № 472/2025 г. по описа на Районен съд – М., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Окръжен съд – К. по подсъдност.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл.130 от ГПК, при извършената проверка за допустимост на предявения иск, съобрази следното:

Настоящото търговско дело № 14/2026 г., като продължение на производството по гр. д.

№ 472/2025 г. по описа на Районен съд – М., е образувано по предявен от ищеца „С.“ ООД, гр. К., против ответника „Д. - ****“ ООД, гр. Д., иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуване на парично вземане в размер на 75 093.17 лв., съставляващо главница по 13 броя неплатени фактури за получена стока, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 137/10.07.2025 г. по ч. гр. д. № 393/2025 г. по описа на Районен съд –М..

От приложеното заповедно производство – ч. гр. д. № 393/2025 г. по описа на Районен съд – М., се установява, че по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „С.“ ООД, гр. К., първоначално пред РС-К., а в последствие препратено по местна подсъдност на РС- М., е издадена Заповед № 137/10.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Д. - ****“ ООД, гр. Д., за сумата 75 093.17 лв., представляваща главница за периода от 17.06.2025 г., ведно със законна лихва за периода от 01.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 1 501.86 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 6 600 лв.

Констатирайки изложеното, настоящият съд изгради своето становище. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.103, във вр. с чл.104, ал.1, т.4 от ГПК, производството по издаване на заповед за изпълнение намира приложение само спрямо вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, т. е. за вземания в 1 размер до 25 000 лева. Издадената в случая Заповед № 137/10.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е за многократно надвишаващата сума от 75 093.17 лв. В хипотезата на издадена заповед по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК за изпълнение на парично вземане в размер над 25 000 лева, исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е недопустимо, поради приложението на чл. 410, ал. 1 от ГПК и при определяне на допустимия предмет на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК с оглед обусловеността му от предмета на заповедното производство. Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, може да бъде само правото по чл. 410, ал. 1 от ГПК, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако една от тези две предпоставки не е налице, т.е., ако правото не е от очертаните притезания в чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК до 25 000 лева и/или не е издадена заповед за изпълнение на същото, искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е недопустим. Условието за родова подсъдност е част от законоустановения фактически състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК. Нейното наличие се свързва с функции на самото производство и очертава изрично търсеното от законодателя решение за облекчено реализиране на права по отношение на конкретно изброени вземания, извън които, очевидно този облекчен ред не може да бъде реализиран, поради императивно заложеното правило в процесуалния закон.

В смисъла на изложеното е и перманентната съдебна практика, обективирана и в Решение № 81 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1823/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 126 от 1.01.2019 г. на САС по т. д. № 5119/2018 г., Определение № 57 от 5.02.2020 г. на ВКС по т. д.

№ 1094/2019 г., II т. о., ТК и др.

Поради изложеното, предявеният в настоящото производство иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуване на парично вземане в размер на 75 093.17 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е недопустим, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. А при съблюдаване на постулатите на т.13 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва и закономерният извод, че издадената заповед за изпълнение трябва да се обезсили.

При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК и при изричното им поискване, се следва присъждане на направените от ответника по иска разноски в доказания в производството размер за исковото производство в размер, съгласно ЗВЕРБ /ДВ бр.70/20.08.2024 г./ от 3 936.95 евро с левова равностойност от 7 700 лв. /л.60 от гр.д.

№427/2025г. на РС-М./. Съгласно пък практиката на настоящия окръжен съд, при съобразяване особеностите на заповедното производство и при липсата на необходимост от мотивиране на депозираното по делото възражение, дължимото възнаграждение за подадено бланково, формално възражение, следва да се определи, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /към ДВ, бр. 14/2025 г./ в размер на 200 лв., или съгласно цитирания ЗВЕРБ в размер на 102.26 евро.

Водим от изложеното, Окръжният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният чрез процесуален представител от „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., ж. к. „С.К.“, ул. „Я.“ № *, с ЕИК *********, против „Д. - ****“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., кв. „П.“ № *, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуване на парично вземане в размер на 75 093.17 лв., съставляващо главница по 13 броя неплатени фактури за получена стока, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 137/10.07.2025 г. по ч. гр. д. № 393/2025 г. по описа на Районен съд – М., като недопустим.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 137/10.07.2025 г. по ч. гр. д. № 393/2025 г. по описа на Районен съд – М..

ОСЪЖДА „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., ж. к. „С.К.“, ул. „Я.“ № *, с ЕИК *********, да заплати на „Д. - ****“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.

Д., кв. „П.“ № *, с ЕИК *********, сумата в размер на 3 936.95 евро /с равностойност 7700 лв./, съставляваща разноски в исковото производство и сумата в размер на 102.26 евро /с равностойност 200 лв./, съставляваща разноски в заповедното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 14/2026 г. по описа на Окръжен съд – К..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – П. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________

3