Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3641 от 18.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8835/2023
Вид
Решение № 3641
Подписан
18.06.2024
Състав
Анелия Маркова, Василена Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3641 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100508835 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

Образувано е по въззивна жалба от Л. Н. Г., ищец пред СРС, подадена срещу решение № 10036 от 13.06.2023 г. по гр.д.№ 31187 по описа за 2022 г. на СРС, 175 състав, с което е отхвърлен, предявеният от ищцата/въззивник, иск по чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД и в нейна тежест са възложени разноските.

Решението се обжалва изцяло.

Излага се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение. Същото не било съобразено с материалния закон, както и било постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи, че при правилно определена правна квалификация СРС бил достигнал до погрешни правни изводи, че претенцията на ищцата е недоказана и като такава неоснователна. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на предпоставките на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника по спора. Счита за несъответен на така събраните доказателства, извода на СРС, че не бил доказан механизма на 1 увреждането, както и, че същият не съответствал на този визиран в исковата молба. Причина за тези неправилни изводи въззивникът намира в неправилната преценка на събраните по делото доказателства. По този начин СРС бил нарушил принципа за обективна преценка на доказателствата и особено на гласните такива. Твърди, че изслушаните на страната на ищцата свидетелки не били заинтересовани от изхода на спора. Действително, свидетелката Г. не била видяла самото падане на ищцата, но била на мястото 10 минути след падането и видяла ищцата наранена. Затова счита, че неправилно СРС не е кредитирал показанията на свидетелката. Последната лично била възприела наличието на разбити плочки именно на соченото от ищцата, място. Свидетелката Г. изрично била посочила, че по данни на служителите на Резиденцията, поради разбитите плочки на мястото било имало и други инциденти. От показанията на свидетелката Ц., която била пряк ръководител на ищцата, било видно, че този механизъм е потвърден и от шофьора на вестника, който е бил повикан да откара ищцата до „Пирогов“.

Сочи, че мястото на инцидента било установено от показанията на свидетелите, а самият съд бил обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че се касае до тротоар, находящ се в гр.София, бул.“****, представляващ публична общинска собственост, която се стопанисва от общината. Задължение на общината било да поддържа тротоара в изправност.

От същите показания се установило, че ищцата не била ходила на работа повече от два месеца след инцидента. Действително, отсъствието й било оформено правно като ползване на компенсации за ненормирано работно време, но това не означавало, че ищцата не е била във временна нетрудоспособност поради претърпения от нея, инцидент. Счита, че състоянието на ищцата се установява от събраните по делото медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Въведеното от ответника възражение за съпричиняване не било доказано. Наред с това ответника, въпреки указанията на СРС за последствията по чл.161 ГПК, не бил представил справка за подадени сигнали за инциденти на същото място, респ. за извършен ремонт. Намира изводите на СРС за противоречащи и нелогични. По безспорен начин било установено, че от ответника е извършен ремонт на процесния тротоар непосредствено след инцидента. Иска се въззивната инстанция да определи справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД като се вземат предвид травматичните увреждания на ищцата, а 2 именно: счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, имобилизация на дясна китка за един месец, които сериозно затруднявало живота и бита на пострадалата, търпени болки и страдания след падането, които се твърди да продължават и към настоящия момент поради раздвижването на дясна китка и усилия, които изискват проведената рехабилитация. По безспорен начин от заключението на съдебномедицинската експертиза било установено, че вследствие на падането ищцата е получила фибризно стесняване на карпалния канал, което страдание подлежало на възстановяване в продължение на 1 година от падането, а при неуспех било нужно оперативна декомпресия. Такава препоръка била направена от проф.Кинов, за което представя пред въззивната инстанция Амб.лист № 000589 от 22.06.2023 г. Следвало да се вземе предвид, че вещото лице не било констатирало дегенератвино заболяване; всички увреждания били по причина на падането. Не била налице и груба небрежност от страна на ищцата. Последната спазвала медицинските предписания за възстановяването си.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което претенциятя на ищеца да бъде уважена. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от Столина община, ответник пред СРС, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния закон и процесуален закон при постановяването му. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява основателност на претенциите й.

Правилно СРС бил приел, че не е доказан механизмът на претърпения от ищцата инцидент, както и мястото на което това се е случило. Свидетелите не били преки очевидци на инцидента. Ищцата не била доказала необходимост от подмяна на джантите. Твърденията на пострадалата не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същата била заинтересована от получаване на обезщетение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима:

Решението е връчено на въззивницата на 26.06.2023 г и е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 28.06.2023 г.

3

Налице е правен интерес на въззивницата за обжалване на решението на СРС.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да отхвърли така предявения иск, СРС е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на всички предпоставки за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД. Спорно по делото било какъв е механизмът на увреждането, както и дали ответникът е отговорен за настъпилите вреди, както и размера на обезщетението.

СРС е счел, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване и при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, че процесното увреждане е настъпило именно по описания в исковата молба, начин и поради поддържаната от ищцата, причина. Действително, по безспорен начин от свидетелските показания било установено, че на осочената от ищцата дата- 31.05.2022 г същата е участвала в семинар за журналисти, проведен в Резиденцията на Посолството на Великоблитания, находяща се на бул. „****. От свидетелските показания медицинските документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза било установено, че на същата дата ищцата е претърпяла инцидент, при който била получила травма в областта на дясната китка, довела до фрактура на лъчевата кост на предмишницата на типично място, с което наименование се означавало счупването на долната част на лъчевата кост на около 2 см над ставната линия на гривнената става и това статистически било най-честата фрактура в човешкото тяло, а мястото било толкова характерно, че се наричало „типично“. Приел е, че обстоятелствата, че ищцата е получила описаната травма, търпените болки и страдания, както и провежданите прегледи и рехабилитация в следващите месеци, за доказани. Не се установило, обаче, как е настъпил процесния инцидент, както и неговата 4 причина. Не били събрани доказателства, нито гласни доказателствени средства за това къде точно е настъпил инцидента и по какъв начин – вследствие на какви обстоятелства ищцата била загубила равновесие и е получила описаните травми. Прието е, че показанията на свидетелката Г. не почиват на преки впечатления за начина, по който ищцата била паднала.

Когато свидетелката пристигнала, ищцата била в двора на Резиденцията, който не бил част от общинската пътна мрежа. Свидетелката била заявила, че ищцата й е посочила къде точно е паднала. Действително, свидетелката Г. имала впечатления за наличието на счупени плочки на тротоара пред Резиденцията, но от показанията й не се установявало, че именно тези плочки са станали причина за падането на ищцата и дали именно на тротоара е настъпил инцидента. В случая можело да се направи само предположение, че инцидента е настъпил на тротоара, където били счупените плочки. Дори да се приемело, че до Общината са подавани сигнали за тези счупени плочки, то това не можело да ангажира отговорността на ответника по конкретния спор.

Установено по делото било, че след инцидента бил извършен такъв ремонт.

Заключението на СМЕ също не установявало причината за падане.

Амнестичните данни при извършените медицински прегледи били дадени от ищцата. Липсвали данни от обективната действителност, които да подкрепят или опровергаят тези твърдения. Затова не можело да се приеме, че вредите са настъпили вселдствие на виновното противоправно поведение на служители на ответника. При липсата на първата и основна предпоставка за уважаване на деликтния иск, останалите предпоставки не следвало да бъдат обсъждани. Искът като неоснователен е отхвърлен изцяло.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

По доводите във въззивната жалба:

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.

5

Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД , като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.

Следователно ищецът по иска по чл. 49 от ЗЗД носи доказателствената тежест да установи по делото съществуването на предпоставките за възникване на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД , с изключение на вината на лицето, на което е възложена работата. Последната по силата на чл.

45, ал. 2 от ЗЗД се презумира, като доказателствената тежест за оборване на презумпцията се носи от ответника.

Ищцата твърди, че на 31.05.2022 г. е била служебно изпратена като журналист за участие в семинар, който се е провел в Резиденцията на Посолството на Великобритания, находяща се в гр.София, ул.“****. Твърди, че към 12.30 ч на обяд събитието приключило и тя си тръгнала. Точно пред изхода на Резиденцията се спънала от разместена тротоарна плочка и паднала с целия си ръст на тротоара. Тротоарната плочка стърчала над останалите поне 10 см. Изпитала силни болки като едновременно си ударила дясната ръка, на която сигурно инстинктивно се била подпряла, ляво рамо и ляво коляно. На помощ й се притекъл случаен минувач, който я вдигнал. С голямо усилие се върнала в Резиденцията, където помолила да й дадат плик с лед, тъй като дясната й ръка в областта на китката веднага се подула силно и оттекла. Звъннала в редакцията на вестника и оттам й изплатили шофьор с кола, който я закарал в „Пирогов“, където й бил извършен обстоен преглед.