Решение № 859 от 11.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501715 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 и сл.ГПК и чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Г. Г. Д. с ЕГН**********,чрез пълномощника му адв.Бойчев срещу съдебно решение № 310 от 04.09.2025г.,постановено по гр.д.№1178/2024г.по описа на Районен съд гр.Несебър,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни и недоказани предявените от Г. Г. Д. искове:

- да бъде отменено като незаконно уволнението му с Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 0000000165 от 11.09.2024г., издаден от Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов № 3;

-да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му работа на длъжност *** в Район-Несебър ;

-да бъде осъден работодателят му „ВиК“ЕАД-Бургас да му заплати сумата в размер на 20 033,28 лв. (двадесет хиляди и тридесет и три лева и 28 ст.), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за шестмесечния период от 15.10.2024г. до 15.04.2025г.

(по 3 338,88 лева месечно), ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024г.

1 до окончателното изплащане на сумата.

-да бъде осъден работодателят му „ВиК“ЕАД да му заплати сумата в размер на 3 338,88 лв. (три хиляди трита тридесет и осем лева), представляваща обезщетение за незаконното недопускане до работа на ищеца, с начален период 12.09.2024г.,в размер на брутното му трудово възнаграждение.

Въззивникът Д. е останал недоволен от съдебното решение,като го е оспорил пред надлежния въззивен съд,намирайки го за незаконосъобразно и неправилно,постановено в нарушение на материалния закон в частта,с която съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр.с чл.225 КТ. Наведени са оплаквания за това,че съдът неправилно е приел,че са налице предпоставките за уволнението по чл.328 ал.2 КТ и в частност,че се касае за ръководна длъжност и че е налице сключен договор за управление с изпълнителен член на съвета на директорите на „ВиК“ЕАД и че уволнението е извършено в деветмесечния срок от началото на изпълнението на договора за управление. Като неверни са оспорени изводите на съда относно представеният договор за управление от 21.02.2024г.,който съдът неправилно е приел,че е с изпълнителен член от съвета на директорите. Твърди,че от съдържанието на договора е видно,че същият не е договор за възлагане на управлението,сключен с изпълнителен директор,а договор за управление с член на съвета на директорите.Счита,че това е видно както от съдържанието на договора,така и от правното основание,посочено в него- чл.244 ТЗ и от пояснението,че договорът се сключва във връзка с проведен конкурс/конкурс за избор на членове на СД/.Изложени са подробни правни и фактически аргументи в подкрепа на горните твърдения,а анализът на съдържанието на договора,направен от съда е оспорен като неправилен и довел съда до направени погрешни изводи.Прави се довод,че една от предпоставките за законосъобразност на уволнението по чл.328 ал.2 КТ е и наличието на бизнес програма, като съдът неправилно е приел,че дружеството е имало такава,без това обстоятелство да е било установено по делото. Отделно се твърди,че са изтекли и повече от 9 месеца от назначаването на изпълнителния директор Цветан Мирчев,който съдът е посочил,че е изпълнителен директор от 17.08.2023г.,но не е съобразил този факт.Моли за отмяна на съдебното решение на НРС и постановяване на решение от БОС,с което да се отмени решението на НРС в обжалваната част и предявените от въззивника Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски,няма доказателствени искания.

В отговора на въззивната жалба ответното дружество „ВиК“ЕАД е оспорило същата като неоснователна и е изразило становище,че решението на НРС е правилно и законосъобразно. Счита,че районният съд е обсъдил всички допустими и относими към спора доказателства,като е достигнал до правилен и законосъобразен извод,че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено законно,а в оплакванията в жалбата се твърдят неверни 2 факти,които са лишени от опора в представените по делото доказателства.Посочва се,че по делото е било установено,че представеният по делото договор № ЧР-2-120/21.02.2024г.е договор за възлагане на управлението на дружеството и уволнението на ищеца е в рамките на 9месечния срок,съобразно датата на сключване на договора за управление.Счита,че относими към спора са вписаните в ТТРЮЛНЦ обстоятелства,които са съобразени от районния съд. Моли решението на НРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се представлява от адв.Бойчев,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от юрисконсулт Алексиева,която оспорва въззивната жалба.Представя нови писмени доказателства,които не са приети от въззивния съд поради настъпила преклузия по чл.266 ал.1 ГПК.Моли решението на НРС да бъде потвърдено,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

В исковата молба ищецът е твърдял,че от 11.09.2024г. по повод претърпян инцидент е бил в отпуск по болест, а впоследствие е установил, че трудовият му договор е бил прекратен на 12.09.2024г. на основание чл.328, ал.2 от КТ. Оспорил е уволнението си,като е твърдял, че същото е незаконосъобразно,тъй като актът за прекратяване на трудовото му правоотношение е издаден от лице без необходимите правомощия.Твърдял е,че не е била спазена изискуемата в чл.335, ал.1 от КТ писмена форма за прекратяване на трудовия договор,както и не са били налице и основанията, предвидени в чл.328, ал.2 от КТ. Разпоредбата предвижда предизвестие,а такова не е отправяно към ищеца,не е налице договор за управление на предприятието, тъй като такъв договор не е бил одобряван от членовете на Съвета на директорите а съществуващият договор е бил подписан от нелегитимен председател на съвета на директорите. Твърдял е,че липсва и друга предпоставка за прекратяването на соченото основание- приет и одобрен „бизнес план“,тъй като такъв не е бил налице нито към датата на избиране на изпълнителния директор, нито към датата на уволнението.

Ищецът е твърдял също така,че не е заемал ръководна длъжност в предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, тъй като не ръководи пряко трудовия процес. С тези обстоятелства е обосновал и довода си за извършена злоупотреба с трудовите права от страна на работодателя при прекратяване на трудовото му правоотношение.

При условията на евентуалност,ако съдът приеме,че не е налице уволнение ,защото писмената форма за действителността му не е спазена,а е 3 налице недопускане до работа,то моли съдът да разгледа иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ,като осъди ответника-работодател да допусне ищеца до работа и да му заплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното недопускане до работа.

Ответното дружество е подало в срок писмен отговор,в който е оспорило предявените искове като неоснователни. Заявено е твърдение,че ищецът е заемал ръководна длъжност, а уволнението му е извършено в предвидения в закона срок от 9 месеца от встъпване на новото ръководство на предприятието,считано от 21.02.2024г., когато по партидата на ответното дружество в Търговския регистър е вписан новият изпълнителен директор и е сключен договор за управление.Заявил е,че трудовото правоотношение е прекратено с писмен акт,който е връчен на ищеца на 15.10.2024г.,а за времето от 11.09.2024г.до 15.10.2024г. не са ангажирани доказателства ищецът да се е явявал на работа и да е бил възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения,ищецът не е заявил и твърдения да се е явявал на работа след 11.09.2024г. въобще. В отговора е заявено становище,че в чл.328, ал.2 от КТ наличието на бизнес план на предприятието не е посочено като предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.2 КТ.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита НРС е дал правна квалификация на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.213, ал.2 от КТ.

Решението на НРС не е обжалвано в частта,с която съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.213 ал.2 КТ и в тази част то е влязло в сила.

Между страните не е било спорно,че ищецът Г. Д. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ – Бургас,като преди уволнението е заемал длъжност ***Код по НКПД 12196011, категория и персонал „Ръководни служители“, място на работа РайонНесебър. От представения по делото акт за прекратяване на трудовото правоотношение №165 от 11.09.2024г./л.53 от делото на НРС/ се установява,че ТПО с ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.2 от КТ ,считано от 12.09.2024г.,поради сключване на договор за управление № ЧР-02120/21.02.2024г.,с който на Цветан Василев Мирчев е възложено управлението на „ВиК“ЕАД-Бургас и поставени бизнес цели и задачи.Наредено е на уволнения Г. Д. да бъдат изплатени обезщетения по чл.224 ал.1 КТ за неползване платен годишен отпуск за 2024г.за 12 дни и обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие.Актът за прекратяване на трудовото правоотношение е подписан от изп.директор Цветан Мирчев,съгласуван с гл.юрисконсулт Нешев и р-л отдел“ЧР“ К.. Наредено е препис от акта да се връчи на служителя, като на 15.10.2024г. същия е връчен лично на ищеца Г. Д. от нотариус Линка Чуткина. Ищецът не е оспорил подписа си върху акта за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество,нито осъщественото чрез нотариус Чуткина връчване. От представения от ищеца 4 болничен лист /л.6 от делото на НРС/ се установява,че той е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 11.09.2024г.до 14.10.2024г.,като е следвало да се яви на работа на 15.10.2024г.

Неоснователни са оплакванията на въззивника Д.,че заеманата от него длъжност не е ръководна по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. По този въпрос НРС е изложил подробни и обосновани мотиви,подложил е на анализ длъжностната характеристика на ищеца, като е достигнал до законосъобразен и правилен извод,че заеманата от Г. Д. длъжност *** Код по НКПД 12196011, категория и персонал „Ръководни служители“, място на работа Район-Несебър е ръководна по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ.Въззивният съд споделя изцяло изложените в решението на НРС мотиви по този въпрос и препраща към тях,като не намира за необходимо да излага отново идентични мотиви,още повече,че във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на този извод на съда.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ районният съд е приел,че за да е законосъобразно уволнението на това основание,следва да са налице кумулативно следните предпоставки: сключен договор за управление на предприятие по смисъла на Търговския закон; ищецът да е служител от ръководството на предприятието е прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението.Въз основа на задълбочен анализ на доказателствата,събрани по делото,НРС е достигнал до правилен,обоснован и законосъобразен извод,че всички предпоставки за уволнението на ищеца на основание чл.328 ал.2 КТ са налице.

Оплакванията във въззивната жалба са съсредоточени върху извода на НРС за наличието на предпоставките за уволнението на ищеца- сключен договор за управление на предприятие по смисъла на ТЗ и прекратяване на трудовото правоотношение в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението,който извод според въззивника е неправилен.