Решение № 11404 от 19.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11404 грАДРЕС, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110126965 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от В. Ц. Н. против Р. Б. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 21 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената му ½ идеална част от недвижим имот – апартамент ****, находящ се в грАДРЕС, бул. ******, за периода от 24.05.2016 г. до 14.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021 г. до окончателното му изплащане.

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти – по ½ идеална част на апартамент ****, находящ се в грАДРЕС, бул. ***** Посочва, че на 17.02.2016 г. изпратил до Р. Д. нотариална покана, получена лично от последния на 24.02.2016 г., с която го поканил да му заплаща по 350 лева месечно обезщетение за лишаването му от ползването на собствената на В. Ц. ½ идеална част от недвижимия имот. Д. не му предложил да ползва имота и по този начин го лишил от възможността да упражнява фактическа власт върху него. Освен това не му заплатил дължимото обезщетение за лишаване от ползване. С тези съображения В. Н. отправя искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за лишаването от ползването на собствената му ½ идеална част от недвижимия имот за периода от 24.05.2016 г. до 14.05.2021 г. в общ размер от 21 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно му изплащане. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, уточнен с молба от 14.02.2022 г., ответникът Р. Б. Д. оспорва предявения иск. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно квотите в съсобствеността, която притежават двамата. Излага, че през периода 2006 г. – 2009 г. е извършил ремонт на процесния имот и изразява становище, че пазарният наем на същия следва да бъде определен, като се съобрази съС.ието му отпреди ремонта. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираното обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Съгласно посочената разпоредба когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Законът предоставя средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял в съсобствеността и представлява компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците, като при невъзможност да получи реално ползване, лишеният от ползване съсобственик има право на парично обезщетение. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Предвид изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.) че между него и ответника е съществувала съсобственост върху процесния имот през заявения период при посочените квоти – по ½ за всяка от страните; 2). че през процесния период ответникът е ползвал имота за задоволяване на свои жилищни нужди; 3). че е отправил до ответника писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота и датата на получаване на поканата; 4). размера на обезщетението.

Данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства сочат, че с Решение № **** от 01.03.2018 г., постановено по гр. дело № **** г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 59-ти състав, влязло в законна сила на 31.03.2021 г., по предявен от В. Ц. Н. против Р. Б. Д. конститутивен иск с правно основание чл. 341 ГПК е постановено да се извърши делба между съделителите на следния техен съсобствен недвижим имот: апартамент ****, находящ се в грАДРЕС, бул. ****** при квоти по ½ идеална част за всеки от съсобствениците - В. Ц. Н. и Р. Б. Д. (страните по настоящото дело). В мотивите на съдебния акт е прието за установено, че ищецът В. Н. притежава собствеността върху ½ идеална част от делбения имот по наследяване от своята майка С. Н.а, след постановяване на Решение № **** по в. гр. дело № **** г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 08.02.2016 г., с което по предявен от ищеца Н. иск с правно основание чл. 30 ЗН, е отменено решение от 21.01.2011 г. по гр. дело № ***** г. по описа на СРС, 71-ви състав и допълнително решение от 03.12.2013 г. и е постановено намаляване на завещание от 21.11.1994 г. на С. Н.а, извършено в полза на лицето Ц. В.ев Н., на основание чл. 36 ЗН е постановено връщане в наследството на Н.а на ½ част от процесния имот, а на основание чл. 37 ЗН е намалено отчуждението на ½ част от имота, извършено с договор за покупко – продажба от 2001 г. с продавач Ц. В.ев Н. и купувач – ответника по делото Р. Б. Д.. Предвид това и при съобразяване с обстоятелството, че към момента на влизане в сила на въззивното решение единственият законен наследник на С. Н.а е нейният син – В. Ц. Н., съдът и приел, че той и ответникът притежават по равни квоти от съсобствеността върху имота – Н. по силата на наследяване, а Д. по силата на покупко – продажбата от 2001 г.

Изясни се, че решението по гр. дело № **** г. по описа на СРС е влязло в законна сила на 31.03.2021 г., поради което и на основание чл. 298, ал. 1 ГПК съдът приема, че по 2 разрешените в същото въпроси относно наличието на съсобственост между страните В. Ц.

Н. и Р. Б. Д. по отношение на процесния недвижим имот – апартамент ****, находящ се в грАДРЕС, бул. ******, както и по отношение на определените квоти от съсобствеността – по ½ идеална част за всеки от двамата, е налице сила на пресъдено нещо и тези въпроси не подлежат на пререшаване в настоящото производство, а следва да бъдат приети за установени по делото.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника Р. Д. относно размера на правата на страните върху процесния имот, обосновани с неправилно тълкуване на решението на въззивната инстанция, постановено по в. гр. дело № **** г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 08.02.2016 г., с което е уважен предявен от ищеца В. Н. иск с правно основание чл. 30 ЗН. Изясни се, че това решение е постановено преди влизане в сила на Решение № **** от 01.03.2018 г., постановено по гр. дело № **** г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 59-ти състав (влязло в законна сила на 31.03.2021 г.) и е обсъдено в мотивите на съдебния акт, поставен в първа фаза на делбеното производство.

Ето защо, за страните, в частност за ответника, е съществувала възможността при несъгласие с изводите на съда да оспори решението пред по-горна съдебна инстанция.

Доколкото към настоящия момент това решение не е отменено и е влязло в законна сила, то същото обвързва съда по въпросите, включени в предмета на иска по чл. 344 ЗН – наличието на съсобственост по отношение на конкретен недвижим имот, лицата – съсобственици и квотите от съсобствеността.

В допълнение следва да се посочи, че по твърдения на процесуалния представител на ответната страна, изразени в последното по делото съдебно заседание, направеното от същата искане за тълкуване на решението от 10.07.2015 г. по в. гр. дело № **** г. по описа на СГС във връзка с иска на ищеца В. Н. по чл. 30 ЗН, е отказано. Тук е мястото да се отбележи, че образуването на дело за тълкуване на това решение не променя извода относно наличието на влязъл в сила съдебен акт, постановен между същите страни, с който въпросът за притежаваните от тях квоти от съсобствеността върху имота е разрешен.

Ето защо, съдът приема за доказано по делото наличието на съсобственост между В. Ц.

Н. и Р. Б. Д. по отношение на процесния недвижим имот – апартамент ****, находящ се в грАДРЕС, бул. ******, установено по делото със сила на присъдено нещо с решението на СРС по допускане на делбата от 01.03.2018 г., постановено по гр. дело № **** г.

Ответната страна не оспорва и с протоколно определение от 18.02.2022 г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в рамките на процесния период от 24.05.2016 г. до 14.05.2021 г. имотът е ползван от ответника Р. Б. Д..

Наред с това, събраните писмени доказателства сочат, че извънсъдебно ищецът В.

Н.Г. е предприел действия по отправяне на писмено искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота от ответника, за което свидетелства представената нотариална покана от 17.02.2016 г. на нотариус В.Г. с рег. № **** на НК и с район на действие СРС, от ищеца В. Ц. Н., адресирана до ответника Р. Б. Д., с която последният е поканен да заплаща на ищеца сумата от по 350 лева месечно като обезщетение за ползваната от ответника идеална част от имота, притежавана от ищеца, до окончателното ликвидиране на съсобствеността. Нотариалната покана е получена лично от ответника на 20.02.2016 г., което обстоятелство следва от направеното нотариално удостоверяване върху същата и не е оспорено от ответната страна.

Предвид изложеното, съдът приема, че отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение е достатъчно, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ответника като ползващ съсобственик, дори и от страна на ищеца да не е изразено желание за лично ползване на имота, в който смисъл е решение № ****.03.2009 г. по гр. дело № ***** г. на ВКС, II ГО. Обезщетението е недължимо само в случаите, при които съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който му го 3 е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове –в който смисъл са мотивите на ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. В последното е прието, че претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик .

По делото не се твърди и не се установява, след получаване на поканата на 20.02.2016 г. ответникът Р. Д. да е предложим на ищеца В. Н. да ползва реално имота според правата си в съсобствеността, а последният да е отказал това.

Ето защо, съдът приема, че в съответствие с твърдяното от ищеца, в периода от 24.05.2016 г. до 14.05.2021 г. той е бил лишен от възможността да ползва съсобствения му с ответника имот. Доколкото вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия и предвид установеното по делото ползване (неоспорено от ответника) на имота от Д. в обем, който надвишава неговите собствени права върху имота, то считано от получаване на писменото поискване за същия се поражда и задължението за заплащане на претендираното обезщетение за лишаване от ползване.