Присъда № 28 от 14.06.2022, Районен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда №28 от 14.06.2022г., постановена по НЧХД №1696/2021г. по описа на ВТРС.

Повдигнато е обвинение по тъжба на ИВ. Г. ИВ. срещу Д.А. М., за това, че на 30.06.2021 г. около 01:00 часа в с. А., на улицата пред заведение „Ч.“ и заведение „Ар.“, чрез нанасяне на удари с юмрук и удар с пепелник в областта на главата, с последващо падане от ударите на земята, след което с нанасяне на удари с ръка и ритници по тялото на ИВ. Г. ИВ., причинил на пострадалото лице комбинирана лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана на главата, разкъсноконтузна рана на лявата очница, кръвонасядане на лявата очница, кръвонасядане по гръдния кош, охлузвания по дясното коляно, мозъчно сътресение протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие и световъртеж, като получените рани и мозъчното сътресение, в съвкупност и поотделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите травми са причинили болки и страдания, без разстройство на здравето, като срокът на лечение и възстановяване на раните и мозъчното сътресение е около 25 дни, а за останалите травми около 10 дни - престъпление по чл.130ал.1 от НК.

Частният тъжител в тъжбата твърди, че на 29.06.2021год., заедно със съпругата си св.Ив. И.а, бил в заведението „Ч.“ в с.А., което стопанисва. На 30.06.2021год. около 01.00 часа изрязал пред заведението на улицата, като бил нападнат от подс.Д. М., който стопанисвал съседно заведение „Ар.“.

Поведението на М. било мотивирано от недобрите отношения между двете лица. Тъжителят твърди, че първоначално му бил нанесен от М. юмрук в областта на лявата част на главата, като при залитането и опит да се изправи, получил удар по главата с твърд тъп предмет - пепелник. След това паднал за земята, като бил зашеметен, но побоя от страна на М. продължил чрез нанасяне на удари и ритници по тялото му. Намесили се свидетелите очевидци – съпругата му св.И.а и св.Ч. Хр./готвач в неговото заведение/, в резултат на което побоя престанал. Сигнализирана била полицията чрез тел.112. извършена била предварителна проверка по преписка

№5213/2021год. на ВТРП, която била прекратена с постановление на ВТРП, поради това, че не било налице извършено престъпление от общ характер.

Междувременно тъжителят бил освидетелстват от съдебен лекар, за което му било издадено СМУ №Г-79/30.06.2021год.

С тъжбата е предявен граждански иск от тъжителя за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.06.2021год. до окончателното плащане.

В съдебно заседание тъжителят чрез повереник адв.В.Ф. поддържа повдигнатото обвинение в наказателната и гражданската част. Повереникът счита обвинението за безспорно и категорично доказано от гласните и писмените доказателства по делото. При това на посочените в тъжбата място и дата е възникнал инцидент между тъжителя и подсъдимия. В резултат на това тъжителят е получил увреждания, установени от представените 1 медицински документи и СМЕ, като телесната повреда е лека с разстройство на здравето. Процесуалният представител счита за установено авторството на Д.ието. Позовава се на показания на преки и косвени свидетели. От заключението на ВЛ по мед.експертиза се потвръждавали твърденията на И.И. за механизма на нанесените му увреждания от подсъдимия М.. Твърди, че не може да намери приложение института на реторсията по чл.130ал.3 от НК. На първо място не било доказано уврежданията на М. да са причинени от И.. На второ място от съдебно-медицинската експертиза на М. било видно, че констатираните травматични увреждания не са довели до разстройство на здравето му, т.е. двете леки телесни повреди на М.и и И. не били от един и същи вид. Счита, че гражданският иск е основателен и доказан по основание и размер. Претендира разноски.

Защитникът адв.К.К., на подсъдимия М. твърди, че обвинението е недоказано. Счита, че не следва да се дава вяра на показанията на св.Ив. И.а, тъй като същата е съпруга на тъжителя, т.е. като заинтересовано лице е депозирала пристрастни и недостоверни показания. Отделно от това оспорва механизма на телесните увреждания на И.. Твърди, че първоначалните удари, вкл.ритник в слабините на М. били нанесени от тъжителя И.. Позовава се на показанията на св.С.Б. и Й. И., както и частично на показанията на св.Ч. Хр..

В показанията си първите двама посочват, че първия удар в лицето на М. е нанесъл И., а впоследствие го ритнал в слабините. От показанията на св.Хр. станало ясно, че било налице взаимно сбиване между двамата М. и И., като Хр. при опита да ги разтърве „парирал“ удари от двете страни. При това било доказано чрез СМЕ, че М. също е получил от това сбиване телесни увреждания, представляващи лека телесна повреда. При това положение следвало да намери приложение института на реторсията. Отправя искане за оправдателна присъда, а алтернативно приложение на чл.130ал.3 от НК.

Счита гражданският иск за неоснователен недоказан. Претендира разноски.

Подсъдимият се възползва от правото да не дава обяснения в края на съд.следствие.

Съдът след преценка на събраните доказателства, прави следните фактически и правни изводи:

От показанията на св.И. И.а и св.Ч. Хр. се установи, че на 29.06.2021год., същите заедно с тъжителя И.И. били в заведение „Ч.“ с.А..

При това И. стопанисвал заведението, св.И.а е негова съпруга, а св.Хр. готвач в заведението. Около 01.00 часа на 30.06.2021год. приключили работа и се насочили към паркирания на улицата автомобил. Св.И.а била вече на шофьорското място, св.Хр. в автомобила, а тъжителя И. И. още на улицата в близост. От съседното заведение „Ар.“ се провикнало едно момче с име Й./ посочват го в залата като св.Й. И./ към И.И., като го провокирал с думи“ на какъв се правиш, кой си ти, Адидаса на Т. и др.“ Тъжителят И. му поискал обяснения, като при това подс.Д. М. се насочил към И. и го ударил с ръка по лицето, след това с пепелник в областта на главата, при което И. паднал на 2 земята, като му била нанасяни множество удари с ръце и ритници от М. по главата и тялото. В показанията си св.И.а твърди, че ударите са били нанасяни само от М. към И.И., а действията на последния били единствено с цел да се защити. В показанията си св.Хр. твърди, че не е видял началото на инцидента и кой е нанесъл първия удар, тъй като бил в автомобила. Когато се приближил видял, че двамата Д. и Ив. се удряли. Нанасяли си удари с ръце и крака, като Хр. се опитал да ги разтърве.Имало и други лица на място, като Хр. видял едното момче св.Й. И. с репликата, но другото св.С.Б.. не го видял на мястото на инцидента. Възприел обстоятелството, че И.И. два пъти падал на земята, но не бил видял пепелник на мястото. Подаден бил сигнал на тел.112 от св.Ив.И.а. На място пристигнал полицейски екип в състав пол.Е.М. и пол.Р.Д./докладна записка от 30.06.2022год. по преписка №5213/2021год. на ВТРП/. Подаден бил сигнал до ЦСМП, като И.И. бил откаран за медицинска помощ. На място полицейските служители получили информация от подалия сигнала св.И.а и пострадалия И.И., че на последния е нанесен побой от собственика на съседно заведение – Д. М.. Последният заявил, че е възникнал скандал и сбиване между двамата. Снети били обяснения от присъстващите на мястото лица. Впоследствие на М. и И. били съставени протоколи за предупреждения по ЗМВР. Преписката била прекратена от ВТРП с постановление за отказ да образува ДП от 23.09.2021год. поради липса на извършено престъпление от общ характер.

В показанията си св.С.Б.. и св.Й. И. твърдят, че въпросната вечер са били в заведението „Ар.“ стопанисвано от подс.М../неточността в показанията на св.Б. с един ден не внася съмнение на точната дата на инцидента/. Двамата заедно с М. гледали футболен мач. Около и след полунощ решили да си тръгнат. От отсрещното заведение „Ч.“ излязъл тъжителя Ив. И. и съпругата му св.Ив.И.а. Двамата твърдят, че са получили словесни нападки от И.И., който им правил забележка „какво търсиш в това заведение, при тези боклуци, тази дупка и др.“. Св.Й. И. твърди, че е бил обиден от И.И., като последния тръгнал срещу него. Тогава М. бил застанал между двамата. След това И.И. бил ударил М. в областта на лицето по брадата с юмрук, е веднага след това му нанесъл ритник в слабините. След това между двамата мъже възникнало взаимно сбиване. Появил се висок мъж от заведението на Ив.и И., като двамата с него се опитали да ги разтърват. Б. твърди, че И.И. и Д. М. си нанасяли взаимно удари, като падали и на земята.

Б. бил ударил в земята една чиния, за да ги стресне и предотврати инцидента.

След това пристигнала линейка.

На 30.06.2021год. ч.тъжител И.И. бил освидетелстват от съдебен лекар, като му било издадено СМУ №Г -79. На база същото и материалите от настоящото дело, в заключението си по СМЕ 93/22 год. вещото лице д-р Г. посочва, че на частният тъжител И.И. са нанесени следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, разкъсноконтузна рана на лявата очница, кръвонасядане на лявата очница, кръвонасядане по гръдния кош, охлузвания по дясното коляно, мозъчно сътресение протекло със 3 зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие и световъртеж, като получените рани и мозъчното сътресение, в съвкупност и поотделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите травми са причинили болки и страдания, без разстройство на здравето, като срокът на лечение и възстановяване на раните и мозъчното сътресение е около 25 дни. При това същите са в резултат от удари с или върху твърд тъп и/или тъпоръбест предмет с ограничена повърхност, каквито са човешкият юмрук, стъпало на крака и пепелник. Охлузването е възможно да е получено от падане върху терена.

На 01.07.2021год. подс.Д. М. бил освидетелстват от съдебен лекар, като му било издадено СМУ №Г -80. На база същото и материалите от настоящото дело, в заключението си по СМЕ 94/22 год. вещото лице д-р Г. посочва, че на Д. М. са нанесени следните телесни увреждания: одиране с оток на лицето и оток в областта на тестисите с локална болка. Тези увреждания са причинили болки и страдания, без разстройство на здравето. Същите са получени в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност каквито са човешки юмрук, стъпало на крак и коляно. Оздравителния процес е в рамките на около 10 дни.

Горните фактически констатации, съдът извежда от показанията на разпитаните свидетели и заключенията на вещото лице. От тях безспорно се установява, времето и мястото на събитията и участващите лица.

Противоречиви са показанията свързани с първоначалното нанасяне на удар, както наличието на едностранен побой или взаимно сбиване. При това някой от свидетелите определят ответните действия на съответната страна като отбранителни. По отношение на тези обстоятелства се очертават три групи показания. На първо място показания на св.Й. И. и св.С.Б... Същите твърдят, че първия удар е нанесен от И.И. в лицето на подс.Д. М. и веднага след това ритник в слабините. Едва след това М. предприел отбранителни действия, като двамата с И.И. се сборичкали. Св.Й. И. и св.С.Б.. не съобщават да са възприели нанасяне на удари от страна на М. към И.И., а така също не съобщават за нанесен удар с пепелник. На второ място показанията на св.Ив.

И.а, която твърди, че първоначално подс.Д. М. е ударил с ръка в лицето тъжителя И.И., а веднага след това с удар с пепелник по главата. След падането на И. на земята последвали удари по тялото с ръце и ритници.

Св.Ив. И.а твърди, че действията на И.И. били изцяло с цел да се предпази.

Същата не свидетелства И.И. да е нанасял юмрук, респ.удар в слабините на М.. На трето място показанията на св.Ч. Хр..Същият не възприел коя от двете страни първа е нанесла удар на другата. Не видял и пепелник на мястото.

Твърди, че е възникнало сборичкване между Д. М. и И.И. с взаимно нанасяне на удари с ръце и крака. При това И.И. два пъти падал на земята. От проведените очни ставки не са преодолени посочените противоречия в показанията. От посочените групи, съдът кредитира показанията на св.Ч. Хр..

При събраните противоречиви гласни доказателствени средства, установяването на обективната истина, в следствие приетите доказателства, 4 зависи от степента на достоверност на отделните показания. Степента на достовереност на приобщените по делото доказателствени средства, следва да се определи при съпоставката на съдържащата се в тях информация за безспорни, както преки, така и контролни и насочващи факти. Налице е противоречие между показанията на св.Ч. Хр. от една страна и св.Й. И. и св.С.Б.. от друга страна относно действията на подс.Д. М.. Последните двама твърдят, че действията на М. са били отбранителни. Това според съда е обективен признак за недостоверност на показанията на тези свидетели, което даде основание на съда да не възприема съдържащата се в тях информация за наличието - съответно липсата на факти от значение за делото, във връзка с посочените спорни обстоятелства. Това е така тъй като техните показания не кореспондират с резултатите от съдебно медицинската експертиза с оглед механизма на причинените телесни увреждания на И.И.. Това се отнася и досежно показанията на св.Ив. И.а с оглед твърдението, че удари са нанасяни само от подс.М., но не и от частния тъжител И.И.. Това не кореспондира с резултатите от съдебно медицинската експертиза с оглед механизма на причинените телесни увреждания на Д. М.. При това по делото е установено от показанията на св.Хр., че е възникнало взаимно сбиване между Д. М.и и И.И., като страните са си нанесли телесни увреждания, установени с двете съдебно-медицински експертизи. По делото е неизяснено обстоятелството кой от двете лица е нанесъл първия удар на другото лице, но това обстоятелство не изключва получените телесни повреди, установени на база гласните доказателства и СМЕ.