Решение № 52 от 03.05.2024, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Берковица, 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100237 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на К. С. И. против С. Г.

Ц., с която е предявил иск с правна квалификация чл. 59, ал.9 във вр. чл.

127, ал. 2 СК и чл. 143 СК – за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на Дилара Коцева И.а , определяне местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката.

Ищецът К. С. И. твърди в исковата си молба , че със споразумение по гр.дело №347/2021 година на Берковския районен съд родителските права върху детето Д. К. И.а, ЕГН ********** са предоставени на майката С. Г. Ц., като детето следвало да живее при нея на административен адрес- град Б..

През месец юни 2022 година детето Д. му било дадено от майката да живее при него и той да се грижа за него, като майката заживяла с друг мъж на съпружески начала и в момента е бременна от него. От месец юни 2022година детето Дилара живее при него и той се грижи за нея с помощта на родителите си. В дома му в гр. Б. има всички удобства за детето. Няма никакви контакти с майката.

Моли съда да постанови решение, с което:

- упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде 1 предоставено на бащата и местоживеенето му да бъде определено при него на адрес гр. Б.;

- на майката да бъде определен режим на лични контакти всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа;

-майката да бъде осъдена да му заплаща, като баща и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 230 лева, считано от датата на завеждане на делото, до настъпване на други законно определени предпоставки за нейното изменение, ведно със законната лихва от датата на падежа, на всяка просрочена вноска.

Ответната страна С. Г. Ц. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва иска и твърди, че на 21.06.2022г. към 11.00-1 1.30ч. ден вторник у дома й дошли представители на Социални грижи Берковица и поискали да им предаде детето, защото го искала майката на бащата, която си била дошла от Германия. Соц. грижи Берковица взели детето със съгласието на майката и го откарали при баща му. След около 30 минути й върнали детето, съпровождани от бабата (майката на бащата), като детето плачело.

Вечерта и на следващия ден детето било превъзбудено, тревожно, често плачело, гледало с поглед на чужд човек и на омраза, отбягвало майката, показало жест на неприязън към нея, а при подаването на ръка да легне до майката на леглото, детето направило демонстрация с жест, че й се повръща.

За да успокои детето, потърсила контакт с бащата чрез негов роднина на име С., който го завел при бащата. На следващия ден била извикана в кварталната административна сграда, където същите представители от Социални грижи Берковица, които идвали да й вземат детето я накарали да напише декларация, че дава детето си да живее при бащата. Заявила им, че иска да си гледа детето. От този момент 23.06.2022г. до момента няма достъп до детето.

Твърди, че същото е изведено в Германия и контактите й с него са забранени от бащата и родителите му. Твърди, че социални грижи й отказват съдействие. Поддържа, че бащата и родителите му й забраняват да вижда детето и я заплашват с убийство и че ще я запалят. Заявява, че бащата отказва да й върне детето. Твърди, че детето живее в Германия в квартирата (три стаи) на родителите на бащата, където съжителстват заедно с още 6-7 човека.

2

Там детето няма стая, нито легло преспива нощите си в леглото на бащата.

Поддържа, че от момента на регистриране на детето в Германия, заплаща определените там издръжки. Твърди, че заради детето тя също живее и работи в Германия. Сочи, че детето има заболяване, което налага прегледи при специалист, които са преустановени от бащата.

Моли съда да потвърди утвърдените с Решение № 15 от 09.07.2021 г. по гр. д. 347/2021 г.- БРС, родителски права и издръжка на малолетната Д., като бъде изменен режима на лични отношения на бащата както следва: Всеки петък, събота и неделя с приспиване , като детето ще се взема от улицата пред дома му на живеене в 18.ч. в петък и ще бъде връщано в 18.00ч. в неделя на същото място. Както и през лятната ваканция за 1 месец, и или Коледните празници от 23.12 от 18.00ч. - 26.12.до 18.00ч. или Нова година от 27.12. от 18.00 ч. - 02.01 до 18.00ч., както и през година на рождения ден детето да е с бащата , ако не съвпада с дните в седмичния график.

В случай, че съдът допусне изменение на упражняването на родителските права, да бъде определен режим на лични отношения на детето с майката както следва: Всеки петък, събота и неделя с приспиване, като детето ще се взема от улицата пред дома му на живеене в 18.ч. в петък и ще бъде връщано в 18.00ч. в неделя на същото място. Както и през лятната ваканция за I месец, и или Коледните празници от 23.12 от 18.00 ч. - 26.12.до 18.00ч. или Нова година от 27.12. от 18.00 ч. - 02.01 .до 18.00 ч., както и през година на рождения ден детето да е с майката , ако не съвпада с дните в седмичния график.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Съдът е отделил с Определение № 261 от 07.09.2023 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: с влязло в сила решение по гр.дело №347/2021 година на РС-Берковица родителските права върху детето Д. К. И.а, ЕГН ********** са предоставени на майката, местоживеенето му е определено при нея на адрес гр. Б., на бащата е определен режим на лични контакти и същият е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 250.00 3 лева – тези факти се потвърждават и от приложеното гр.дело № 347/2021 година по описа на РС-Берковица. от юни 2022 г. детето живее с бащата.

С протоколно определение от 16.11.2023 г. съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване и факта, че детето е родено с вродено заболяване цепка на твърдо небце.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че от юни 2022 г. детето живее и се отглежда в семейството на бащата, за което майката е подписала декларация на 23.06.2022 г., находяща се на л. 78 от делото.

В декларацията майката е заявила, че дава детето доброволно за неопределено време на бащата К. С. И., както и че ще му направи и пълномощно за детето.

Така направеното извънсъдебно признание от ответницата в подписаната от нея декларция на л. 78 се ползва с материална доказателствена сила, тъй като се отнася за неизгодни за нея факти.

Доколкото обективираните в декларацията изявления са с неблагоприятно за ответницата съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, тоест ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат неблагоприятни в спора правни последици/ доказателствената стойност е висока и имат характер на извънсъдебно признание на факт /така Решение № 116 от 22.02.2024г. по гр.д. № 790/2023г. по описа на III гр.о. на ВКС/.

Майката, изслушана при условията на чл. 59, ал. 6 СК, потвърди и пред съда в проведеното на 16.11.2023 г. съдебно заседание, че се е съгласила детето да се отглежда временно от бащата, за което му е направила и пълномощно за една година.

Бащата също е изслушан пред съда заяви, че майката му е направила декларация, с която е пътувал с детето в Германия, като възнамерява да се прибере в Б.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.Ц. /баща на ответницата/, който свидетелства, че майката е била заплашена да предаде детето, като си е мислела, че го дава само за три – четири дни, тъй като 4 същите противоречат както на твърденията на ответницата, така и на останалите доказателства – както писмени, така и гласни, включително и на показанията на свидетелката А. А. /майка на ответницата/, която в своите показания не е свидетелствала да е бил оказан какъвто и да е натиск върху майката, напротив заяви, че детето е предадено доброволно на бащата по общо съгласие на цялото семейство – „ние седнахме, поговорихме с дъщерята. Казах, че сигурно иска при баща си. Дойде закрилата на детето, закара я“.

От събраните по делото доказателства се потвърди, че майката доброволно е дала детето за отглеждане на бащата.

На датата, на която майката е подписала декларацията представители на ДСП-Берковица са провели среща, на която са присъствали родителите на детето и други негови близки, за което е съставен Протокол от 23.06.2022 г.

/л. 76 делото/, който представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него факти.

В протокола е посочено, че „Майката и дядото по м.л. заявиха, че са съгласни детето да бъде отглеждано от бащата К. И..“ Записано е още, че „Майката ще изготви пълномощно на бащата детето да пътува до Германия“ и е взето решение „Детето да се отглежда към момента от бащата, въпреки постановеното съд. реш.“

Протоколът с така направените констатации е подписан и от майката С.

Г. и останалите присъстващи, включително от свидетеля Г. Ц., поради което се удостоверява, че майката се е съгласила с така направените констатации.

В изготвения от ДСП –Берковица доклад за оценка на постъпилия сигнал л. 73-75 от делото е записано още – „Майката С. Г. сама изрази желание да преотстъпи временно грижата за дъщеря си на бащата, с цел намаляване на напрежението и оттегляне на подадената жалба в РУБерковица срещу брат й“ /л. 75, последния абзац/.

Посочено е, че „семейството на майката е взело решение да предостави грижата за Д. на бащата и неговите родители, като в замяна са поискали да бъде оттеглена жалбата, която е подаде в РУ гр. Берковица от Д. И.а за претърпяното насилие“ /л. 73 гръб/, като е описана и създадената конфликтна ситуация между двете семейства, която е 5 прерастнала във физическа саморазправа по отношение на бабата по бащина линия, на която свидетели са станали служителите от ДСП – Берковица – „ В момента на предаване на детето отново възникна конфликт между двете семейства, който прерастна в физическа саморазправа. Роднините на майката С. Г. нападнаха бабата по б.л., както и изхвърлиха направения подарък на детето“ /л. 73 гръб/.

В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите на ищеца – Д. И.а /бабата по бащина линия/ и Н.С./леля на ищеца/, които преценени при условията на чл. 172 ГПК, изцяло се подкрепят от посочените по-горе писмени доказателства и кореспондират с твърденията на самата ответница, че детето е предадено на бащата с нейно съгласие.

Установи се, че майката е създала ново семейство и има още едно дете от новия си мъж – майката сама призна пред съда в проведеното на 16.11.2023 г. съдебно заседание, че има ново семейство и се е омъжила, в изготвения социален доклад също е отразено, че майката има нов съпруг и ново семейство, както и че получава майчинство/л. 89 гръб/, в доклад на ДСП от 21.08.23 г. /л. 55/ е посочено, че майката е родила второ дете, което към момента на изготвянето на доклада е новородено, в същия смисъл са и показанията на свидетелите на ответницата А. А./баба на детето по майчина линия/, Г.Ц. /дядо на детето по майчина линия/, К. З., които свидетелстваха, че майката има още едно дете от новия си съпруг. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Д. И.а, която свидетелства, че само два месеца след като е оставила детето на бащата, майката вече е имала ново семейство – „тя даде детето, мина два месеца и се ожени “.

По делото е изготвена КОМПЛЕКСНА

ПСИХОЛОГОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА /л. 175-198/ от вещите лица д-р И. П.

/психолог/ и д-р Х. В. /психиатър/, чието заключение съдът кредитира като пълно, ясно, компетентно и изготвено, от което се установи:

По отношение на Дилара: