Решение № 170 от 31.03.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пазарджик, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20225220201892 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. А. Д. от с.Строево обл.Пловдив, депозирана чрез адв.С. П. от АК- Пловдив, против Електронен фиш серия К №6610724 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ. Жалбоподателят твърди, че след като за установяване на нарушението е било използвано мобилно АТСС, то присъствието на контролен орган, съгласно дефиницията на пар.6 т.65 от ДР на ЗДвП, е било задължително. В този смисъл прави извод, че заснетите и установени с такъв тип АТСС нарушения на ЗДвП не могат да се подвеждат под санкционната норма на чл.189 ал.4 ЗДвП, която предвижда издаване на ЕФ. Същевременно, с жалбата се оспорва и техническата годност на използваното за заснемане на нарушението АТСС, както и възможността същото да бъде експлоатирано на място, което не е изрично обозначено със знак за наличие на видеоконтрол за спазване на правилата за движение. С тези доводи моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща своя процесуален представител. Последният депозира писмена молба с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, с която едновременно с това развива и допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Твърди, че отделно от изложените в жалбата аргументи, ЕФ следва да бъде отменен и поради това, че в същия не е посочен конкретно приложимия закон, доколкото разпоредбата на чл.182 ал.4 ЗДвП е бланкетна, което изисква същата да бъде запълнена от някоя от предвидените в чл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 ЗДвП хипотези. Прави извод, че допуснатият при издаването на процесния ЕФ пропуск, касаещ пълнотата на приложимата законова норма, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, заложени в нормата на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, което засяга адекватното упражняване правото на защита на санкционирания субект. С молбата отново се прави искане за отмяна на ЕФ, като се претендират и сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не изпращат представител, който да изрази становище по жалбата.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш серия К №6610724 на ОД на МВР- Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лева за това, че на 17.10.2022г. в 10:18 часа, в обл.Пазарджик, на път I-8, км.195, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, е установено чрез заснемане с АТСС ARH CAM S1 №120сс9е, насочено към гр.Пазарджик и при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, че лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ ЦДИ с рег.№ ****, собственост на Н. А. Д. от с.Строево обл.Пловдив, се движи със скорост от 99 км/ч, при максимално разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4607765.

Жалбоподателят е санкциониран в качеството му на собственик на 2 лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ ЦДИ с рег.№ ****.

Нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 №120сс9е. Констатираното превишение на разрешената скорост с 39 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.

Видно от справка за нарушител/водач на името на Н. А. Д., ЕФ е връчен на 21.12.2022г., а жалбата против него е подадена до компетентния да я разгледа районен съд, чрез ОДМВР- Пазарджик, от активно легитимирано лице, на 22.12.2022г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в 3 отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП– "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, когато то е мобилно /било то инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира с мобилно АТСС и въпреки присъствието на контролния орган, доколкото същият не оказва въздействие по време на работния режим същото. Поради това възражението на жалбоподателя, с което се оспорва прилагането на нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП и съответно издаването на ЕФ в случаите на констатирано присъствие на контролния орган при установяване на нарушението с мобилно АТСС, е неоснователно.

Установи се също така безспорно по делото, че заснемането на движението на автомобила е станало с мобилно АТСС ARH CAM S1 №120сс9е. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС. С процесното АТСС на 17.10.2022г. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служител при Сектор "ПП" при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р4 11235/18.10.2022г., съгласно чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, където подробно е отразено времето /начало и край на работа/, мястото /път I-8, км.195 в посока на движението от Пазарджик към Пловдив/, наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на разрешената скорост до 60 км/ч.

Същевременно, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ, процесното АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №15-СГ-ИСИС/06.04.2022г. на БИМ. Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно, поради което възражението на жалбоподателя по отношение годността същото да бъде използвано е неоснователно.

По-нататък, издаденият ЕФ съдържа реквизитите на цитираната погоре разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени на фотос, представляващ годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП . Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Съдържащите се данни върху фотоса, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто е и процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на скоростта 60 км/ч, както и конкретно засечената скорост на нарушението. На фотоса ясно се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, който съвпада с този на процесното МПС- собственост на жалбоподателя.

Действително, мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта не е било предварително обозначено с поставянето на пътен знак 5

Е24, което се установява от приетия като писмено доказателство протокол за използване на АТСС, но с измененията на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП през 2017г. и с отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Поради това възраженията на жалбоподателя и в тази насока се явяват неоснователни.

Същевременно, съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представляват достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ.

Действително, в процесния ЕФ са посочени нарушените разпоредби н а ЗДвП /чл.21 ал.2 вр. ал.1/, както и наложената по размер глоба, мястото, начина и срока за заплащането й. Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице- оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатало на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, в какъвто смисъл е и становището на ВАС, застъпено в ТР №1/26.02.2014г. по описа на същия съд , което в тази си част не е загубило своята актуалност.