Протокол № 317 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 317 гр. П. 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500261 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

Съдът докладва постъпила молба от Б. „****“ АД чрез юрк. А.Д., с която заявява, че е в невъзможност да се яви в насроченото за днес съдебно заседание. В случай, че не са налице процесуални пречки моли да се даде ход на делото. Поддържа отговора на въззивната жалба депозирана от юрк. Л. А..

Не представя нови доказателства и няма нови доказателствени искания. Взема становище по същество на делото. Прави искане за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

С решение №170/09.02.2024 г. по гр.д. №622/2023 г. по описа на РСПазарджик Е ОТХВЪРЛЕН искът на Р. И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.П. бул. „ *** чрез адв. Т. В., АК – П. с адрес: гр. П. ул. „Ц.Ш №2, ет.2, против „Б. ****“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управелние: гр. С. ул. „ **** /правоприемник на първоначалния ответник „ОТП Ф.Б. ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С. р-н *** бул. „В.“ №15, ет. мецанин/, с правно осонвание чл.415, ал.1 от ГПК: за приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди – направени разноски, 1 по изп. д. № 852/2011 г. по описа на ЧСИ Д.М. рег. №828, район на действие ОС-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №26555 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.09.2022 г. по ч.гр.д. № 39939/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪДЕНА Е Р. И. К.,с ЕГН **********, с адрес: гр. П. бул. „*** с пълномощник адв. Т. В., АК – П. с адрес: гр. П., ул. „Ц.Ш №2, ет.2 да заплати на „Б. ****“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „ **** юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Р. И. К., чрез процесуалния си пълномощник адв. Т. В.

Районен, с която се прави искане решението на Пазарджишкия районен съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че неправилно PC Пазарджик е преценил събраните по делото доказателства.

Излагат се твърдения, че предявеният иск е основателен и доказан.

Твърди се, че доводите на първоинстанционния съд били неправилни.

Неправилно съдът бил приел, че разходите за платено възнаграждение нямат връзка със вече препратеното на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп. дело.

Видно от доказателствата по делото и приложеното изп. д. № 852/2011г.. по описа на ЧСИ Д.М. per. № 828. р-н на действие ОС Пловдив, по същото не е било налице Постановление за прекратяване на делото на посоченото основание. Така, както и в редица случаи, на практика се оказвало, че макар и да е настъпила перемпция. то изп. дело продължавало да бъде висящо и се прекратявало едва след молба на заинтересованата страна. В случая отново било така.

Сочи се, че едва след депозиране на молба за прекратяване на посоченото основание, ЧСИ се произнасял с Постановление, с което се прекратявало делото по отношение на жалбоподателката именно на това основание. Твърди се, че в допълнение следвало да се отбележи, че прекратяването на делото на осн. чл. 433, ал. I, т. 8 от ГПК винаги ставало след изтичане на 2-годишния срок, посочен от закона. Затова неправилно се твърдяло, че няма виновно действие или в случая бездействие от кредитора, заради което да се налага жалбоподателката да търпи имуществени вреди и че същото е било само в периода 2011 -2013 г.

Излагат се твърдения, че няма как в този период жалбоподателката да защитавала правата си по този ред, възможността за това се откривала след изтичане на 2-годишния срок и нямала краен срок за констатиране на прекратяването на делото.

Сочи се, че именно поради тази причина, изп. дело по отношение на жалбоподателката все още е било висящо и в регистрите на ЧСИ. Именно и поради тази причина, след депозирането на молба от страна на жалбоподателката ЧСИ се произнасял с Постановление и прекратявал делото 2 от този момент. В Постановлението не пишело, че делото е прекратено още през 2013 г., защото то е било висящо. Излагат се твърдения, че тук всъщност прозирала именно висящността на процеса независимо от разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ТПК и ставала ясна виновността на ответното дружество, което чрез бездействието си поддържало висящността на делото. В случая, ако ответното дружество било депозирало в по-ранен момент молба за прекратяване на делото по отношение на жалбоподателката, то не би се стигнало до разходите и подаване на молба за прекратяване от жалбоподателката, длъжник по изп. дело. За намеренията на дружествоответник говорели и следващите обстоятелства, че отново било образувано изп. дело, отново и срещу нея.

Твърди се, че отделно, неправилния прочит на доказателствата по делото се потвърждавал и от наличието на извършвани действия от страна на ЧСИ по отношение на Р. И. К., конкретно- на 09.12.2019г. била искана справка за банкови сметки. 10.12.2019г., както и справка за наличие на трудови договори нажалбоподателката. И независимо дали тези действия били законосъобразни или не, те щели да продължават докато по делото няма изрично Постановление за прекратяване на делото по отношение на жалбоподателката.

Сочи се, че на 20.09.2020г. дори била изпратена ПДИ до жалбоподателката и видно от документите по изп. длео. на 09.10.2020г. била извършвана справка по изп. дело от жалбоподателката чрез пълномощник.

Всички тези факти били известни на ответното дружество, но независимо от това, то отново бездействало. Така, със последващото си бездействие, ответното дружество носило вина за извършваните действия по отношение на жалбоподателката, нещо, което било стопирано едва със депозирането на молба за прекратява и издаденото Постановление за прекратяване. Цитира се съдебна практика.

Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново такова, с което да бъде уважен предявеният иск изцяло.

Претендират се разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.

Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Б. ****“ АД, в който се твърди, че Решението на Пазарджишкия Районен съд е постановено в пълно съответствие с материалния закон, същото било обосновано и не било постановено в противоречие със съдопроизводствените правила.

Съдът правилно бил констатирал, че по делото не е доказано противоправно деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството - взискател, като елемент от фактическия състав на отговорността при възлагане на работа по чл.49 от ЗЗД. Не била доказана и причинната връзка между деянието и вредата, като елемент от фактическия 3 състав на деликтната отговорност.

Сочи се, че изпълнителното производство било прекратено по право, поради перемпция, по отношение на жалбоподателката Р. И. К. още през 2013г., като се излагат подробни съображения в тази насока.

Излагат се твърдения, че направените от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение, повече от осем години след прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея, не били в пряка причинна връзка с поведението на ответното дружество.

Правилни и законосъобразни били изводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск с правно основание чл.415 ал. 1 от ТПК, във връзка с чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД бил недоказан по основание и следвало да се отхвърли.

Твърди се, че в случая не били налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Прави се искане да бъде оставена без уважение подадената от Р. И. К., чрез адв. Т. В. въззивна жалба като неоснователна и необоснована.

Прави се искане за присъждане на разноски в настоящето производство.

Прави се възражение за прекомерност на исканите от жалбоподателката разноски.

С разпореждане от 13.05.2024 г. въззивната инстанция е взела становище в производството по чл.267 от ГПК, а именно подготвително съдебно заседание. Въззивния съд е дал становище по редовността на подадената въззивна жалба, по направения отговор, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок, считано от днес.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4