Решение № 289 от 05.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000978 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Благоустройствени строежи“ ООД, с която обжалва решение № 2 150 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 2 471/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Благоустройствени строежи“ ООД срещу „Г. инженеринг“ ЕООД за разликата над 12 602.92 лв. до сумата от 72 743.33 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Г. инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за сумата 60 140.41 лв. - неустойка по чл. 24, ал. 2 от договора за СМР от 12.09.2013 г., а за разликата над 72 743.33 лв. до пълния предявен размер от 75 862.50 лв. като неоснователен поради плащане, извършено на 28.05.2015 г.

В жалбата се твърди, че изводите в решението в тази насока са неправилни и несъответстват на приложимия закон. Твърди, че съдът е възприел тезата на ответника, че ищецът е изпълнил СМР по процесния договор на обща стойност от 501 420.12 лв., а от представените по делото сметки обр.22 се установява, че реално изпълнените дейности са на стойност от 376 584.92 лв., поради което следва да се направи извод, че е налице частично изпълнение. Твърди, че вземане за неустойка по чл.24, ал.2 от договора не е възникнало.

Твърди, че дружеството е изпълнило дейностите по отразените в двата протокола дейности, същите са приети от ответника без възражения и въз основа на тях са извършени частични плащания и прихващания, както и че обеккта е въведен в експлоатация на 12.04.2014 г.

1

Твърди, че работата е приета без възражения, поради което ответникът е изгубил правото си да прави възражения по отношение на качеството, с изключение на скритите недостатъци.

Твърди, че в тази насока съдът не е изложил мотиви, поради което постановеното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че е неправдоподобно да се възприема, че ответникът има право на неустойка, а в същото време да има счетоводно потвърдени задължения/незаплатени фактури в размер на 72 743.33 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи претенцията в пълен размер.

С насрещна въззивна жалба „Г. инжентеринг“ ЕООД оспорва решение № 2 150 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 2 471/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав в частта, в която не е разгледано и уважено въвезедоно в писмения отговор второ възражение за прихващане произтичащо от дължима неустойка за забавено изпълнение на възложенота работа, с правно основание чл.24, ал.1 от договора.

Макар и така формулирано искането на насрещния жалбодател, следва да се приеме, че същият обжалва решение в частта, в която съдът е осъдил „Г. инженеринг“ ЕООД да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 12 602.92 лв. - неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013 г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в гр. Бобов дол“, за което са издадени фактури №3 249/10.04.2014 г., № 3 596/30.12.2014 г. и №3 597/30.12.2014 г., ведно със законната лихва от 04.08.2017 г. до изплащането на сумата. Твърди, че правилен и законосъобразен е извода на съда, който съотвества и на твърденията на ищеца, че същият е изпълнил СМР на стойност от 376 584.92 лв. Твърди, че на последна страница от въззивната жалба ищецът отново е потвърдил, че е изпълнил СМР на стойност много по-ниска от договорената. Твърди, че в предмета на договора е възложено на ищеца да изпълни извършването на целия обем от СМР, здъзложени на ответното ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013“, а факта, че общината е приела извършени СМР на по-висока стойност не променя факта, че ищецът е изпълнил такива само за отразените в двата акта, обр. 22, както и че приемането на работата от възложителя по обществената поръчка не освобождава ищеца от задължението да докагже изпълнението. Твърди, че от събраните доказателства по делото (основно и допълнително заключение на СТЕ) се установява, че е налице частично изпълнение на възложените дейности, като изпълнението е почти 30%. С оглед на това твърди, че съдът правилно е извършил прихващане на задължението за заплащане на възниграждение за изпълнените дейности с дължимата по чл.24, ал.2 от договора неустойка в размер на 10% от стойността на договора. Твърди, че неточното изпълнение в колическтвено отношение не се обхваща от преклрузията по чл.264, ал.3 от ГПК, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС. Твърди, че съдът неправилно не е разгледал и не е уважил и евентуално направеното възражение за прихващане с дължима неустойка по чл.24, ал.1 от договора, която се дължи за забавено изпълнение. В тази връзка твърди, че срокът за изпълнение е започнал да тече от 12.09.2013 г. (подписването на акт обр. 2а) и е изтекъл на 12.05.2014 г., като ако за дата на изпълнение се приеме подписването на трите актове обр.14, то ищецът е в просрочие от 23 дни. Твърди, че ищецът е навел твърдения за отказ на ответника да подпише протоколите, но не е ангажирал доказателства относно поканата за 2 подписване (осъществяване на процедурата по чл.170, ал.2 от ЗУТ), поради което същото е неоснователно. С оглед на това твърди, че към момента на предявяване на иска е имал и вземане в размер на 27 664.59 лв., поради което иска за заплащане на възнаграждение следва да се отхъврли изцяло, предвид въведеното възражение за прихващане.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 2 150 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 2 471/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, че съдът е осъдил „Г. инженеринг“ ЕООД да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 12 602.92 лв. неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013 г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в гр. Бобов дол“, за което са издадени фактури №3 249/10.04.2014 г., № 3 596/30.12.2014 г. и № 3 597/30.12.2014 г., ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата, отхвърлил е иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 12 602.92 лв. до сумата от 72 743.33 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Г. инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за сумата 60 140.41 лв. - неустойка по чл. 24, ал. 2 от договора за СМР от 12.09.2013 г., а за разликата над 72 743.33 лв. до пълния предявен размер от 75 862.50 лв. като неоснователен поради плащане, извършено на 28.05.2015 г., осъдил е „Г. инженеринг“ ЕООД да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 919.52 лв. разноски за съдебното производство и е осъдил „Благоустройствени строежи“ ЕООД да заплати на „Г. инженеринг“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 752.42 лв. разноски за съдебното производство.

Не се спори между страните, а се установява и от представеният и приет като доказателство договор от 12.09.2013 г., че ищецът в качеството си на изпълнител е поел задължението да изпълни всички СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в гр.

Бобов дол“, възложени на ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013 г.“ от Община Бобов дол с договор за обществена поръчка № 36 от 19.07.2013 г., а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение в общ размер 501 420.12 лв. без ДДС или 601 704.14 лв. с ДДС, индивидуализирано по единични цени за конкретните СМР в приложение №1 към договора от 12.09.2013 г. Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от процесния договор страните са постигнали съгласие възнаграждението за изпълнените СМР да се дължи след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесния обект и в срок от 5 дни от датата на окончателното плащане от Община Бобов дол към ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013 г.“ по договора за обществена поръчка № 36 от 19.07.2013 г. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от процесния договор, че страните са постигнали съгласие ответникът да задържи като гаранция суми в размер на 5% от цената на изпълнените СМР от ищеца, чието плащане дължи на ищеца в срок от 10 дни след изтичане на 12 месеца от 3 датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта и при условие, че няма констатирани и неотстранени дефекти по изпълнените СМР.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е извършил, а ответникът е приел СМР по договора на обща стойност от 376 584.92 лв. без ДДС (от която сумата 319 917.46 лв. без ДДС - цена на СМР, за които е съставена сметка обр. 22 №1 и сумата 56 667.46 лв. без ДДС - цена на СМР, за които е съставена сметка обр.

22 №2). Ищецът не оспорва, че след приспадане на извършени авансови и последващи частични плащания от ответника и след приспадане на стойността на доставени от ответника материали за изпълнението на СМР по договора в размер на 207 830.78 лв., непогасени остават задължения на ответника за възнаграждение за СМР по сметка обр. 22 № 1 за сумата 19 195.04 лв., за която е издадена фактура №3 249/10.04.2014 г. и която сума представлява част от възнаграждението, която ответникът има право да задържи като гаранция при условията на чл. 4, ал. 6 от договора между страните.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по отношение на СМР, за които е съставена сметка обр. 22 № 2, ищецът е издал фактура № 3 596/30.12.2014 г. за сумата 60 593.28 лв. и фактура № 3 597/30.12.2014 г. за сумата 7 407.67 лв., като втората фактура е издадена за частта от възнаграждението за СМР по сметка обр. 22 № 2, която ответникът има право да задържи като гаранция при условията на чл. 4, ал. 6 от договора между страните. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е извършил частични плащания на обща стойност от 10 098.88 лв. по първата фактура и на сумата 1 234.61 лв. по втората фактура.

От заключението на назначената ССЕ се установява, че сумите по процесиите фактури № 3 249/10.04.2014 г., № 3 596/30.12.2014 г. и № 3 597/30.12.2014 г. са отразени в счетоводството на ответника като задължение към ищеца и са включени в дневника за покупките на ответника и в справките декларации по ЗЗДС за месеците на издаване на фактурите. В заключението си вещото лице твърди, че ответникът е извършил на 13.01.2015 г. плащания на сумата 10 098.88 лв. по фактура № 3 596/30.12.2014 г. и на сумата 1 234.61 лв. по фактура № 3 597/30.12.2014 г., както и че на 28.05.2015 г. е извършил плащане на сумата 3 119.17 лв. за погасяване на задълженията му по фактура № 3 596/30.12.2014 г.

Не се спори, а се установява и от приетите като доказателства пред настоящата инстанция писмени доказателства (договор за обществена поръчка № 36 от 19.07.2013 г.), както и от изисканите от Община Бобов дол и приети като писмени доказателства по делото строителни книжа относно процесния обект (три улици в гр. Бобов дол), че възложените на ищеца от ответника с процесния договор от 12.09.2013 г. СМР по рехабилитация на улиците са изпълнени в пълния им обем, както и че ищецът е изпълнил СМР на стойност по цени, уговорени с приложение №1 към договора, възлизаща на сумата 376 584.92 лв. без ДДС, а възложените с процесния договор СМР в пълния им обем, определен по конкретни СМР и цени е в общ размер 501 420.12 лв. без ДДС с цитираното приложение № 1 към договора. Този извод се подкрепя и от основното и допълнителното заключение на СТЕ, които са установили разлики в конкретния вид и обем възложени СМР 4 и конкретния вид и обем изпълнени СМР, но дават заключение, че същите са в рамките на обичайните за конкретния вид строителни дейности.