Решение № 4031 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4031 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100514570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17632/02.10.2025 г. по гр. д. № 51840/2023 г. по описа на СРС, 65 – ти състав Д. Й. Р. е осъден да заплати на основание чл. 79, ал.1, пр.

1ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1148,28 лева – главница, представляваща ½ идеална част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******** за периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 229,43 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г., като искът за главницата, представляваща ½ идеална част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за разликата над присъдената сума от 1148,28 лева до пълния предявен размер от 1263,97 лева (или за сумата от 115,69 лева) и за периода от м.05.2020 г. до м.08.2020 г. включително, както и иска за главница, представляваща ½ от стойността на услугата дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. до м.

04.2022 г. за сумата от 22,67 лева, ведно със законната лихва от 20.09.2023 г.

1 до изплащане на вземането, както и сумата от 5,24 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г. е отхвърлен като неоснователен.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 354334/29.10.2025 г., подадена от Д. Й. Р. чрез особения представител адв. И. Б., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение.

Поддържа, че единствено меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Независимо от това в исковата молба не било посочено на какво основание исковите суми се претендират от Д. Р., както и как той е станал собственик. По делото бил приложен нотариален акт, който легитимирал лицето П.Т.Г. като собственик на процесния топлоснабден имот, а така също и удостоверение за наследници, в което въззивникът фигурирал като син на починалата П.Г.. С отговора на исковата молба обаче, било оспорено наличието на валидно облигационно правоотношение, тъй като „Топлофикация София“ ЕАД нито твърдяла, нито установявала, че ответникът е придобил имота по силата на наследствено правоприемство. Не било твърдяно или установено, че Д. Р. е приел наследството изрично или конклудентно. Поддържа, че едва след приемане на наследството правото на собственост може да бъде придобито от наследника.

Посочва, че не съществува законова презумпция за придобиване на активите в наследствената маса без приемане на наследството. Освен това, вземанията за стойността на топлинна енергия са възникнали след смъртта на П.Г., поради което и те не били част от пасива на наследството. Не се установявало, че ответникът Д. Р. е потребител на топлинна енергия. Освен това, било допуснато и нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК като съдът не изложил мотиви по всички възражения в отговора на исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 394963/02.12.2025 г., с който въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 51840/2023 г. по описа на СРС, 65 – ти състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Д. Й. Р. и Д.П. Р., с която са предявени искове с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че Д. Й. Р. и Д.П. Р. са потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот в в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, при равни дялове и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в в гр. София, ж.к. ********. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2020 – 04.2022 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са 3 заплатили дължимата за това цена в общ размер на 2527,94 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2021-31.08.2023 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 458,85 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 45,33 лева – главница за периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2022 г., както и 10,47 лева – лихва за периода от 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г. Моли спрямо ответниците да бъде установено, че дължат исковите суми, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Й. Р. чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете като неоснователни. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, като прави възражение, че не било установено, че е приел наследството от наследодателя си П.Г.. Поддържа, че П.Г. не била едноличен собственик на имота, както и оспорва избора на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпраделение. Оспорва твърдението, че е монтиран годен и сертифициран топломер, а освен това фактурите били издадени на името на Петър Р.. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово разпределение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е 4 предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на съществуването на облигационно правоотношение с ответниците по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява, че с Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 1462, т. VІІІ, д. № 62/1974 г. на І Нотариус при СНС П.Т.Г. е призната за собственик по силата на покупка със СГНС – Стопанска дирекция за изграждане на София върху апартамент № ********, ет. V, в комплекс Червена звезда (Дианабад), гр. София. Установява се, че П.Т.Г. е починала на 11.11.1981 г. и е оставила като наследници по закон Д. Й. Р. и Р. Й.

Р. – синове, като Р. Р. е починал на 10.03.2003 г. и е оставил като наследник по закон П.Р.Р..

При така установеното от фактическа страна районният съд правилно е приел, че върху топлоснабдения имот е възникнала съсобственост при равни дялове с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.

Направеното с отговора на исковата молба и въззивната жалба възражение, че по делото не се установявало, че ответникът Д. Р. е приел наследството изрично или с конклудентни действия е неоснователно.

5

Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството на П.Г. на 11.11.1981 г. към наследяване са призовани нейните синове, един от които е ответникът Д. Й. Р.. Особеният му представител е оспорил единствено, че по делото не се установявало приемане на наследството, но не е направено изрично оспорване на факта на приемане лично от ответника. В този смисъл следва да се приеме, че особеният представител не е релевирал правоизключващо възражение, че има вписан отказ от наследство или че в определен срок наследникът е приел или не е приел наследството по реда на чл. 51 от Закона за наследството. Настоящият съдебен състав намира, че наследството не е прието, е от категорията на личните възражения, които не могат да бъдат упражнени от особен представител, доколкото предполага лична преценка на наследника, както и е налице разпореждане с права, за които назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК процесуален представител не разполага. Представителната власт на особения представител е ограничена до предмета на производството по делото, а той е именно дължимост на суми за топлинна енергия и упражняването на процесуалните права не би могло да засяга правната сфера на представляваното лице, включително и във връзка с притежаваните от него вещни права и разпореждане с тях. (в този смисъл Определение № 315/23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г. о. ).