Решение № 1363 от 28.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330110529 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 срещу Л. Н. Г., ЕГН **********, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на общо 332,08 лв., включваща главница в размер на 299,59 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и за битово - горещо водоснабдяване, за периода 01.11.2020 г. - 30.09.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2021 г. - 01.06.2022 г., в размер на 32,49 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявление по чл. 410 ГПК в съда / 02.06.2022 г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8072/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVIII гр.с-в.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.

1

150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Посочва, че ответникът като наемател на общински имот, находящ се в *****, бил клиент на топлинна енергия. За да придобие това си качество, при настаняването й в процесния имот, била подписала Заявление-декларация за започване на продажба на топлинна енергия, с което била заявила, че като битов клиент на топлинна енергия, по смисъла на ЗЕ, приема ОУ.

Поддържа, че за процесния период 01.11.2020 г. - 30.09.2021 г. била доставена до сградата от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение до процесния имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 332,08 лв., включваща главница в размер на 299,59 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и за битово - горещо водоснабдяване, за периода 01.11.2020 г. - 30.09.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2021 г. - 01.06.2022 г., в размер на 32,49 лв.

Посочва, че на 02.06.2022 г. ищецът е депозирал пред Районен съд - гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 8072/2022 г., по описа на XVIII гр. състав. Със заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирал ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2022 г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.

8 от ГПК.

Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 41 5 от ГПК, съдът указал на ищцовото дружество, че може да предяви настоящия иск за съществуване на вземането си, по реда на чл. 422 от ГПК.

Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски, сторени в заповедното и исковото 2 производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Изтъква, че ответницата не притежава качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищеца, тъй като не е собственик или вещен ползвател на имота.

Сочи, че за съществуването му и неговия размер по делото били представено единствено справка и разпечатка от страна на ищеца, обозначена като препис - извлечение от сметка, и не можело да се направи обоснован извод, че вземането не било изплатено все още, както и какъв е неговият размер. Освен това приложените по делото справка и разпечатка представлявали едностранно изготвени частни свидетелстващи документи, издадени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, удостоверяващи изгодни за представилата го страна факти и обстоятелства и не съдържали подписа на ответника, поради което не доказвали по несъмнен начин удостовереното в тях. в т.ч. и факта, че по издадените справка и сметка за процесните периоди реално били доставени и потребени от ответника услуги и в този смисъл ги оспорва.

Възразява, че не били представени никакви валидни счетоводни документи, доказващи исковата претенция, поради което размерът й бил недоказан. Липсвала и представена съобразно чл. 154 ЗЕ изготвена от ищеца изравнителна сметка за съответните години, за които било задължението, доколкото в случая се касаело за задължение на клиент с въведена система за дялово разпределение.

Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от 3

Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието "потребител" е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия.

Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.

От приетите по делото доказателства се установява, че процесната жилищна сграда е присъединена към топлопреносната мрежа.

Относно качеството на ползвател на ответницата, с оглед даденото в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК, т.1 разяснение на понятието ползвател, като се приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се доставят услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание, стига да имат сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се установява и със завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя, каквато по случая е налице, както и предвид представеното по делото заявление декларация за започване на продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент, видно от което ответницата е заявила, че е битов клиент по смисъла на ЗЕ, присъединен към топлопреносната мрежа на ЕВН България Топлофикация ЕАД, за процесния имот, собственост на Община Пловдив, съдът приема, че се доказа качеството потребител на ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи 4 условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите.

В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на жилището към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и разпоредбата на чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.), потребителите, които не са съгласни с публикуваните общи условия могат да възразят по съответния ден в 30 дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение от страна на ответника няма данни по делото.

Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване - топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество и справки за разпределена ТЕ от Бруната ЕООД. Заключението е прието по делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че жилищният блок в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото 5 дружество, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение "Бруната" ЕООД, като в имота на ответника има монтирани 4 бр. отоплителни тела, снабдени с ИРУ на ежемесечен дистанционен отчет.

През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника има 2 бр. водомерни устройства за топла вода за визуално отчитане на изразходваното количество.

През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на "Бруната" ЕООД за разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е извършвано всеки месец дистационно от отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника проектния отопляем обем е 192 м3. За целия процесен период за апартамента е разпределена 1,37424 MWh за сградна инсталация.

Начисляването на дължимите суми за ТЕ за всички абонати в това число и на ответника през целия период е извършвано от ищцовото дружество, като разпределената топлинна енергия от топлинния счетоводител е умножавана по действащите за периода цени. Количеството ТЕ разпределено за периода 01.11.2020 г. - 30.09.2021 г. е общо 2,27416 MWh , в това число 1,37424 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,49512 MWh за отопление и 0,4048 MWh за БГВ. за БГВ.