Решение № 789 от 27.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Бургас, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120106353 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на К. И. Н., ЕГН **********, против „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530.

Твърди се, че на 22.12.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, при следните условия: 1 200 лева главница; 20.05% годишен лихвен процент; 22% годишен процент на разходите; 7 месеца срок на кредита; 186.70 лв.такса експресно разглеждане. Навеждат се доводи, че таксата за експресно разглеждане е по същество скрито възнаграждение, именувано по този начин, за да не бъде включено в ГПР, което прави договора недействителен поради неточно посоченото в него ГПР. Сочи се, че ищцата е заплатила сума в общ размер на 1 718.41 лв., като 518.41 лв. от тях били платени без изначална липса на основание по аргумент на чл.23 ЗПК.

На следващо място се заявява, че самата клауза, уреждаща тази такса, е нищожна, тъй като противоречи на императивна правна норма и е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Това било така, тъй като услугите "приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит" представлявали действия по усвояването и управлението на кредита в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, като това не било допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК.

Освен това заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане било злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, тъй като ответника е следвало да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК. С клаузата се целяло да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл.16 ЗПК, тъй като заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.

Клаузата за допълнителни услуги била нищожна и поради накърняване на добрите 1 нрави поради прекомерно висок размер и ако се включи в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл.19, ал.4 ЗПК максимум.

Твърди се, че клаузата не била индивидуално уговорена по смисъла на чл.145, ал.2 ЗЗП. Договорът бил сключен при стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква възможност да влияе. Възнаграждението за допълнителни услуги е било предвидено в самия ДПК, което означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение, без да откаже сключване на самия договор за потребителски кредит.

С оглед гореизложеното се сочи, че възнагражденията за предоставяне на доп. услуги противоречат на добрите нрави и противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК.

На следващо място се твърди недействителност на договора поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10, чл.19 ЗПК, поради невключване на възнаграждението за допълнителна услуга в ГПР, излагайки подробни аргументи.

С оглед на така изложеното се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 518.41 лв., платена при изначална липса на основание предвид недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит.

Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с което се признава иска, като моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца.

Съдът, отчитайки изричното признание на иска, и искането на ищеца за постановяване на решение по признание, прие приложените към исковата молба писмени доказателства и приключи съдебното дирене.

Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза. Видно от постъпилата по делото молба от 13.02.2026 г. е направено изрично искане от страна на ищеца за постановяване на решение по признание. Съобразно представените по делото писмени доказателства, установяване дължимостта на търсените суми е в интерес на ищцата, доколкото същата е материално легитимирана да ги претендира, а признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед направеното признание на предявеният иск от страна на ответника, следва да бъде осъден последния да заплати на ищцата сумата от 518.41 лв., платена при изначална липса на основание предвид недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит

№

OL00089123/22.12.2023 г.

По разноските:

Ищецът претендира сторените разноски.

Ответната страна се позовава на чл.78, ал.2 ГПК, като сочи, че признава иска, желае сключване на извънсъдебно споразумение и ако насрещната страна откаже, да се приеме, че не е ставала повод за завеждане на делото.

Съдът не възприема изразената от дружеството теза за правилна по следните съображения:

Когато сезирането на съда е условие за упражняване на правата на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да освободи ответника от отговорността за разноски. Обстоятелството, че ищецът не е проявил по отправената с писмения отговор готовност да сключи извънсъдебно споразумение, не може да се вмени в 2 негова вина, и това да има за последица отпадане отговорността на ответника да заплати разноските. Касае се за право, с което ищеца разполага, и което не е задължен да упражни. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че до завеждане на делото, съответно получаване на исковата молба, „Кредито“ ООД са изразили пред Н. становището си, че сумата й се дължи, нито пък да са предприемани някакви действия от страна на дружеството да върне платената от ищцата сума, при все, че разполага с данни за контакт с нея. В тази връзка не може да се приеме, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото.

С оглед на гореизложеното и предвид липсата на кумулативно предвидените предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат сторените в производството разноски. Видно от представените в тази връзка списък и доказателства, претендира се сумата от 50 лв. равняващи се на 25,56 евро- държавна такса, както и сумата от 245,42 евро- адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Съгласно константната практика на съдилищата, вкл. на върховната инстанция, за да упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда размер за оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1 и ал. 2 от ЗА, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да доказва наличието на това основание. При определянето на конкретния размер, съдът се съобрази с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, проведеното само едно заседание, липсата на голяма фактическа и правна сложност на делото, направеното признание от ответника, отчитайки и постановките на решение по дело С-438/22 на СЕС, включително и постановената след това решение практика на ВКС. Ето защо намира, че възнаграждение от 245,52 евро с ДДС в достатъчна степен ще овъзмезди положения труд. Този размер не се явява прекомерен в какъвто смисъл е направеното от ответника възражение. Касае се за положен труд от адвокат, които би следвало да се овъзмезди, като сочения сравнително нисък размер е напълно адекватен на търсената защита. Следва да се посочи, че ответникът също претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в почти същия размер, въпреки направеното признание на иска и въпреки липсата на представител в съдебното заседание.

С оглед влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България всички суми следва да се присъдят в официалната към момента валута в страната, а именно евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Черни връх, № 51Ж, да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., сумата от 265,06 евро /равностойни на 518,41 лв./, заплатена при липса на основание поради недействителност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № **/22.12.2023 г.

ОСЪЖДА „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Черни връх, № 51Ж, да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., сумата от 25,56 евро, представляваща заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Черни връх, № 51Ж, да заплати на адвокат Д. Г. от АК- Л. с № ***, служебен адрес в гр. Т., сумата от 245,52 евро с ДДС, представляваща възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4