Определение № 983 от 13.11.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. гр. Добрич, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500717 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№5198/15.10.2025г. на В. Г. П. от гр.В., бул.***, срещу определение №535/03.10.2025г.по гр.д.№427/2025г.на РСБалчик, с което е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на предявения против ответниците „АЦК“ООД,ЕИК 203007436 със седалище и адрес на управление: гр. В., ***-11, ет. 2 офис 3Б

„Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ЕООД с ЕИК202916093, със седалище и адрес на управление: гр.В., ***, офис 2, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в спиране на електрозахранването на собствения на ищеца недвижим имот –апартамент ***,с идентификационен номер *** находящ се в комплекс „Л.

Г. Р.“, гр.Б., местност „Т.“, с които му пречат да упражнява правото си на собственост върху имота, чрез налагане на следните обезпечителни мерки:

-Задължаване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да възстановят спряното електрическо захранване на собственият му апартамент ***;

-Забраняване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да прекъсват електрозахранването на собственият му обект в сградата , както и да извършват всякакви действия спрямо електромерите и електрическото захранване на същият апартамент, -Задължаване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти 1

Мениджмънт“ ЕООД да осигурят достъп на собственика-ищец до помещението в сградата ,в което се помещава таблото с електромерите на апартаментите от сграда GDA, като е оставено без разглеждане искането му за допускане на обезпечение на предявения против ответниците „АЦК“ООД,ЕИК 203007436 със седалище и адрес на управление: гр. В., ***-11, ет. 2 офис 3Б „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ЕООД с ЕИК202916093, със седалище и адрес на управление: гр.В., ***, офис 2, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в спиране на електрозахранването на собствения му апартамент *** с идентификатор ***..

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и настоява за отмяната му и уважаване на молбата , като доводите в обстоятелствената част на жалбата се свеждат до неправилна преценка на районния съд, че предложената обезпечителна мярка е неподходяща, изведена при несъобразяване на естеството на конкретния негаторен иск, и съотвествието на обецпечителните мерки с оглед на конкретните неоснователни действия, целящи да се защити ищеца от продължаването им спрямо собствения му имот, да се запази състоянието на имота, да се минимилизарат щетите от тях и да се пресекат занапред действията на ответниците, като бъдат принудени да се въздържат да ги извършват за в бъдеще.Съдът не схващал, че нямало други адекватни обезпечителни мерки по отношение на негаторния иск освен такива, свързани с възстановяване на досегашното състояние на имота отпреди неоснователните въздействия и премахване на причините за настъпването на по-големи вреди за ищеца следствие твърдените неоснователни действия на ответниците. Обикновено като обезпечителни мерки се искало спиране на дейността, която е предмет на иска, например спиране на строителните работи, премахване на препятствия или забрана на други действия, които пречат на собственика, а също така задължаване на ответниците да спазват определено поведение-да изпълняват или да се въздържат да извършват определени действия. Предложените обезпечителни мерки подлежали и на изпълнение чрез средствата на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК.Счита да няма основание да се откаже разглеждането на молбата му за обезпечение в частта на иска по чл.109 от ЗС по отношене на действията на ответниците спрамо апартамент *** с идентификационен номер ***, тъй като определенията, с които е отказано обезпечение не се ползват със сила на присъдено нещо и нова молба може да бъде подаване винаги при промяна на обстоятелствата по делото.

2

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба, Добричкият окръжен съд установи следното:

Районният съд в гр.Балчик е сезиран с искова молба вх.

№20381/06.03.2025г./по регистър на РС-Варна, където първоначално е подадена/, изпратена по подсъдност на РС-Балчик и заведана в регистъра на съда с вх.№3778/31.07.2025г., уточнена с молба вх.№4216/20.08.2025г., с която от В. Г. П. с ЕГН ********** от гр.В., срещу „АЦК“ ООД гр.София и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД гр.Варна, са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.109 от ЗС за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия –спиране на ел.захранването на собствените му два апартамента *** с идентификатор *** и *** с идентификационен номер ***, находящи се в комплекс „Л. Г. Р.“, м-ст „Т.“, общ.Б., и за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за осъждането им за връщане на недължимо платена авансово цена на ел.енергия.

За обезпечаване на иска по чл.109 от ЗС ищеца е поискал налагане на три обезпечителни мярки - „Задължаване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да възстановят спряното електрическо захранване на собствените му апартаменти *** и ***“, „Забраняване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да прекъсват електрозахранването на собственият му обекти в сградата , както и да извършват всякакви действия спрямо електромерите и електрическото захранване на същите“, „Задължаване на ответниците „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да осигурят достъп на собственика-ищец до помещението в сградата ,в което се помещава таблото с електромерите на апартаментите от сграда GDA“.

Към молбата са приложени писмени доказателства-документи, удостоверяващи правото на собственост на ищеца, електронна короспенденция, платежно нареждане от 10.10.2024г., платежно нареждане от 09.01.2025г.,обезпечителна заповед , издадена по ч.гр.д.№1299/2025г.на ВРС, проформа фактура от 10.02.2025г., издадена от

„Лайтхаус Пропърти

Мениджмънт“ ЕООД

С обжалваното определение молбата за обезпечения на предявения иск по чл.109 от ЗС в една част /за преустановяване действията по отношение на апартамент ***/ е отхвърлена, по преценка предложените обезпечителни мярки да не са подходящи, тъй като с тях се цели преждевременно осъществяване в цялост на бъдещата искова претенция, в другата част /за преустановяване действията по отношение на апартамент ***/не е разгледана по същество по преценка да е налице произнасяне на ОС-Варна и РС-Варна .

Жалбоподателят е молител-страна в обезпечителното производство, 3 респ.лице с правен интерес от обжалване на определението. Частната жалба е подадена и в срока по чл. 275,ал.1 ГПК. В този смисъл жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

За да допусне исканото обезпечение и наложи обезпечителна мярка за обезпечаване изхода от спор, съдът следва да извърши проверка относно допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, наличието на обезпечителна нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда. Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. Липсата на коя да е от тях лишава от основание исканото обезпечение.

Обсъждайки предпоставките за допускане обезпечение и доколкото в обезпечителното производство няма процесуално задължение за установяване в цялост на фактическа и правна страна на спора, преценката относно допустимостта и вероятната основателност на предявения иск следва да се извърши на база твърденията в исковата молба, както и приложените доказателства, относно твърдяните правоотношения.

Ищецът е навел твърдения за право на собственост върху два апартамента - *** с идентификатор *** и *** с идентификационен номер ***, находящи се в комплекс „Л. Г.

Р.“, м-ст „Т.“, общ.Б., на които обекти ответниците, които единствено имали достъп до помещенията с ел.табла, са прекъснали, спрели ел.захранването.

Изложено е, че всички обекти в комплекса са включени в локална енергийна мрежа,присъединена към мрежата на “ЕСО“ ЕАД. Веднага след влизане във владение ищецът регистрирал електромера си в офиса на първия ответник и до края на 2024г.имал ел.захранване на апартамент *** и консумация на ток.

Въпреки, че не му била издадена фактура за консумацията на ток, с платежно от 09.01.2025г. по сметка на втория ответник, чрез който първият ответник изисквал да става плащането, внесъл сумата от 600лева, достатъчна за заплащане на консумацията в двата апартамента. Установил на 18.01.2025г., че служители на двете дружества са спрели ел.захранването на апартамент ***, считано от 02.01.2025г., а считано от 11.06.2025г. ответниците спрели ел.захранването и на собствения му апартамент ***, чрез изключване на бушоните на електромера, находящ се в заключено от тях помещение-обща част на ЕС. Действията на ответниците, първият от които се представял за собственик на електрическата мрежа и доставчик на ел.енергия, а втория за управител на жилищния комплекс и издавал фактури за доставка на ел.енергия като посредник на първия, били незаконни, в нарушение на ЗЕ, съгласно който само лецензиран доставчик на ел.енергия има право да прекъсва електрозахранването на крайните клиенти в изчерпателно уредени в закона хипотези. Двете дружества не били лицензиран доставчик на 4 ел.енергия, локалната разпределителна мрежа била част от електроразпределителната мрежа с оператор „Електроснабдяване Север“АД гр.Варна. Излага се и, че двамата ответника наказателно спират електрическото захранване на самостоятелните обекти за да принуждават собствениците да сключват с първото дружество типови договори за поддръжка и управление за огромни суми и при заробващи условия, без да се касае за затворен жилищен комплекс и да са налице условията на чл.2 от ЗУЕС.

От изложените в исковата молба твърдения може да се обоснове извод, че исковата претенция е основана на разпоредбата на чл.109 от ЗС. Относно характера на иска по чл.109 ЗС и възможностите, които този иск предоставя за защита на правото на собственост има формирана богата съдебна практика със задължителен и незадължителен характер, която непротиворечиво приема, че с негаторния иск собственикът на вещта може да търси защита срещу фактически действия/бездействия на ответника или създадени от него състояния, чрез които се въздейства непосредствено върху самата вещ на ищеца или се въздейства върху друга вещ, но това въздействие се отразява и върху правата на ищеца върху собствената му вещ, пречейки му да упражнява собствеността си.

Твърденията в случая несъмнено сочат на защита на собственика на два обекта в сграда в режим на ЕС срещу неоснователни фактически действия на трети лица, които му пречат да упражнява своето право на собственост, в частност правомощието си да ползва имотите си, поради преустановяване на електроснабдяването им в резултат на нерегламентирани действия от тяхна страна.

Естеството на материално-правния спор не изисква от молителя пряко и пълно доказване в обезпечителното производство на твърденията относно правопораждащите правата му факти и обстоятелства. Преценката за вероятна основателност следва да е до степен, която съответства на нуждите на обезпечителното производство. Изводът за вероятна основателност в случая обаче се препятства от неяснотата относно характера на отношенията между ищеца и ответниците във връзка със снабдяването на собствените му обекти с електрическа енергия. На следващо място доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща следва да се преценява с оглед естеството на обезпечителната нужда. Нуждата от обезпечение предполага за ищеца да е невъзможно или затруднено реализирането на правата му по съдебното решение. Макар и обстоятелствата в исковата молба да не изясняват напълно вида и характера на отношенията между страните във връзка със снабдяването на обектите на ищеца с ел.енергия, дават яснота, че се касае за материално правен спор, който се свежда до липсата на основание ответниците да спират 5 електроснабдяването на собствените на ищеца два апартамента в жилищния комплекс за неизвестно какъв период от време, с което му пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост и поради което се иска осъждането им да преустановят да го правят . И настоящата инстанция намира, че в случая исканите обезпечителни мерки са неподходящи и неадекватни защото чрез тях се цели по реда на обезпечаване на искове да се постигне резулт, равняващ се на последиците по евентуално позитивно за ищеца съдебно решение по чл. 109 ЗС, тъй като по естеството си изискват задължаване на ответниците за действия и поведение, което се покрива с предмета на негаторната защита и подволяват упражняването на едно право преди то да е съдебно потвърдено. „Преченето“ по смисъла на чл. 109 ЗС и „неоснователността“ на пречещото действие са самостоятелни предпоставки за основателността на предприетата негаторна защита. Неоснователността не може да се презюмира, тя не е ефект на преченето, а обратно. Целта на временната защита, която дава обезпечението, е да гарантира изпълнението на съдебното решение, което ще отговори на въпроса дали действието е неоснователно, а не да го замести преди да е съдебно потвърдено, че преченето е резултат на неоснователното действие, да се защити спорното материално право докато трае висящността на процеса, а не да се реализира преди да е приключил.