Решение № 1247 от 27.10.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. Горна Оряховица, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120101703 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на А. Б. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В.Т., ул. **** срещу ДГ „Славейче“, със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, общ. Лясковец, ул. „Добранка Камбурова“ № 3, ЕИК: 000127485, представлявано от Ф.Г. – директор.

В исковата си молба С. сочи, че обжалва Заповед № 102/ 24.04.2025г. на ответника, с която й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото й правоотношение, считано от 25.04.2025г. без предизвестие. Със същата заповед било указано на основание чл. 224, ал. 1 от КТ да й се изплати обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 88дни.

Ищцата оспорва заповедта и счита, че същата е незаконосъобразна, необоснована и издадена в нарушение на чл. 189, ал. 1, чл. 190, ал. 1, т. 7 , чл.

193 и чл. 194 от КТ и КТД № Д 01 – 415/ 28.12.2023г. за системата на предучилищното и училищното образование. Ищцата намира заповедта за немотивирана и издадена при липса на материална компетентност на издателя. Посочените в заповедта тежки дисциплинарни нарушения били бланкетни, неясни, неконкретизирани по отношение на лица, факти и обстоятелства, при които се твърди да са извършени и недоказани.

Наложеното наказание „уволнение“ не съответствало по тежест на всяко едно от посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва се описаните нарушения да са извършени виновно, за което не били изложени мотиви. Липсвали и настъпили неблагоприятни последици от всяко от описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Претендира се, че е нарушена и процедурата от Раздел II от Етични кодекс на ДГ „Славейче“ гр.

Лясковец. С. не била запозната с всички жалби, не й били предоставени писмени доказателства в подкрепа на изложените в жалбите оплаквания, не й 1 била предоставена възможност за адекватна защита. На С. не бил предоставен седемдневен срок за предоставяне на писмен отговор по посоченото в заповедта нарушение от 10.04.2025г. и твърденията, че ищцата била стиснала детето И.Д. А.. На С. не били предоставени медицинските документи. Твърди се, че етичната комисия не е заседавала по надлежния ред и в пълен състав.

На самостоятелно основание се претендира, че заповедта е издадена при злоупотреба с права от работодателя. Конкретно се твърди, че работодателят е имал намерение да назначи друго лице на длъжността, която С. е заемала, поради което е предприел действия по нейното уволнение. Работодателят бил ограничил правото на защита на ищцата, като не я запознал с всички писмени доказателства по всяко твърдяно дисциплинарно нарушение. Твърди се, че след уволнението на С. не било настъпило подобряване на образователния процес в трета и четвърта група на детската градина. Служителят назначен на нейно място не се справял добре с работата с децата, което също сочело, че е налице злоупотреба с право.

Ищцата твърди, че с Трудов договор № 29/ 13.11.2019г. е назначена на длъжността „учител детска градина“ при ответника, като никога не е била наказвана за нарушаване на трудовата дисциплина. За да обезпечи законосъобразно уволнение на служителя, ответникът бил издал Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 80/ 06.02.2025г., като наложил на С. наказание „забележка“.

Заповедта била незаконосъобразна и на друго самостоятелно основание.

Ищцата сочи, че в нея има два диспозитива, като с едното се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, а с другия се прекратява трудовото правоотношение.

Ищцата твърди, че по време на работния процес стриктно е изпълнявала възложените й задължения, подхождала е с търпение, разбиране и всеотдайност към децата в трета и четвърта група на ДГ „Славейче“, като никога не била давала повод за налагане на дисциплинарни наказания и най – вече за най – тежкото.

Претендира се, че е опорочена процедурата по искане на писмени обяснения от работодателя по реда на чл. 193 от КТ. Работодателят бил длъжен да запознае С. с всички подадени жалби и всички писмени доказателства. От оспорената заповед било видно, че се касае за два отделни случая – 07.04.2025г. и 10.04.2025г., а в заповедта била посочена единствено датата 10.04.2025г., което водело до извод за незаконосъобразност на заповедта, поради нуждата от идентичност в посочването на време, място и обстоятелства на конкретното нарушение на трудовата дисциплина.

Оспорват се конкретно описаните нарушения на 25.02.2025г. – относно твърдението за опит за бягство на детето С. и за чутите викове на С. , както и за крясъци и пищене на децата. За второто нарушение на трудовата дисциплина не било извършено такова, същото не било тежко, посоченото било неясно, неконкретизирано и не били събрани доказателства в тази насока. Не били изискани писмени обяснения от С. по реда на чл. 193 от КТ.

Оспорва се твърдяното нарушение на трудовата дисциплина от 07.03.2025г. относно самоволното напускане на детската градина от детето С..

Ищцата твърди, че е демонстрирала поведение съобразно възложените й функции и задължения за опазва живота и здравето на децата. Конкретно С. била тръгнала да гони детето, като останалите деца били в двора на детската 2 градина, в защитена среда и били спокойни. Ищцата не била губила зрителен контрол с децата. Недоказано било твърдението, че нарушението й било тежко. Детето С. било върнато в групата, без да е имало негативни последици за него. Работодателят бил злоупотребил с право, като накарал майката на детето да предприеме действия спрямо С..

Оспорва се твърдяното нарушение от 27.03.2025г., че е влачила по земята едно момченце по целия коридор , дърпала го за ръката и крещяла да се маха от там . С. заявява, че не е посочено кое е това дете. Претендира се, че при поискване на писмени обяснения, работодателят не е посочил да има жалба , като едва в заповедта за уволнение било посочено, че родителят К. Б. – Р. е подала такава. Това също сочело, че недобросъвестно поведение на работодателя, целящо уволнението на С..

Не било извършено и нарушение от 13.02.2025г. във връзка проверка на РУО В.Т.. Посоченото не било нарушение на трудовата дисциплина, не било извършено виновно и неправилно било квалифицирано като тежко.

Наказанието било наложено и извън срока по чл. 194, ал. 1 от КТ.

Оспорва се и твърдяното дисциплинарно нарушение от 10.04.2025г. за стискане на детето И.Д. А. по дясната ръка, възприето от детето като „ощипване“. Отново се сочи, че е нарушена процедурата по искане и предоставяне на писмени обяснения. На С. не била предоставена възможност да се запознае с жалбата и писмените доказателства – амбулаторен лист, два броя снимки и медицинско свидетелство. Обяснения били поискани за датите 07.04 и 10.04.2025г., като не било ясно точно кога според ответника С. била ощипала И. А. и Каролина Шопова. Не били изяснени фактите и връзката между тях. С. отрича да е наранила двете деца.

Възразява се и срещу последното описано в заповедта нарушение – такова не било извършено, не можело да се вмени във вина на С. и по своя характер не било тежко. Конкретно с писмо от 16.04.2025г. работодателят е поискал от С. да посочи дали се ползва със закрила по чл. 333 от КТ, като счел поведението на ищцата за поведение нарушаващо трудовата дисциплина.

Ищцата сочи, че в периода 25.04.2025г. до 28.04.2025г. е останала без трудово възнаграждение поради незаконното й уволнение, за което претендира парично обезщетение. Сочи се, че на 28.04.2025г. С. била сключила трудов договор с „Ив Трейд 2016“ ООД за длъжността „чистач хигиенист“ на 6 – часов работен ден, с брутно трудово възнаграждение в размер на 810лева, а от 01.06.2025г. – 1077лева. Претендира се ответната страна да бъде осъдена да й заплати обезщетение, представляващо разлика в размер на получаваното преди уволнението трудово възнаграждение и това при новия работодател.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да се признае уволнението на А. Б. С. за незаконно и да се отмени като изцяло незаконна Заповед № 102/ 24.04.2025г. на ВРИД Директор на ДГ „Славейче“ гр.

Лясковец , с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение. Прави се искане С. да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител детска градина“. Прави се искане за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата в размер на 345.75лева за оставането и без работа поради незаконно уволнение за периода 25.04.2025г. – 28.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й, както и сумата в размер на 7371.31лева, представляваща обезщетение за 3 периода от 28.04.2025г. до 24.10.2025г. в размер на разликата между възнаграждението й получавано при работодателя ДГ „Славейче“ гр. Лясковец преди уволнението и при новия й работодател „Ив Трейд 2016“ ООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й.

Претендират се направените по делото разноски. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

Ответникът ДГ „Славейче“, със седалище и адрес на управление: гр.

Лясковец, общ. Лясковец, ул. „Добранка Камбурова“ № 3, ЕИК: 000127485, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Д. Ц., АК В.Т..

Ответната страна намира иска за допустим, но неоснователен.

Страната счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение са спазени всички изисквания на КТ. Това правело неоснователен иска за отмяна заповедта и акцесорните искове.

Ответникът не спори, че между него и ищцата е било налице трудово правоотношение, като С. е заемала длъжността „учител детска градина“ в ДГ „Славейче“ гр. Лясковец. Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено с процесната Заповед № 102/ 24.04.2025г. , връчена на С. на същата дата.

Оспорват се изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта. На първо място се сочи, че подписалата заповедта Ф.Г. е компетентна да издаде оспорената заповед, за което се представят доказателства.

На следващо място се сочи, че заповедта е мотивирана, издадена при спазване изискванията на чл. 195 от КТ. Заповедта била издадена в писмена форма, при спазване на всички законови реквизити – в нея били посочени нарушителя, нарушенията, къде и кога са били извършени те, както и допълнителни обстоятелства свързани с тях. Поддържа се, че заповедта е мотивирана, а нарушенията не били описани бланкетно и неясно.

Наложеното наказание съответствало на извършените нарушения. Наред с това С. вече била наказвана със Заповед № 80/ 06.02.2025г. с наказание „забележка“, което ищцата не била оспорила. Въпреки това ищцата не била променила работното си поведение и допуснала описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения.

Ответната страна сочи, че КТ не изисква да се обосновава форма на виновно поведение.

Работодателят бил взел предвид обстоятелствата при всяко едно нарушение поотделно, така и в съвкупност, за да наложи най – тежкото наказание.

Заявява се, че за да се наложи наказание не е нужно нарушението да е резултатно, а да е нарушено трудовото задължение. Въпреки това били настъпили неблагоприятни последици – посоченото в заповедта дете било с посинена ръка, в резултата на стискането й от С. и изпитвало болка, а също така не искало да посещава детската градина.

Не била налице злоупотреба с права. Обстоятелството, че към момента има назначен друг служител на същата длъжност бил неотносим към спора. С. не била освободена поради съкращаване на щата, а поради неизпълнение на трудовите й задължения.

4

Уволнителната заповед съдържала два диспозитива, като ответната страна не намира нарушение в тази форма на налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение.

Сочи се, че преди налагане на наказанието са изпълнение задълженията по чл. 193 от КТ и от С. са поискани писмени обяснения. Оспорват се твърденията, че преди това работодателят е следвало да връчи на ищцата всички събрани писмени доказателства.