Решение № 926 от 03.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Бургас, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20222120104739 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление:

............................, срещу Н. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес:

..................................., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1806, 90 лева – дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит ....................... от 04.02.2011г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 860,78 лева – надбавка, представляваща печалба за кредитора, както и сумата от 239,46 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 15.08.2011г. до 20.12.2012г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 188/2013г. по описа на БРС.

По твърдения в исковата молба, на 04.02.2011г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /в качеството му на кредитор/ и ответника /в качеството му на кредитополучател/, е сключен Договор за потребителски 1 паричен кредит ....................... от същата дата, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 2040,49 лв. срещу насрещното задължение на последния да върне отпуснатите средства, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, чрез 23 анюитетни вноски, всяка от които в размер 140,40 лв., при падеж на първата вноска – 15.03.2011г. и краен срок на договора – 15.01.2013г. Сочи се, че ответникът е направил 4 броя погасителни вноски по кредита на обща стойност 571,60 лв., както следва: на 16.03.2011г. – 140,40 лв., 26.04.2011г. – 140,40 лв., 23.06.2011г. – 150,00 лв. и на 02.08.2011г. – 140,80 лв., като след заплащане на последната направена вноска са останали просрочени суми по погасителен план. Предвид това се застъпва, видно от процесната заповед за изпълнение, че към 15.08.2011г. остатъкът по кредита е станал предсрочно изискуем. Твърди се, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило в полза на ищеца вземанията по процесния договор за кредит, за което се счита, че ответникът – длъжник е уведомен с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомително писмо за извършената цесия. Поради неплащане на задълженията по кредита в полза на цедента на ищеца била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 188/2013г. по описа на БРС, оспорена от длъжника – ответник с възражение по чл. 423 ГПК.

По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски, както в исковото, така и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Г. И. от БАК, е депозирал отговор на исковата молба, в който застъпва становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради което и моли за отхвърлянето им. Оспорва се настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита преди сезирането на заповедния съд, доколкото по делото липсват доказателства за връчено на ответника – длъжник уведомление в тази връзка.

Възразява се срещу присъждане в полза на ищеца на сторените разноски в исковото и заповедното производство, в т.ч. и на заплатените възнаграждения за процесуално представителство.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцовото дружество не изпраща представител. Предварително, чрез пълномощника си юрк. Н. В. , е депозирало молба, с която моли ход на делото да бъде даден в отсъствие на представител на страната. Заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените съдебноделоводни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се представлява от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Г. И., която поддържа депозирания отговор на исковата молба, съответно оспорва предявените искове.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

Видно от материалите по приобщеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1242/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, 37-ми състав и изготвената служебна справка относно унищоженото ч.гр.д. № 188/2013г. по описа на БРС, по последното в полза на ищеца, срещу ответника, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2013г. за претендираните в настоящото производство суми, която е своевременно оспорена от длъжника – настоящ ответник. Исковете за установяване на вземанията по така оспорената заповед са предявени от заявителя в законоустановения по чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, съобразно дадените му от съда указания, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство , съответно обуславя неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи по несъмнен начин, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на същите, а именно: наличието на валидно възникнало въз основа на процесния договор за потребителски паричен кредит облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор /цедент на ищеца/ – „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД; точното изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора, в това число предоставянето на уговорената сума от 2040,49 лв.; изпадането на ответника в забава; размера на всяко от претендираните вземания, както и настъпването на тяхната изискуемост.

Следва също да се докаже наличието на валидно сключен договор за цесия с предмет исковите вземания, за който договор ответникът – длъжник е уведомен.

В настоящия случай с депозирания писмен отговор на исковата молба, от така посочените факти, съставляващи елементите от фактическия състав на предявените искове, своевременно е оспорено единствено настъпването на изискуемостта на вземанията и в частност настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита преди сезирането на заповедния съд, доколкото по делото липсват доказателства за връчено на ответника – длъжник уведомление в тази връзка.

Съдът намира така релевираното от особения представител на ответника възражение за липса на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит за основателно.

Видно от чл. 5 на процесния Договор за потребителски паричен кредит ....................... от 04.02.2011г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, приет като писмено доказателство по делото, "При просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена непогасена вноска, вземането на кредитора става незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото 3 обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост".

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, обаче, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Т.е. предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника.

В настоящия случай, доколкото по делото липсват ангажирани от ищеца доказателства волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника /липсват въобще наведени твърдения в този смисъл/, то следва да се приеме, че действително предсрочната изискуемост на предявените вземания не е настъпила към твърдяната за това дата – 15.08.2011г.

Независимо от горното обаче, в разглеждания случай изискуемостта на процесните вземания е настъпила поради изтичането на срока на договора и падежирането на последната анюитетна вноска от същия.

Видно от съдържанието на процесния Договор за потребителски паричен кредит ....................... от 04.02.2011г. и инкорпорирания в същия погасителен план, страните са уговорили погасяването на заетата сума в размер на 2040,49 лв., при оскъпяване в размер на 50,69 %, да се извърши на 23 месечни вноски, последната от които с падеж – 15.01.2013г., т.е. предхождащ приключването на съдебното дирене по настоящото дело (на 04.04.2023г.).

Съгласно т. 9 от горецитираното Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.

235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Следователно и доколкото падежът на последната анюитетна вноска по 4 договора е настъпил в хода на процеса – след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съответно предявяване на исковете по реда на чл. 422 от ГПК на 10.01.2013г., видно от изготвената служебна справка относно унищоженото ч.гр.д. № 188/2013г. по описа на БРС (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК), а именно на 15.01.2013г., то ответникът дължи заплащане на всички падежирали и непогасени вноски по кредита. В този смисъл са и постановките по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 3 от процесния договор за кредит, посочените в договора погасителни вноски (22 бр. в размер на 140,40 лв. и 1 бр. в размер на 140,48 лв.), съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че в изпълнение на задълженията си по договора длъжникът – настоящ ответник е направил четири погасителни вноски по кредита, заплащайки сумата в общ размер на 571,60 лв., както следва: на 16.03.2011г. – 140,40 лв., на 26.04.2011г.