Решение № 117 от 26.06.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500063 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 1081/19.12.2024 год. по гр.д № 257/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд са отхвърлени предявените от М. И. Д. със съдебен адрес: гр. Б., к-с „С.“, бл. **, вх. *, п.к. ** с пълномощник адв. С. Х. с адрес на адвокатската кантора: гр. П., бул. “Р.“ № **, ет. *, оф. * обективно съединени искове против Прокуратурата на Република България с административен адрес: гр. София, бул. “Витоша“ № 2, за осъждането й да му заплати следните обезщетения за претърпени от него имуществени вреди от повдигнати и поддържани обвинения по отношение на него през 1996 год. и 1998 год. по следните заявителски материали: ЗМ- 373/1996 год. за престъпление по чл.214 от НК-изнудване, ЗМ-396/1996 год. за престъпление по чл.323 НКсамоуправство, ЗМ-397/1996 год. за престъпление по чл.144, ал.1,2 НК-закана, ЗМ-828/1998 год. за престъпление по чл.194 НК- кражба, а именно:

-сумата от 124 392,25 лв., представляваща разлика в заплащането, което ищецът би получавал на длъжност „*******“ в "Л. Н.Б.“ АД и тази, която получава като „********“ в същото акционерно дружество за периода от 01.01.2017 год. до 01.01.2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2021 год. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 3600 лв., представляваща неполучено за четири години възнаграждение от осъществяване на *************** дейност по 1 договори с ** „А. К. “ -филиал Р. в периода от 2017 год. до 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2021 год. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 132 820 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение поради неназначаване за ***************** в ***, считано от 01.01.2001 год. до 01.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-29.12.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е М. И. Д. от гр. Б. с пълномощник адв. С. Х. да заплати на Окръжен съд - Бургас сумата от 1552 лв., представляваща направени за сметка на бюджета на Окръжен съд - Бургас разноски за възнаграждения на вещи лица по допуснати експертизи.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. И. Д., ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. С. Х. - АК - П., с посочен за въззивника съдебен адрес: гр. П., бул. “Р.“ № **, ет. *, оф. *. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, вероятно нищожно.

Произнесено е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд обективирана в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с незадължителната практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд на Република България и на Съда на Eвропейския съюз, от значение за точното прилагане на закона, както и на правото на ЕС. Първото възражение на жалбоподателя касае безпристрастността на съда постановил обжалваното решение. Твърди се, че предвид наличието на правен спор между М. Д. и Окръжен съд-Бургас, по който Окръжен съд-Бургас е ответник, възниква съмнение относно възможността за обективна и независима преценка на отделен съдия от състава на този съд при разрешаване на делото. Извън горното се твърди противоречие на решението с цитирана практика на ВКС относно приетото за отговорността на Прокуратурата за вреди от полицейска регистрация. Твърди също, че по своевременно направени доказателствени искания, окръжният съд не се е произнесъл или ги е отхвърлил, което сочи, че решението е несправедливо, произнесено от пристрастен състав и при недостиг на доказателства. Сочи се, че с решението по делото Димитров-Казаков срещу България, Европейският съд по правата на човека /окончателно на 10.05.2011 г./ е установил нарушение на чл. 8, пар. 2 от Конвенцията, изразяващо се в липсата на общодостъпен и предвидим закон при извършване на полицейски регистрации, като до 2007 год. вписването в полицейски регистър не се е считало за „административна дейност“, а полицейските органи служебно или по искане на лицето са били длъжни да прекратят полицейската регистрация, в случаите, когато наказателното производство е прекратено или лицето е оправдано. Твърди се, че полицейските регистрации на въззивника с категория „крадец“ не са били прекратени и през 2013 год., а са останали поне до 2021 година, и продължават да съществуват в информационните системи ЦКОС/РКОС, като окръжният съд е отказал да събере доказателства и в тази насока. Твърди се, че щом полицейските регистрации на ищеца не са били прекратени, значи спрямо него е имало повдигнати обвинения, за които 2 той не е бил уведомен, но въз основа на тези регистрации Д. е считан за „контингент по линия на кражби“, като през 2015 год. е разпореден ареста му, по-късно е образувано и наказателно производство, и е осъден за престъпление, което не е извършил по АНД № 525/2018 г. на БРС- ВНАД № 875/2018 год. на АС-Бургас. Твърди се, че в годините на повдигнати и поддържани обвинения не е успял да си намери работа в обществения сектор и е бил понижен, понеже е считан за престъпник, с което в пряка връзка е претърпял претендираните имуществени вреди. Твърди се, че съдът не е изискал прокурорските постановления относно „липсата на доказателства за извършено престъпление“, а анализът на съда по досието на Д. е пристрастен и несправедлив. Твърди се, че прокуратурата не си е свършила работата и поради бездействията й за прекратяване на незаконните обвинения спрямо Д., през 2000 год., впоследствие спрямо него са били предприети репресивните мерки, от които търпи имуществените вреди. Твърди се, че съдът не е извършил анализ на задълженията на прокуратурата по чл.127 от КРБ, като не е отчел и посоченото в решението на ЕСПЧ по делото Димитров-Казаков, че самото вписване на данни за личния живот на дадено лице в поверителен регистър е намеса в личния живот по чл.8, независимо от това, дали впоследствие тази запаметена информация ще бъде използвана или не.

Твърди се, че тъй като прокуратурата има задължения по Конституцията да контролира дейността на МВР, тя би следвало до отговаря за всички действия на МВР, включително относно полицейските регистрации и вписването в досието на Д. на категорията „крадец“, което е оказало влияние върху целия му личен и професионален живот след това. Сочи се, че законът или актът въз основа на които са били извършени вписвания в досието на Д. не е явен, тъй като той няма достъп до т.н. вътрешно-ведомствени инструкции, поради което като обект на полицейска регистрация, не е бил наясно относно вписванията за него и не е могъл да предвиди последиците от тези вписвания, нито е бил уведомен от прокуратурата за тях, което е довело до многократно нарушаване на правата му, тъй като са му отказани назначения в публичния сектор, бил е арестуван и срещу него е започнало ДП за престъпление, което не е извършил, бил е понижен на работното място след разпространение на данни, че е регистриран като извършител на престъпления. Сочи се, че окръжният съд не е съобразил и практиката на ЕСПЧ по делото Симеонови срещу България от 2017 г., в което е посочено, че „наказателно обвинение“ по смисъла на Конвенцията съществува от момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за твърдението, че е извършено престъпление или от момента в който положението му е било съществено засегнато от действията предприети от властите в резултат на подозрение срещу него. Твърди се, че именно с извършеното вписване в Централния полицейски регистър, че Д. е „крадец“ положението му е било съществено засегнато, тъй като това е променило отношението към него и към професионалните му качества, поради което е без значение, че формално спрямо него не е било образувано наказателно производство, като се твърди, че за тези засягащи действия е отговорна прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а изводите на окръжния съд за противното са необосновани. В този смисъл са изложени подробни съображения. Твърди се, че като не е събрал изискани от ищеца доказателства, окръжният съд е проявил лично отношение и пристрастие при разрешаване на спора. Твърди 3 се, че ДП 367/2017 год. има съществено значение за разрешаване на спора, тъй като по него се намира полицейското досие на М. Д., както и „картата за полицейска регистрация на лице“ и важни за защитата свидетелски показания, които имат отношение към твърдените вреди. Твърди се, че първоинстанционният съд не е тълкувал коректно практиката на ЕСПЧ по чл.6, пар.2, по релевантните въпроси, като не е даден отговор как е бил засегнат личния и семейния живот от „обвиненията в категория крадец“.

Твърди се, че с решението не е даден отговор на основния въпрос – „Счита ли се за повдигане на наказателно обвинение по смисъла на ЗОДОВ откриването на полицейско досие с цел извършване на полицейска регистрация на лице с категория „крадец“ и съставяне на това лице на „картон за полицейска регистрация ?“, на който въпрос с въззивната си жалба въззивникът отговаря положително и намира, че са налице основания за ангажиране на отговорността на настоящия ответник по предявените искове.

Изложени са съображения, че досието на Д. е станало достояние на съдиите от Апелативен съд - Бургас на събрание на 20.06.2024 год., поради което е отхвърлена кандидатурата на Д. за съдебен заседател, като се сочи, че у ищеца е налице основателно съмнение в безпристрастността на съдиите от този съд и убеденост, че това ще повлияе при решаването на делото и събирането на доказателствата. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове. Направени са искания за събиране на доказателства, които са поискани, но не са били събрани от окръжния съд, за назначаване на преводач на Приложение 2 към въззивната жалба , както и за приемане на приложени към въззивната жалба писмени доказателства.

В срока за обжалване е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което е посочено, че се обжалва и отказа на първоинстанционния съд да се разгледа и прогласи нищожността на отказа на назначаването на М. Д. в *** Б. към *** - С., постановен заради наличието на полицейски регистрации.

В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба и на допълнението към нея от насрещната страна.

С определение № 98/27.02.2025 год. по делото въззивният съд е указал на въззивника М. Д., в едноседмичен срок от съобщаването да заяви изрично прави ли отвод от разглеждане на делото на съдиите от състава на Апелативен съд - Бургас на основанията сочени във въззивната жалба или на други, конкретни основания, които да посочи. В дадения срок е постъпило становище от въззивника чрез процесуалния му представител адв.

С. Х., в което е посочено, че се поддържат изразените законни и основателни съмнения в безпристрастността на съдиите от настоящия съд. Сочи се, че въззивникът М. Д. и Окръжен съд-Бургас са в правен спор, който не е приключил, като съдия Темелкова, в качеството на Председател на Окръжен съд-Бургас /преди назначаването си в АС-Бургас/, е подписала отговора на исковата молба по спора с този съд. Твърди се също, че съдиите от състава на Апелативен съд-Бургас са гласували против избирането на М. Д. за съдебен заседател, тъй като са извършили проучване от регистрите до които имат достъп, и от т.н.“криминалистична справка“, поради което отказът им не почива на закона. Сочи се, че съдът сам трябва да даде отговор на въпроса дали може да гарантира справедливо разглеждане на делото по смисъла на 4 чл.6, ал.1 от КЗПЧ.