Решение № 83 от 09.12.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Разград , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Лазар Й. Мичев

Анелия М. Йорданова

Емил Д. Стоев

Светлана Л. Илиева

Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203300600322 по описа за 2020 година Производството е по Глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП Разград, жалби от подсъдимите, от защитник на подсъдим и от повереник на частния обвинител и граждански ищец против присъда №217/25.06.2020 г. по нохд №276/2019 г. на Районен съд Разград.

Постъпила е жалба (вх. №5180/03.07.2020 г. на РС Разград) от адв.

Марковски – повереник на частния обвинител и граждански ищец Р.

Юзджанова Х.. Оплакването е относно наказанията, наложени на подсъдимите, които жалбоподателят намира за явно несправедливи и по отношение на присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди по предявения граждански иск, която жалбоподателят счита за занижена.

Според жалбоподателя наложените наказания са неоправдано ниски и няма да постигнат целите, визирани в чл. 36 НК. Според адв. Марковски наказанията не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът е подценил и отчетените в СППЕ трайни негативни последици върху психиката на пострадалата.

1

Според жалбоподателя присъденото обезщетение е ниско и не отговаря на принципа за справедливо обезщетяване на вредите от престъплението.

Искането е да се измени присъдата, като се увеличи наказанието на подсъдимите към максималния размер, предвиден в закона и се постанови ефективното му изтърпяване, тъй като приложението на чл. 66 НК не води до постигане на целите на личната и генерална превенция. Иска се да се уважат гражданските искове в предявения размер.

В съдебно заседание адв. Марковски поддържа жалбата и излага аргументи, свързани с явна несправедливост на наложено наказание, което счита за недостатъчно и несъответно на обществената опасност, както и за неоснователно занижено обезщетение за неимуществени вреди. Според повереника на частния обвинител жалбите на подсъдимите са неоснователни.

Адв. Марковски счита, че е установено авторството на извършеното престъпление от двамата подсъдими. Адвокатът намира, че съдът е наложил изключителни ниски наказания, като не отчел, че: този тип престъпления се отличават с висока обществена опасност; съдът е игнорирал, по отношение на Т.Р. тази престъпна упоритост, обстоятелството, че с отделни деяния е извършвано системно посегателство върху половата неприкосновеност, което води до повисока обществена опасност; вредните последици от това, което се е случило на пострадалата една година спряла да ходи на училище, затворило се е в себе си, търсила помощ от психолози и психиатри;

Повереникът на частния обвинител - адв. Марковски моли съда да приеме, че са налице основания за определяне наказание на Т.Р. при условията на чл. 54 НК, като се отчете чистото съдебно минало и млада възраст. По отношение на Я. счита, че подсъдимият ползва реда на непълнолетието, което е част от правната основа и не би следвало да се отчита като смекчаващо обстоятелство възрастта му.

По оплакванията в жалбите намира, че оплакванията за необоснованост на съдебния акт са неправилни. Сочи, че съдът е установил блудствен полов акт между Ш.Я. и Р.Х. на база гласните доказателства по делото. И този полов акт е доста по интензивен и самото изпълнително деяние покрива двете форми на блудствените действия, полово желание и нагон, обхваща двете форми принуда, сила и заплаха. Адв. Марковски намира, че самият акт, който извършва с 12-годишната Р.Х. говори за необходимост наказанието да бъде доста по сурово от определеното.

Според повереника на частния обвинител и граждански ищец последиците от самото деяние, болките, страданията, срамът, който е изпитвала, това че пострадалата е прекъснала училище, затворила се в себе си, водят до извод, че гражданския иск необосновано е бил отхвърлен до 2 размера, в който е бил предявен. Искането е да се измени присъдата като се коригира наказателно осъдителната и гражданската част.

Постъпила е жалба (вх. №5250/06.07.2020 г. на РС Разград) от подсъдимия Ш. Г. Я. . Оплакването е, че присъдата е необоснована, тъй като не е знаел че Х. е под 14 години. Твърди се, че близостта с Х. е била доброволна и двамата имали желание да го направят, но след натиск от родителите на Х., нещата станали други. Счита, че обвинението е недоказано.

Искането е съдът да отмени присъда и постанови нова, с която да го оправдае.

В съдебно заседание защитникът адв. Р. Маринов поддържа въззивната жалба. Изтъква, че се касае се за млади хора, в деликатна възраст, че има събиране, което е ставало всеки ден и въпреки, че Р.ва е била опипвана от Р., тя не съобщава на близките си за тези негови действия. Нито съобщава навреме за действията, извършени и от подс. Шабан. Едва, след като става ясно, че е била обект на сексуално посегателство, тя съобщава на близките си, с нея започват да работят психолози и в един момент тя узрява и това, което до този момент не и е ясно, че е нередно и светва и започва да говори неща вече, които пред съда се възприемат по различен начин от действително, което се е случило зад този магазин.

Защитникът намира, че следва да се прецени ниската възраст на всички, които са участвали в тези събирания. Намира, че не са събрани доказателства, че подсъдимите са знаели за възрастта на подсъдимата и присъдата е постановена без да се съобрази това обстоятелство.

Намира, че присъдата следва да бъде отменена.

Постъпила е жалба (вх. №5259/06.07.2020 г. на РС Разград) от адв.

Игнатова – защитник на подсъдимия Т. Ю. Р. . Оплакването е, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Искането е съдът да отмени присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и отхвърли гражданския иск. Алтернативно да измени присъдата, като намали наложеното наказание и размера на присъденото обезщетение.

В допълнително изложение от 08.09.2020 г. се излагат доводи, че при оценка и анализа на доказателствата РС е допуснал съществени процесуални нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Анализът на доказателствения материал е кратък, направен избирателно, едностранчиво и необосновано. Даден е приоритет на показанията на пострадалата и игнорирани показанията на св. О.а, О., А., Хюсеинова и Маринова. Не са обсъдени и ценени по отдлено доказателствата за двете деяния и не става 3 ясно въз основа на какви доказателства е осъден всеки от подсъдимите.

Изводът, че подсъдимите са съзнавали възрастта на пострадалата, според жалбоподателя е в противоречие с показанията на свидетелите. Според защитника следва да се прецени дали действията на Р. не са маловажен случай.

В съдебно заседание адв. Игнатова поддържа жалбата и моли съда да оправдае подзащитния , алтернативно да намалите размера на наказанието и обезщетението за неимуществени вреди. Според защитника извършеното от подс. Т.Р. не е с такава обществена опасност, за каквато говори повереника на пострадалата. Изтъква, че към момента на деянието Тездажан Р. е бил три седмици след навършване на пълнолетие. Съответно в тази млада възраст интереса към другия пол е голям и такива действия се случват често и колкото повече възрастните разпитват и се ровят за тях, толкова по-тежки са последствията. Защитника насочва вниманието към заключението по назначената съдебна психиатрична експертиза, според което подс. Р. не е фрустрираща фигура за пострадалата Р. и няма твърдения в заключението, които да свързват тревожността и посттравматичен стрес с действията на подс. Р.. Моли съда ако прецени, че подс. Р. е виновен да намали наказанието и обезщетението за претърпени неимуществени вреди от пострадалата Р..

Постъпил е протест (вх. №5506/10.07.2020 г. на РС Разград) от прокурор в Районна прокуратура – Разград.

Оплакванията са, че присъдата е неправилна в частта, относно определените наказания на двамата подсъдими. Прокурорът счита наказанията за занижени.

По отношение на Р. прокурорът счита, че е налице престъпна упоритост при извършване на деянията и завишена лична обществена опасност, поради осъждането за престъпление по чл. 124, ал. 1 НК. Счита, че наказанието следва да се определи към средния размер и отложи за изпитателен срок от 5 години.

По отношение на Я. намира, че се установява висока обществена опасност на деянието и дееца и с оглед на това, че е бил и близо до навършване на пълнолетие счита, че следва да се наложи наказание над средния размер, предвиден в закона, което да се изтърпи ефективно.

Искането е да се измени присъдата в частта относно наложените наказания, като се увеличат наказанията и съдът наложи на Р. наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за 5 години и на Я. 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Излага доводи, че наказанията са явно занижени, несправедливи и несъответстващи на деянието на подсъдимите, поради което първоинстанционната присъда следва да бъде изменена като бъдат завишени наказанията.

4

Счита жалбата на пострадалата за основателна и почиваща на доказателствата по делото.

Счита жалбите на подсъдимите за неоснователни. Според прокурора от събраните доказателства безспорно се установява авторството на извършеното престъпление.

В жалбите и протеста няма направени доказателствени искания.

В допълнителното изложение от адв. Игнатова се съдържа възражение по чл. 322 НПК против подадените протест от прокурора и жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец. Счита жалбата и протеста за неоснователни, тъй като искането за увеличаване на наказанието не съответства на обществената опасност на деянието и на характеристичните данни и обществена опасност на Р.. Според защитата няма доказателства Р. да е предал каквато и да е снимка на Я., а с това във въззивната жалба на повереника на пострадалата се обосновава повишена обществена опасност.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК и установи:

Жалбите и протеста са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени, съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал:

- подсъдимия Т.Р. за виновен в това, че на неустановени дати в периода 24.10.2017 г. до 11.11.2017 г. в с. Раковски, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.Х. на 12 години – престъпление по чл. 149, ал. 1 НК във вр. с чл.

26, ал. 1 НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м. , чието изпълнение отложил, на основание чл. 66 НК, за срок от три години;

- подсъдимия Ш.Я. за виновен в това, че на 04.11.2017 г. в с. Раковски извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без 5 съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.Х. на 12 години, като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м. , чието изпълнение отложил, на основание чл. 66 НК, за срок от три години.

Осъдил подсъдимия Р. да заплати на Х. 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлил предявения иск за разликата до 100 000 лв.

Осъдил подсъдимия Я. да заплати на Х. 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлил предявения иск за разликата до 100 000 лв.